Хора на ръководни позиции в съдебната система масово напускат, за да получат кариерен бонус - повишение без конкурс. Това се разбра от думите на правосъдния министър Николай Найденов по време на обсъждането на второ четене на промените в Закона за съдебната власт в правната комисия вчера. Като се позова на неофициална информация, достигнала до него, министърът посочи, че за една седмица около 80 предимно заместници на административните ръководители са подали оставка от постовете. Така те могат да се възползват от сегашната законова уредба, която позволява да останат редови магистрати в органите, в които са били на ръководна длъжност.
Изказването му беше във връзка с предложението на "Прогресивна България" за промени в чл. 169 от съдебния закон, разказва "Лекс". В момента този текст регламентира, че по изключение за ръководител или негов заместник може да бъде назначен съдия или прокурор от по-ниско ниво. А когато магистратът освободи ръководната длъжност, той избира дали да се върне в органа, от който е дошъл, или да остане на по-високото ниво.
По принцип от по-ниско на по-високо ниво се преминава само с конкурс. Но има и случаи, в които някой стане зам.-шеф за няколко месеца, колкото да се спаси от конкурса и директно да получи повишение.
ПБ предлага да отпадне възможността за зам.-шефове в съдебната система да се назначават магистрати от по-ниско ниво. И освен това се пресича възможността магистратите, които са били шефове или зам.-шефове, да остават в органа, който са ръководили.
Другата промяна, която "Прогресивна България" предложи в тази разпоредба, касае атестациите на административните ръководители и заместниците им. Идеята е, ако магистрат получи оценка "добра", да не може да бъде избиран за шеф.
Предложенията за промени в чл. 169 предизвикаха сериозен дебат в правната комисия.
Надежда Йорданова (ДБ) посочи, че текстът се използва, за да се заобиколят конкурсите за повишаване и това е много разпространена практика във ВСС.
Представителите на съдебната система призоваха депутатите да преосмислят идеите си.
Председателят на Апелативния съд във Варна Марин Маринов обясни, че за някои съдебни органи много трудно се намират желаещи да станат част от ръководството, а за други е невъзможно. И тогава се търсят магистрати от по-ниските нива. И с промените имало риск съдилища да останат без зам.-председатели. Той призова да се помисли върху различните хипотези – когато някой е бил цял мандат ръководител и когато някой е бил само за няколко месеца заместник и после подава оставка, за да остане в същия орган.
Министърът на правосъдието се съгласи, че със сегашната разпоредба се заобикалят конкурсите и че въпросът трябва да се обсъди. Но изтъкна, че дори сега да не бъдат приети изменения в нея, той ще внесе проект за промени и този въпрос отново ще бъде на вниманието на правната комисия, защото целта е "вратите да не стоят толкова широко отворени, колкото са сега".
В ЗСВ се предлага, след приемането на измененията, всички административни ръководители и заместници да бъдат атестирани, председателят на съдия Маринов заяви, че не се притеснява от това. "Нека ни проверят, но да проверят и всички, за които има сега данни покрай Нотариуса, групи за влияния, "Осемте джуджета", а там излизат имена на редови магистрати", каза Маринов. Той допълни, че ако бъде прието предложението всички шефове и заместници да бъдат атестирани след влизане в сила на промените в ЗСВ, това означава новият ВСС една година да се занимава само с това, защото хората на ръководни длъжности били над 300.
В крайна сметка депутатите решиха на този етап да оттеглят предложенията за промени в чл. 169 от ЗСВ и да помислят какво да правят в тази насока.
Дискусията в правната комисия по проекта за ЗСВ продължава и днес.
