След месеци на ожесточени спорове дали религията трябва да влезе като задължителен учебен предмет в училище дебатът постепенно започва да сменя посоката си. Въпросът "Трябва ли да има такъв предмет?" изглежда отстъпи на питанията: "Кога ще се въведе и как точно ще изглежда той?". Тук започва и по-трудната част - превръщането на политическата идея в работеща практика. Докато това стане, предстои да бъде извървян дълъг път. Какво точно ще учат децата, кой ще им преподава и дали училищата изобщо могат организационно да поемат подобна промяна са все въпроси, които засега нямат еднозначен отговор и заради което скептицизмът остава на високо ниво.
Религия, добродетели, етика или?
Самата идея вече претърпя няколко метаморфози. Първоначално се говореше за задължителен предмет "Религия". След обществената реакция акцентът се премести към добродетелите. Последният вариант на законопроекта на "Прогресивна България", както и този на предните управляващи, предвижда предмет "Добродетели и религии" с три възможности за обучение православие, ислям и неконфесионална програма, насочена към добродетели и етика. Предвижда се предметът да започне поетапно от учебната 2028/2029 г. за учениците от първи клас, след което да се въвежда постъпателно и за останалите класове. Дали това ще остане окончателният модел, съвсем не е сигурно. По-важно е първо да има политически и обществен консенсус, какъвто засега не се очертава.
Законът е само началото
Първата необходима стъпка е промяна в закона за предучилищното и училищното образование. Тук предстои първото изпитание. Освен предложенията на управляващите идеи за промени в училищния закон вече има и от различни парламентарни групи, включително по най-различни теми от подкрепата за специалните деца до регламентиране на използването на изкуствения интелект в училище. Спор се очаква не само около самото име на предмета, но и около това дали той трябва да бъде задължителен, какви алтернативи да предлага и доколко конфесионалното обучение следва да присъства в държавното училище. Ако досегашният обществен дебат противопоставяше "за" и "против" религията в класната стая, парламентарният вероятно ще навлезе в далеч по-конкретни детайли. А именно в тях ще се реши и съдбата на новия предмет.
Истинската работа предстои в МОН
Дори законът да бъде приет сравнително бързо, оттам нататък започва продължителен процес, който трудно може да бъде съкратен. На въпроси на "Сега" министерството на образованието припомни, че въвеждането на нов учебен предмет изисква да бъдат извървени всички процедури, предвидени в закона. Това означава първо да бъдат разработени учебни програми, те да преминат обществено обсъждане, след което да бъдат утвърдени от министъра. Иначе казано, това значи и нов разход на публичен ресурс.
Експертни комисии и групи, авторски колективи, оценители и издателства ще трябва отново да извървят целия път, въпреки че част от необходимите материали вече съществуват. Дали новите програми ще стъпят отчасти върху тях, или ще започнат от нулата, предстои да стане ясно. Едва тогава може да започне и процедурата по създаване и одобряване на учебниците, което ще отнеме поне година и половина.
"Не очаквам да е лесно изработването на учебните програми, а после и на учебниците. Възможно е да има и конфронтации, защото има различни течения. Имаме например католическа общност, може и те да поискат да се учи за католицизма", коментира директорът на 119-о училище и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов.
Учебниците - наново
Любопитното е, че част от тази работа вече веднъж е била свършена. В момента съществуват учебници по действащия избираем предмет "Религия" (ислям и православие). Съвсем наскоро бяха разработени и учебници за неконфесионално обучение - след дълги месеци експертна подготовка по тях. По закон обаче въвеждането на изцяло нов предмет "Добродетели и религии" изисква процедурата да започне отначало. Така усилията и ресурсът, вложени досега, ще се окажат напразни.
Самото изработване на учебници също не става бързо. Законът предвижда срокът за подготовката им да не бъде по-кратък от 12 месеца след откриване на процедурата, а оценяването им преминава през два отделни етапа, като срокът за извършването му и за издаване на заповед за одобряване или отказ е до 6 месеца.
Учителите
Следващото голямо предизвикателство са учителите. Ако преподаването на неконфесионалната програма може да се обезпечи с допълнителна квалификация на съществуващите учители, то за конфесионалната вероятно ще е нужно образование по богословие. Едва ли на този етап МОН има разчети колко учители ще са необходими за въвеждане на предмета и колко от тях ще трябва да бъдат допълнително квалифицирани.
Според Диян Стаматов не може да се каже, че преподаватели по религия липсват. Такива има и сега, тъй като предметът се изучава като избираем, а още преди повече от десетилетие Българската православна църква е осигурила учебни помагала за училищните библиотеки. Според него завършващите богословие в Софийския университет също са достатъчно на брой. Проблемът обаче е, че задължителният предмет ще има съвсем различен мащаб. В големите градове вероятно ще има достатъчно специалисти, завършили богословие, които да преподават конфесионалните програми. В малките населени места и особено в защитените училища обаче кадровите затруднения вероятно ще бъдат значително по-сериозни.
Според Стаматов в началния етап най-логично е предметът да бъде преподаван от началните учители след допълнителна квалификация. В първи до четвърти клас съдържанието няма да изисква богословска подготовка, а по-скоро работа с приказки, ценности и модели на поведение. В гимназиалния етап естествен избор за неконфесионалната програма биха могли да бъдат преподавателите по гражданско образование. И те обаче ще имат нужда от допълнителна подготовка, защото предметът ще поставя различни педагогически задачи.
В гимназиалния етап предметът не бива да се възлага просто на свободния учител, смята още Стаматов. По думите му това трябва да са най-вдъхновяващите преподаватели в училището - хора с авторитет, позитивно отношение към децата и способност да говорят за ценности, а не просто да преподават урок, т.нар. "тип даскал" и с широко сърце". Според него не бива и квалификацията да бъде формална и да се проведе с няколкочасов онлайн курс. "Не можем да си представим, че 40 000 начални учители ще минат за няколко часа онлайн обучение и ще започнат да преподават нов предмет. Ако искаме той да има смисъл и учителите да преподават нови ценности и послания, подготовката трябва да е сериозна и присъствена", смята той.
Логистиката може да се окаже най-трудна
Дори да има достатъчно учители, остава въпросът как практически ще се организира обучението. Ако едни ученици от даден клас изберат православие, други - ислям, а трети - неконфесионалната програма, часовете ще трябва да се провеждат едновременно. Това означава три различни групи, трима различни преподаватели и три свободни класни стаи в един и същи учебен час - организация, която далеч не всяко училище ще може да осигури без сериозно пренареждане на седмичното разписание.
Законопроектът предвижда учениците да избират между трите програми, като училището трябва да осигури обучение независимо колко деца са заявили дадения вариант. Това означава, че дори един ученик да предпочете неконфесионалната програма, за него трябва да бъде сформирана група. "В едно голямо училище с около 60 паралелки например един учебен час седмично по предмета от 1 до 12 . клас би наложил необходимостта от още 3-4 преподаватели", изчислява Стаматов. Ако се формират три различни групи, организацията става още по-сложна. Самото въвеждане на предмета следователно няма да бъде само образователна, а и сериозна управленска задача за директорите.
Големият въпрос остава без отговор
Жалкото е, че докато образователната система продължава да търси решения на далеч по-стари проблеми - как да подобри резултатите на учениците, как да модернизира преподаването, как да въведе по-смислено оценяване, как да използва пълноценно дигиталните технологии в класните стаи - през следващите една-две години значителна част от експертния и политическия ресурс вероятно ще бъде насочен към изграждането на изцяло нов учебен предмет.
Дали той ще подобри възпитанието на децата, засега няма еднозначен отговор. Ефектът от подобни предмети трудно се измерва, а международният опит е различен и зависи от конкретния модел, по който се преподават. Затова големият въпрос не е как ще се казва предметът, макар и това да не е маловажно, а какво съдържание ще бъде вложено в него, кой ще го преподава и дали ще бъде възприет като общонационална образователна политика, а не като поредната политическа инициатива.
До 2028 г. има още време, а проектът почти сигурно ще претърпи нови промени. В образованието законът поставя началото. Учебните програми дават съдържанието. Но успехът на една промяна зависи от детайлите, а именно те тепърва предстои да бъдат написани. В случая отговорни за нея ще са учителите, които следва да превърнат идеята в практика. За да бъде успешна тя, ще има нужда не само от закон и учебници, но и от качествена подготовка за тях и от широко политическо и обществено съгласие. Иначе рискът е след години усилия дебатът да остане по-голям от самата реформа.
