Кадровата дейност на настоящия Висш съдебен съвет се замразява. Това решиха днес окончателно депутатите с приетите на второ четене промени в Закона за съдебната власт. Днес обаче времето не стигна за приемането на целия законопроект, затова депутатите ще продължат работата по него и преди парламентарния контрол утре, но не е ясно дали ще успеят и тогава. Междувременно за утре има насрочено и заседание на Висшия съдебен съвет, който не спира да кадрува в "12 без 5".
Основната дейност на съвета се замразява заради изтеклия му 5-годишен мандат, който приключи през октомври 2022 г.
Общо взето срещу завидните си заплати, които ще продължат да получават до конституирането на следващия съвет, кадровиците ще трябва да организират изборите за приемниците си.
В закона бяха разписани разпоредби, които ограничават хора, които са били председател на върховен съд или главен прокурор в мандата на предходния съвет, или такива, които са изпълнявали функциите на председател на върховен съд или главен прокурор, за повече от 6 месеца, да не могат да бъдат избирани за член на съвета. Това означава, че вече бившият шеф на Националното следствие и бивш и.ф. главен прокурор, включително и незаконен, Борислав Сарафов, както и бившият председател на Върховния административен съд Георги Чолаков, няма да могат да влязат в следващия съвет. За Сарафов в съдебните среди се твърди, че е била подготвяна номинацията и избора му от квотата на следователите.
С това се изчерпва и реформата на "Прогресивна България". Нито едно от предложенията на опозицията в лицето на ДБ и ПП не беше прието. ГЕРБ и ДПС нямат коментари по проекта, като хората на Бойко Борисов вече заявиха, че нямат претенции и биха подкрепили всяка номинация на ПБ за съвета. А ПБ признаха, че са се вслушали във всички отрицателни становища от магистратурата, която на практика би била засегната от реформата и яростно брани статуквото.
Надежда Йорданова (ДБ) обяви, че макар и на първо четене да бяха "приети проекти, които съдържаха решителност и ентусиазъм", резултатът от работата на правната комисия е обезпокоителен. "Голяма част от гаранциите, които предлагахме, които да променят процедурата за избор на ВСС, не срещнаха подкрепа. И измененията, свързани с функционирането на ВСС, за неутралност на ВСС. Получаваме като резултат - може би ще има по-добра процедура, но ще го разберем по-нататък", обобщи тя.
Стана дума и за недобрия законодателен процес, за пренаписването на някои разпоредби по няколко пъти в комисията, а сега и в пленарната зала. ПБ се засегнаха, че ги обвиняват в некомпетентност.
Най-горещи спорове днес предизвика въпросът за т.нар. обществена квота при избора на членове на ВСС от Народното събрание. ПП и ДБ, с малки нюанси, предлагаха различни организации, юридически факултети и Висшият адвокатски съвет да могат да издигат номинации, които депутатите да припознават.
ПБ обявиха, че това е противоконституционно. Освен това нямало пречка това да се прави и без да е в закона. Разбира се, от "Възраждане" не пропуснаха да завъртят опорката си, че неправителствени организации у нас се финансират от "Америка за България" и са чужди агенти.
Тепърва парламентът ще трябва да приеме правила за избора на кадровиците и би могъл да включи в тях идеи, които отпаднаха от закона. "Не гарантираме. Остана да се надяваме", обобщи Атанас Славов от ДБ.
Окончателно отпадна и идеята кандидатите за членове на съвета да подават декларация за членства в тайни общества. Магистратите така или иначе са задължени да го правят по закон, но ако някой външен за системата бъде номиниран, той няма да го прави.
