Едно трябва да е станало ясно – родните политици не се вълнуват дали изборите се провеждат според стандартите и добрите практики на демократичния свят. Какво друго да си помислим, след като отново и отново правилата се променят броени месеци преди вота? Нещо, което би трябвало да се прави по изключение, се превърна едва ли не в традиция.
През април 2021 г. парламентът, по предложение на ИТН, въведе машините като основен метод на гласуване. Тогава промените в Изборния кодекс бяха направени за една седмица – между 22 и 29 април. А следващите избори бяха проведени на 11 юли – около два месеца и половина, след като кодексът беше преобърнат с хастара навън.
После дойде 2022 г. ГЕРБ се бяха наострили срещу машинния вот (макар че първи го въведоха като практика с промените от 2020 г.) и се сдушиха с БСП и ДПС, за да го обезсилят. След налудничаво заседание на парламентарната правна комисия, продължило 18 часа (!), устройствата за гласуване бяха сведени до принтери, които да разпечатват хартиени бюлетини. Паралелно с това запазиха и хартиените бюлетини, попълвани на ръка. Изборният процес стана още по-сложен, скъп и несигурен.
Не звучи ли като умишлено клатене на системата?
Че точно така стоят нещата, се видя на местните избори през октомври 2023 г. Тогава ЦИК направо отмени машинното гласуване за първия тур след режисирана политическа акция, в която бяха намесени и специалните служби. Брутално и съвсем целенасочено изпълнение – когато ЦИК, по нареждане на съда, възстанови вота с машини за втория тур, същите политици, които настояваха за отмяната му, изобщо не се възпротивиха. Нали си бяха свършили работата на първия тур!
Така стигаме до промените в Изборния кодекс от 2026 г. Цяла година преди това купища поправки, одобрени на първо четене, събираха прах в напразно очакване на депутатското внимание. В края на 2025 г. положението рязко се промени. Първо, най-мащабните протести от много години принудиха кабинета на коалицията "Борисов-Пеевски" да подаде оставка. По същото време се появиха предупредителни сигнали, че президентът Румен Радев ще предизвика директно управляващите на партийната сцена (както и стана).
Стресната, властта подгони депутатите си спешно (този път правната комисия заседава "само" 13 часа) да изменят радикално изборния процес – машините за гласуване да се заменят с машини за отчитане на хартиени бюлетини, избирателните списъци да се преработят на базата на данните от преброяването, а секциите за гласуване извън ЕС да се орежат максимално. Масиран шок за изборната система! При това два-три месеца преди предсрочните избори!
Опитът да се въведат скенери (реализиран чрез ИТН) не беше изненада –
това е финалната стъпка към ликвидацията на машинното гласуване.
С ограничаването на вота в чужбина се удрят съперници на коалицията "Борисов-Пеевски" и потенциални съюзници на Румен Радев, като ПП-ДБ и АПС. А промените в избирателните списъци са просто димка – конкретното предложение (отново от ИТН) е неосъществимо, тъй като нарушава базисни принципи на статистиката и правила на ЕС. За отбелязване е, че никой не помисли дори да предложи мерки за разрешаване на проблемите с хартиените бюлетини, след като ги искат, макар че недъзите на този вот са известни от години.
Сега обаче замисълът на управляващите увисна, тъй като не успяват да подложат на гласуване идеите си в пленарната зала на Народното събрание. Причината е разцеплението в БСП, станало видимо в началото на годината, което лиши парламентарното мнозинство от ценни гласове. Дали стана така заради възхода на Радев? Не е тайна, че той разполага с поддръжници на "Позитано" 20, а оттам и с възможности да влияе на червената парламентарна група.
Каквато и да е причината, вижда се, че времето на коалицията "Борисов-Пеевски" изтече – изборите са прекалено близо, а рискът за системата е прекалено голям, за да си играем игрички с правилата за конюнктурна изгода. Политиците и обществото трябва да си извадят поуки от тази ситуация и безобразията от миналото. Не само сега, но и в бъдеще, когато рано или късно ще се наложи да заменим изцяло сегашния Изборен кодекс.
