Стана вече традиция да си устройваме скандал преди изборите по начина, по който ги провеждаме. И този път не избегнахме този лош навик, благодарение на отиващото си 51-во Народно събрание. Време е за равносметка на претърпените щети и поражения от избирателите заради нежеланата и ненавременна намеса на политиците.
Най-напред, добрите новини – избегнахме въвеждането на скенерите. Идеята на ИТН, безрезервно подкрепена от ГЕРБ и ДПС, беше изцяло да подменим машинната технология, която ползваме на вота, при това 2-3 месеца преди изборите и без дори предварително да сме я изпробвали (!?). За щастие, вървящата към вътрешно разцепление БСП не позволи на парламентарното мнозинство да събере достатъчно сили, за да вкара скенерите в закона. Само си представете колко объркани и стреснати хора иначе щеше да има на вота. Заплахата премина, благодарение на партийна интрига – кой да го очаква!
Не се случи и искането да се оформят избирателните списъци на базата на данните от националното преброяване (друга идея на ИТН – какви иновации идват само от тази малка партия!). Тук проблемът за гражданите можеше да е наистина голям. Преброяването се проведе през 2021 г. Оттогава стотици хиляди български граждани са починали – и те щяха да влязат в списъците, защото са били включени в преброяването, докато други са навършили пълнолетие – а те нямаше да влязат в списъците. Въобще да не говорим колко хора са били подминати при преброяването, проведено в разгара на пандемията!
Друга интрига обаче засега успя –
да се ограничи гласуването в страните извън ЕС. Поне докато видим как ще премине гласуването по ветото на президента.
В държавите извън НС, извън посолствата и консулствата, ще се образуват до 20 избирателни секции, прие парламентът по искане на "Възраждане" и с благословията на ГЕРБ, БСП и ИТН. Това реално ще удари по двете страни, където обикновено се сформират най-много секции в чужбина – Турция и Великобритания, както и САЩ, разбира се.
Основната мишена е гласуването в югоизточната ни съседка. Никой дори не го крие. Сега борбата е за всяко депутатско място и управляващите се събраха с "Възраждане", за да не допуснат в следващия парламент АПС на Ахмед Доган, който разполага с база в Турция. Очаквано им помогнаха хората на Делян Пеевски, които си съперничат с Доган – тихичко осигуриха кворум в парламента, за да се приеме ограничението, докато гласно го изобличаваха като нарушение на гражданските права. Големи хитреци!
Естествено, сметката от подобни игрички ще я платят обикновените избиратели. Схемата срещу Доган не може да проработи, ако е формално насочена само срещу Турция – това би било отявлена и публична дискриминация. Затова вкараха в кюпа всички страни извън ЕС с големи и малки български общности.
Сега секциите силно ще се окрупнят,
повечето от малките места за гласуване ще изчезнат и тези избиратели, за които пътуването и разходите са проблем, може въобще да се откажат да гласуват. За останалите тази неочаквана пречка ще стане повод за раздразнение, може би и за гняв. А не трябва ли изборите в чужбина да обединяват колкото се може повече наши сънародници около съдбата на България? Иначе за какво ги провеждаме?
Малко встрани от публичното внимание премина друга поправка в закона, приета по същото време – отново се отложи създаването на многомандатен избирателен район в чужбина. В момента нашите сънародници извън страната са ощетени, тъй като не могат да ползват преференции. След като нямат обособен район, за който партиите и коалициите да представят отделни кандидатски листи, избирателите не могат да гласуват за свои фаворити. Гласовете от чужбина се преразпределят по районите в страната, което облагодетелства местните кандидати, а задграничните българи остават без депутати, които да ги представляват. Да не говорим, че такъв район можеше да помогне да се обновят избирателните списъци с гласуващите в чужбина.
За създаването му се води отколешна битка. През 2021 г. ИТН и ДБ го записаха в Изборния кодекс, без обаче да определят колко депутатски мандата ще има и кои райони в страната ще се лишат от мандати в полза на задграничния район. Така текстът в кодекса остана мъртвороден. Впоследствие "партиите на промяната" съвсем забравиха идеята (дали защото видяха, че мнозина в чужбина предпочитат националистически партии?), а сега, по предложение на ГЕРБ, създаването на района, което трябваше да стане през 2025 г., беше формално отложено за 2028 г. За партийните централи това положение на нещата е изгодно. За избирателите – очевидно не.
И като стана въпрос за преференции, там се открива една от големите несправедливости спрямо българските избиратели. Все още действа принципът, че за да се размести една партийна листа, личните гласове за даден кандидат трябва
да възлизат на поне 7% от всички гласове,
които неговата политическа сила е събрала в района, където кандидатът се състезава. Не само че прагът е висок, но тук влиза в действие и друг принцип – бюлетините без отбелязана преференция се броят като гласове лично за водача на листата. Това му дава толкова силен отскок, че го прави непостижим за останалите в листата, а избирателите остават безпомощни, колкото и да им е опротивял въпросният водач (да не говорим за следизборното пренареждане на листите, което отстранява кандидати с много преференции в полза на фаворитите на партийните централи).
В тази връзка, партиите така и не се постараха да научат избирателите да гласуват правилно с преференцията. Много хора продължават да отбелязват вота си само за кандидат, а законът изисква изрично да е посочена и политическата му сила, иначе бюлетината се брои за невалидна. Така маса гласове отиват в кошчето.
Тук липсата на кампании за ограмотяване е направо подозрителна – в крайна сметка, за какво им е на партиите да учат електората да ползва инструмент, който е в техен ущърб? По-добре е за политиците избирателите да произвеждат невалидни гласове. Че нали затова избирателните комисии използват всяка чертичка извън указаното място на бюлетината като повод да я обявят за недействителна.
Проблемите в изборите са доста и всички се трупат на гърба на избирателите. Преправянето на кодекса обаче, освен че се върши в погрешното време, винаги върви по линия на партийните сметки, както стана и този път.
