2026-та е година на Огнения кон. На промени. Ще продължат с пълна сила и в България - без никой да знае накъде и докога.
В началото ѝ ще има парламентарни избори, в края - президентски. Според повечето анализатори ще се проведат още едни парламентарни, с тенденция за трети през 2027 г. Освен огромно политическо противопоставяне, всичко това означава подвижни пластове с минимална успеваемост на прогнози за възходи и падения. Затова ще очертаем не какво ще се случи през годината, а основните фактори, които ще повлияят в политически план.
Най-напред това е социално-икономическата обстановка след въвеждането на еврото. "Плавен преход" е едно, голям скок на цените би значело съвсем друго. Историята сочи, че
от нищото може да пламне гореща зима
на народното недоволство (2013 г.). Най-близката история пък - че дори сложно и неясно понятие като "държавен бюджет" може да извади хора на улицата. Годината почва с удължен бюджет, тепърва ще се бистри редовният - бомба, със или без закъснител - ще има напрежение, въпросът е колко.
Еврото, казано без емоции "за" или "против", е епохално събитие за България. Въвеждането на нова парична единица е винаги такъв процес в историята на една държава. Но това е голямо събитие и за целия Европейския съюз, за Запада в шаха на голямата дъска - още една държава стопроцентово с тях, още една вражеска преди 35 години. Но доколкото в ерата на Доналд Тръмп Западът е разделен, конфронтациите в него засягат вече много по-силно България. Американският президент е против ЕС - не само през 2026 г., но и нататък следва да се молим за стабилна Еврозона.
Няма податки ситуацията в Украйна да ескалира. Може да се предположи, че факторът на войната, макар силен, е стигнал пик на влияние.
Има един политик у нас, върху когото тежат международни санкции. Много иска да паднат, ако може - да се откупи. Във вътрешен план Румен Радев е срещу него, ПП-ДБ също; Бойко Борисов - не, но без да е напълно не. След протестите в края на 2025 г. и оставката на кабинета на Росен Желязков като че ли най-после започна формиране на санитарен кордон срещу този политик. Системата се прегрупира да го изхвърли, иначе той ще я погълне. Развитието на този процес с Делян Пеевски е другият ключов фактор за 2026 г.
Разбира се, в чисто вътрешен план има
слон, който още не е в стаята,
но на 99% ще се появи - и всички сметки нататък ще трябва да се калкулират с него. Това е партията на Румен Радев. От отговорите на въпросите кога и как точно ще я направи той, зависи ще има ли нов лидер в партийното пространство - съответно ще се появи ли материал за стабилна управленска коалиция, липсващ след 2021 г. Прогнозите и тук са рисковани, но са ясни две неща. Първото е, че Радев няма полза от продължителна служебна власт поради неминуемите негативи. Второто - ако стори нещо официално с партията си през 2026 г. (без да изчака януари 2027 г.), то това нещо, каквото и да е конкретно, би било уникално - или ще имаме действащ президент като партиен месия, или държавен глава с недовършен мандат.
Не бива да се подминава и ПП-ДБ. Събитията през последните месеци показаха, че макар да е с лошо реноме от сглобки и компромиси, тази политическа сила може да влияе. Притежава инструментът "протест", с който другите не разполагат.
Повече с Радев, или повече с ГЕРБ -
това е казусът пред нея - 2026 г. ще даде отговор, макар сред крясъци и плакати.
Развитието и сблъсъкът на всички тези фактори ще определят колко на брой ще са парламентарните избори, какво ще стане на тях, кой ще спечели президентските. Нищо от това обаче няма да обясни най-важното - накъде водят всичките тия промени, към какво. Ясно е - преход някакъв осъществява партийната ни система. Той почна при края на третото правителство на ГЕРБ и все още се движим. Но към какво - ще трябва да го видим, за да разберем.
