Всяка криза е възможност за нещо ново, както е популярно да се казва. В обкръжението на Ахмед Доган изглежда не вярват в тази максима. Тези дни учредиха партия, която очевидно е замислена с целта да реставрира миналото (без бившия им съюзник и настоящ враг Делян Пеевски, който беше една много голяма част от това минало). Това личи по всичко – от името "Алианс за права и свободи" (АПС), което почти дублира наименованието на изгубената от Доган ДПС, до хората, които се настаниха в ръководството на формацията.
Първо,
мястото на самия Доган не беше в този проект.
Фактът, че Пеевски го измести с такава лекота от водачеството на ДПС, беше достатъчно показателен, че времето му е отминало. По една или друга причина повечето депесари вече не го признават за своя некоронован цар и залагат на Пеевски, макар че е етнически българин. Това беше сигнал за промяна, който приближените на Доган трябваше да вземат предвид. Те обаче избраха да заложат всичко на вярата, че името на Доган ще продължи да привлича избиратели към урните.
Вярно е, че през октомври 2024 г. за водената от него изборна коалиция АПС гласуваха 182 хиляди души. В онзи момент обаче все още имаше доста хора около Доган, които оптимистично смятаха, че имат реални шансове да победят Пеевски. Провалът на АПС, която беше употребена от новите управляващи – ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, а след това и принудена да напусне коалицията им, бързо ги обезкуражи и всеки тръгна да се спасява поединично. Напускането на председателя на ДПС Джевдет Чакъров, което позволи на Пеевски окончателно да овладее движението, беше достатъчно доказателство колко ужасяващо зле вървят нещата за догановата фракция.
Парадоксално, но това само настърви
доганистите да се сбият за останките от наследството на водача си.
Най-напред се скараха с онлайн бастиона си – Фейсбук групата "Аз подкрепям Ахмед Доган", която дълго време играеше ролята на техен сборен пункт, след като Пеевски ги прогони от партийните структури. Между депутатите от АПС и интернет активистите се разгоря такава вражда, че последните даже намразиха самия Доган, който зае страната на парламентарната група.
После, неясно кога, се разделиха с младата си надежда – евродепутатът Илхан Кючюк, за когото се смяташе, че може да оглави лагера на Доган и да поведе борба с "Новото начало". В деня на учредяването на партията АПС Кючюк беше в Канада и оттам даде да се разбере, че не желае да се асоциира с новия политически проект. В София само вдигнаха рамене и избраха цели четирима съпредседатели на АПС – знак, че вътрешната борба за власт е толкова ожесточена, че само раздаването на шефски постове може да я успокои.
За самия Доган беше отредена отново позицията на почетен председател, която заемаше в ДПС преди изгонването си. Това беше поредно доказателство, че с хората му изобщо не гледат напред, а копнеят да възкресят миналото. Сигурно отново щяха да щурмуват и изгубените от Доган сараи, както бяха правили в миналото, ако новият им собственик не ги беше разрушил!
В тези неща
се вижда голямата разлика между хората на Доган и Пеевски.
Първите искат да върнат часовника назад, докато вторите събарят символите на миналото – като сараите и самия Доган, за да могат пред избирателите да се обявят за "Ново начало" (нищо, че при Пеевски всичко в ДПС изглежда постарому). Фракцията на Доган също имаше шанса да започне отначало и да изгради една различна партия, но й липсваше всякакво желание да го използва и сега го захвърли.
На какво могат да разчитат сега? На харизмата на Доган? Той дори не участва в предизборната кампания миналата година, едва ли ще тръгне и занапред да обикаля страната и да агитира за АПС. Постепенно хората ще го забравят. Може би разчитат на подкрепа от Анкара? В Турция все още приемат радушно доганистите, но изглежда са се примирили и с "Новото начало". АПС тепърва ще трябва да гради партийни структури, да търси финансиране и политически съюзници. Пеевски обаче едва ли ще им позволи да се укрепят.
И най-важното – с какво доганистите ще привлекат избирателите? Пеевски е във властта, което означава, че неговото ДПС може да предложи на симпатизантите си ресурсите на държавата. АПС може единствено да призовава призраците на миналото. Това е лоша стратегия. И губеща.
