Ветото, което президентът Илияна Йотова наложи на промените на Изборния кодекс, беше отхвърлено днес от парламентарната правна комисия. Повторно бяха одобрени текстовете, предложени от "Възраждане" и подкрепени от ГЕРБ, БСП и ИТН, с които могат да се образуват до 20 избирателни секции в страните извън ЕС, като в този брой не се включват секциите в посолства и консулства.
В подкрепа на законопроекта гласуваха 11 от членовете на комисията - от ГЕРБ, "Възраждане", ИТН и БСП. Против (и съответно за ветото) бяха 8 депутати от ПП-ДБ, ДПС, АПС, "Величие" и БСП. От МЕЧ се въздържаха.
Прави впечатление разделението в БСП, чийто двама членове на комисията гласуваха по различен начин. Докато се провеждаше заседанието, на "Позитано" 20 дадоха пресконференция, на която новият партиен лидер Крум Зарков констатира, че парламентарната група е разделена по въпроса, но Изпълнителното бюро на БСП е приело решение, с което я призовава да подкрепи ветото. Остава да видим дали червените депутати ще се вслушат в апела на партийното ръководство за предстоящото повторно гласуване на законопроекта в пленарната зала.
Противниците на промените в правната комисия се аргументираха, че таванът на секциите нарушава равното право на глас, гарантирано от Конституцията на всички пълноправни български граждани. Нямаше единодушие обаче - Христо Расташки от МЕЧ твърдеше, че е възможно да не се слага таван над САЩ, Великобритания и Канада, но да се въведе такъв за съседните на България държави, като така се обхване и Турция.Затова той се въздържа при гласуването. Хамид Хамид от ДПС поиска не само отпадане на законопроекта, но и дори да се премахне уседналостта за местни и европейски избори. Явор Хайтов от АПС заяви, че и досегашният ред в миналото е бил твърде рестриктивен при образуването на секции извън страната.
От "Възраждане" застанаха твърдо зад предложението си. Депутатът от партията Петър Петров посочи, че в четири страни - Турция, САЩ, Великобритания и Канада, е имало над 20 секции извън ЕС. С колегите му са взели като отправна точка секциите в Канада, които са били най-малко на брой, когато са определили тавана от 20 секции. Той заяви, че избирателният район в чужбина трябва да има поне 16 мандата, предвид на това, че там последно са гласували близо 150 000 души, и разкритикува президента, че е определила само 4 мандата извън страната.
Ветото обаче засягаше само текстовете от законопроекта, отнасящи се до броя на секциите. В проекта влиза и друга разпоредба, според която създаването на избирателен район в чужбина, предвидено за 2025 г. и съответно закъсняло, се отлага за 2028 г. Илияна Йотова обаче, в своя указ, определящ номерацията на районите, беше посочила и район "Чужбина", без да наложи вето на текста с отлагането за 2028 г. Централната избирателна комисия (ЦИК), следвайки указа, определи със свое решение 4 мандата за задграничния район. Сега, ако законопроектът бъде приет и в пленарната зала, отлагателната разпоредба ще остане и ще трябва да се отмени президентският указ, както и решението на ЦИК - указът не може да стои над кодекса в йерархията на правните актове.
Ветото вероятно ще влезе още утре за разглеждане в пленарната зала.
