Парламентът прие днес на първо четене и трите проекта за промени в Закона за съдебната власт, предложени от управляващите от ПБ, както и от ПП и ДБ. По време на обсъжданията обаче бяха очертани спорните моменти, които, по всичко изглежда, ще напрегнат дебата преди окончателното приемане на промените. Един от тях е кой да има право да издига кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет.
ДБ и ПП искат такива правомощия да имат не само депутатите, но и външни организации от типа на Съюза на юристите, Висшия адвокатски съвет, университети. Това, според двете формации, ще докаже на обществото, че парламентарната квота в съвета няма да е парцелирана между партиите спрямо големината на парламентарните им групи, както винаги се е случвало досега. От ПБ обаче възразяват, че това ще е дискриминационно (например ако само дадени университети имат право), а освен това се отнемат и правомощия на депутатите.
Реално ПБ имат достатъчно мнозинство, за да прокарат каквито си решат промени в устройствения закон на съдебната власт. Консенсусът с опозицията обаче им е нужен за самия избор на следващия състав на Висшия съдебен съвет, тъй като се изисква мнозинство от 160 гласа, а ПБ разполага със 131.
Уредбата на мораториума върху действията на настоящия състав на съвета, чийто 5-годишен мандат изтече през октомври 2022 г., също предизвика дискусия. Както и в правната комисия, така и в пленарната зала се чуха забележки към предвидения от ПБ текст, който оставя на ВСС възможност да решава дали да прилага забраната.
ДБ има забележки и към решението на ПБ да ревизират командироването на магистрати единствено във Върховния административен съд, но не и в другите органи на съдебната власт.
ПП обърнаха внимание и че предвиденото от ПБ, че когато министърът на правосъдието обжалва решение на Висшия съдебен съвет, то това спира изпълнението му до произнасянето на съда. Ако въпросът е уреден по този начин, имаме пряка намеса в съдебната власт, предупреди Мирослав Иванов от ПП.
От "Възраждане" пък се чуха критики към предвиденото в проекта на ПБ, че хора, които са били главен прокурор, председател на върховен съд или техен заместник в последните 7 години не може да бъдат избирани за членове на ВСС. Същото ограничение се предвижда и за и.ф. същите функции за повече от половин година. Според Петър Петров това е противоконституционно. ДБ пък настояват за членове на Прокурорската колегия от парламентарната квота да не може да се избират действащи прокурори.
В крайна сметка и трите проекта минаха на първо четене. Този на ПБ беше приет с пълно единодушие от всички парламентарни сили. Против идеите на ПП и ДБ демонстративно гласуваха 18 депутати от ДПС с лидер санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски.
