Религията присъства в повечето държави в ЕС като предмет в учебната програма на учениците, но с възможност за избор от родителите. Това показва преглед по темата, направен от адв. Ангел Гуцанов на дискусията на МОН завъвеждане и у нас на нов задължителен предмет по религии и добродетели. Обобщение представиха наскоро и от "Отворено общество".
Гърция е пример за държава, в която религия (православие) се учи задължително. Връзката между църква и държава там е тясна и религията е записана в задължителния учебен план, като от 2014 г. може да се учи и мюсюлманско вероизповедание, посочи адв. Гуцанов. В Румъния от 1995 г. религия се учи задължително в началния етап, а в гимназиалния - по желание. Учениците там заявяват еднократно желание за включване в обучение по религия, което може да бъде оттеглено през всяка учебна година. В Дания има задължителен предмет "християнски науки" в началното образование, като по желание на родителите учениците могат да бъдат освободени от него. В Германия в повечето провиници религията е задължителна, без Берлин, Бремен и Брандербуг, където тя е свободно избираем предмет, като при нележелание той се замения с етика. В Малта изучаването на християнство (неконфесионално) е задължително, но по желание на учениците те могат да изберат и етика. В Австрия религията е задължителна, но може да избере религия или етика. Същата възможност съществува и в Словакия. В Унгария също може да се избере религия или етика, както и във Финландия. В Италия всяко училище предлага католическо религиозно обучение, но е свободно избираемо, Испания също предлага религия по избор. Във Франция религията в училище е за забранена.
Три основни подхода разглеждат от Институт "Отворено общество - София". Конфесионалният модел (Гърция) се характеризира с доминиране на една религиозна традиция в учебната програма - в случая православното християнство, което води до задължително религиозно образование с предимно православно съдържание (над 90% от материала). Този подход често е критикуван за ограничаване на религиозните свободи на малцинствата и създаване на дискриминационна образователна среда.
Плуралистичният модел (Австрия, Англия, скандинавските страни) предлага по-балансиран подход към религиозното многообразие. Включва обучение, обхващащо различни религиозни и нерелигиозни перспективи. В Австрия това се реализира чрез паралелни учебни програми за различните вероизповедания. Английският модел е еволюирал към мултирелигиозен подход, включващ шестте основни световни религии. Скандинавските страни насърчават критичното мислене и сравнителния анализ на различни вярвания и етични теории, създавайки среда за междукултурен диалог. Секуларният модел (Франция) представлява противоположност на конфесионалния. Принципът на „laïcité“ налага строго разделение между религия и държава. Религията не се преподава като самостоятелен предмет, а като "религиозен факт", интегриран в други учебни предмети (история, литература, философия). Този подход цели да предпази образованието от религиозно влияние, макар критиците да го определят като "индоктринация в секуларизъм".
"Рисковете при въвеждането на религиозно образование включват потенциалната сегментация на обществото и утвърждаването на предразсъдъци между различните етно-религиозни общности. Вместо да насърчава диалога, неподходящо структурираното религиозно образование може да задълбочи съществуващите разделения", посочват от "Отворено общество".
"Да" за добродетели, "не" за религия
Изучаването на добродетели среща известна подкрепа в обществото, но не е така, що се отнася до задължително обучение по религия. Това показват предварителни данни агенция "Мярка" по темата, публикувани в личния профил на социолога Първан Симеонов, а не на страницата на агенцията, тъй като, по думите му, едва когато има конкретизация на плана на МОН, той ще може да подлежи на сериозна социологическа верификация. Въпросът пред участниците е зададен по следния начин: "Обсъжда се в училищата, вместо досегашното свободно избираемо изучаване на религия, да се въведе задължително избираемо изучаване на религия от най-ранна ученическа възраст. В тази задължителна програма ще може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите. Независимо дали сте вярващ/а и коя е Вашата религия, моля за всяко едно от следните да ми кажете дали одобрявате, или не одобрявате Вие лично?". Трите възможности са: да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата; да се изучава религия ислям като задължително избираем предмет в училищата; да се изучава общ предмет за добродетелите в различните религии.
Резултатите са следните: 34,2% одобряват да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата - срещу 46,5%, които не одобряват. 15,7% одобряват да се изучава религия ислям като задължително избираем предмет в училищата, но 70,1% не одобряват. 41,2% одобряват общ предмет за добродетелите в различните религии, а 43,4% не одобряват. Първан Симеонов предупреждава и за възможността учениците да бъдат делени на учещи едната и другата религия.
Кратко обобщение на религията по света направи във фейбук и адв. Фани Давидова
Германия – Религията е част от учебната програма, като учениците могат да избират между различни вероизповедания или курс по етика.
Австрия – Задължителен предмет е религиозното обучение, като има избор за етика вместо религия.
Швейцария – Образованието по религия е регулирано на кантонално ниво; в повечето кантоните има предмет по религия или етика.
Дания – Предметът "Християнски познания" е задължителен в началното образование.
Норвегия – Задължителен предмет е "Християнство, религия, философия и етика", като той включва различни религии.
Швеция – Има задължително обучение по всички основни световни религии като част от предмета "Религии и етика".
Финландия – Предлага се обучение по религия в зависимост от вероизповеданието или курс по етика.
Исландия – Има задължително изучаване на християнска религия и етика.
Ирландия – В много училища (особено католически) има предмет "религия", но в държавните училища изборът е по-свободен.
Великобритания (Англия, Уелс, Северна Ирландия) – Религиозното образование е задължително до края на задължителното образование (16 г.), но съдържанието е разнообразно и мултирелигиозно.
Испания – Предлага се предмет "Католическа религия" в държавните училища, като учениците могат да изберат и алтернативен курс.
Италия – Има предмет "Католическо вероучение" в училищата, но той е по избор.
Португалия – Предлага се предмет "Католическо вероучение" като избор.
Полша – Религията е част от учебната програма в държавните училища (обикновено католическо обучение), като учениците могат да избират между религия или етика.
Унгария – Има предмет по религия или етика, като родителите избират.
Гърция – Религиозното обучение е задължително и основно православно.
Кипър – Религията е задължителна (гръцко-православна).
Сърбия – Религиозното образование е по избор между различни религиозни курсове или гражданско образование.
Хърватия – Религиозното обучение е по избор, като се предлага католическо вероучение.
Босна и Херцеговина – Има обучение по религия според вероизповеданието на ученика.
Бележка:
В някои страни като Франция (основно в Елзас и Лотарингия, заради исторически причини) има специални правила – иначе в държавните училища няма обучение по религия (заради стриктния секуларизъм).
