За предстоящите парламентарни избори през април в страните извън Европейския съюз ще се откриват избирателни секции в дипломатическите и консулските представителства, както и до 20 секции извън мисиите (броят им зависи от подадените заявления за гласуване - бел.а.). Такава мярка записаха в Изборния кодекс днес депутатите по предложение на "Възраждане", прието с подкрепата на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН. Това стана след повече от 9 часа обсъждания в пленарната зала на парламента.
Ограничението ще се отрази най-вече на многобройните секции в Турция, Великобритания и САЩ. За изборите през октомври 2024 г. в югоизточната ни съседка бяха открити 168 секции, в Обединеното кралство бяха 112, а в Щатите - 53. Таван на секциите извън ЕС е имало и преди - през 2016 г. те бяха ограничени до 35, но тази мярка беше премахната през 2021 г.
Както преди, така и сега, ограничението е насочено най-вече към Турция. "Възраждане" твърди, че гласуването там се намира под контрола на Анкара и изселническите организации. ПП-ДБ и АПС се противопоставиха с мотива, че така се ограничават избирателните права на български граждани в чужбина.
Важно е да се отбележи, че промяната ограничава възможностите на избирателите извън ЕС да гласуват, но те не губят правото си на глас, което е гарантирано от Конституцията. Секции със сигурност ще има в българските посолства и консулства, а Централната избирателна комисия (ЦИК) ще реши, когато дойде времето за избори, къде ще се откриват допълнителни секции, според подадените заявления за гласуване от избирателите. Това налага активност от страна на гласоподавателите при подаването на заявления.
Без избирателен район "Чужбина"
За пореден път се отлага обособяването на многомандатен избирателен район за българските граждани извън страната. Сега в Изборния кодекс беше предвидено такъв да се образува до 1 януари 2025 г. Това не се случи в обещания срок и сега, по предложение на ГЕРБ, срокът беше променен на 1 януари 2028 г.
Това означава, че българските граждани извън страната все така няма да имат възможност да гласуват с преференции и да избират със собствения си глас желаните от тях кандидати в парламента.
Създаването на този район беше записано в кодекса през 2021 г., но остана като обещание, защото не беше приета методика, с която да бъдат определени мандатите на всеки изборен район, включително и на задграничния. В края на 2022 г. парламентът въведе споменатия срок до началото на 2025 г. Сега го удължи със същия аргумент - липсва механизъм за определяне на мандатите.
Без интернет гласуване
С гласуване пленарната зала отказа да допусне предложението на ПП-ДБ да се запише в кодекса, че ще се възобнови проектът за въвеждане на дистанционно електронно гласуване – иначе казано, да се гласува по интернет. От обединението обвързаха това предложение с ограничаването на секциите в чужбина, но ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН, АПС и независими сметнаха, че то е недопустимо за разглеждане.
Е-вотът беше записан в Изборния кодекс като възможност още през 2014 г. Техническият проект за въвеждането му не постигна особен напредък, а в края на 2022 г. ГЕРБ, БСП и ДПС направо го заличиха от закона.
Пропуснати възможност
Парламентът отхвърли две предложения на Надежда Йорданова от ПП-ДБ, насочени към предотвратяване на контролирания вот.
Според първото, ако се установят рискове от злоупотреби при подаване на електронно заявление за гласуване от чужбина, тогава ЦИК изисква допълнителна проверка чрез есемес на посочен от подателя телефонен номер. Второто засягаше декларацията, която избирателят подава, че не е и няма да гласува на друго място – да се попълва и подписва пред членовете на секционната комисия.
Тези предложения обаче получиха подкрепа само от "Възраждане", МЕЧ и "Величие".
Политически тези
Надежда Йорданова от ПП-ДБ обяви, че таванът на секциите е плод на "тъмни сделки" и цели "да се накажат българските граждани, които не са подкрепили ДПС-НН и ИТН". Тя отрече твърдението на "Възраждане", че възпира контролиран вот от Турция – според Йорданова организаторите на подобни схеми се намират тук, в България. С колегите й многократно напомниха за реплика на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в скорошно интервю, че е поел ангажимент към "Възраждане" и затова подкрепя идеята на националистите.
"Аз ще съм първият, който ще защитава тази страна на първа линия, докато вие и вашите деца ще избягате в Швейцария. Така го усещам, защото съм български патриот", обърна се Танер Али от АПС към "Възраждане". Той се зарече, че промените ще бъдат атакувани пред Конституционния съд, но не каза от кого АПС ще търси нужните 48 депутатски подписа за това. Депутатите на Ахмед Доган очакват и президента Илияна Йотова да се намеси с вето.
Петър Петров от "Възраждане" отвърна на ударите срещу партията му като прочете на трибуната статия от 2021 г. В публикацията се разказва, че Бойко Рашков, тогава служебен министър на вътрешните работи, назначен от бившия президент Румен Радев, е обвинил Турция във вмешателство в българските избори. Рашков сега е депутат от ПП-ДБ.
"Това са внуците на тези, които са избягали, и те дори азбуката ни не знаят", коментира съпартиецът му Цончо Ганев по адрес на изселниците. Според националистите няма да има проблем новите правила да осигурят достатъчно секции за гласуващите във Великобритания - над 20 000 на последните избори, и в САЩ - около 8000. От ПП-ДБ твърдят, че това няма да е достатъчно и ще създаде затруднения на сънародниците ни.
От страна на БСП Драгомир Стойнев заяви, че не може българската държава да финансира изборите на хора, които живеят извън страната и не плащат данъци у нас. Той предложи да бъдат накарани българите в чужбина да финансират изборите в България и тогава "ще им отваряме секции, където пожелаят". В отговор Надежда Йорданова напомни, че сънародниците ни внасят милиарди в страната ни всяка година, което ги прави най-големият инвеститор.
От ДПС на Делян Пеевски формално се противопоставиха на промените при гласуването им. Както обаче напомниха опонентите им, депутатите на движението осигуриха кворума на парламентарната правна комисия, когато тя одобри промените в кодекса. Не направиха същото днес и управляващите неведнъж имаха проблеми с кворума по време на заседанието, още повече че и отцепниците от АПС, които иначе гласуват с тях, този път също не се регистрираха.
След гласуването Йордан Цонев от ДПС обяви, че партията му обещава в следващия парламент да направи всичко възможно да възстанови отнетите права. От името на ГЕРБ Гюнай Хюсмен пък предложи таванът от 20 секции да се покачи на 30, но получи подкрепата само на собствената си формация и на част от депутатите на ПП-ДБ и АПС, което беше недостатъчно. Това стана повод за дълга размяна на обвинения в лицемерие между ГЕРБ и ПП-ДБ.
Голямото четене
Между един и два часа лидерът на ПП Асен Василев прекара на парламентарната трибуна като четеше местата на избирателни секции във Великобритания и САЩ, в които управляващите "искат да лишат от право на глас", както се изрази, български граждани в чужбина, както и по колко избиратели за кои политически сили са гласували в тези секции.
Депутатите, които поддържат предложението, общо-взето напуснаха залата по време на четенето на Василев. Той беше взел със себе си и мегафон, неясно с каква цел. Когато Василев приключи, депутатите от "Възраждане" насмешливо започнаха да скандират: "Още! Още!". "Благодаря ви, господин Василев, за съдържателното изказване", включи се със сарказъм водещият заседанието Костадин Ангелов. А Цвета Рангелова от "Възраждане" коментира, че числата, цитирани от Василев, са неверни, както и че той не може предварително да знае в кои градове ще има открити секции.
Лидерът на ПП поясни, че заради закриването на секции избирателите по места ще бъдат поставени пред дилема - или да похабят пари и време за пътуване, за да гласуват, или просто да се откажат да го направят. Крайният резултат, според Василев, ще бъде отнемането на правото им да гласуват.
Малко по-късно "Възраждане" отвърна на удара - депутатът от партията Георги Хрисимиров изчете списък на секции в Турция, както и броят на гласовете, получени в тях от "турските партии", както се изрази. При всяка секция той обвиняваше ПП-ДБ, МЕЧ и "Величие", че искат да запазят гласовете за въпросните "турски партии".
Костадин Ангелов иронично му препоръча да не бърза с четенето. А Манол Пейков обвини "Възраждане", че прокарва тезата за съществуването на "висши и нисши хора", и предупреди, че "идват концлагерите". Той и негови колеги от ДБ притиснаха Ангелов да обясни защо е допуснал да се говори за "турски партии", въпреки че такива няма в България.
Накрая водещият заседанието призова пленарната зала да не унижава българските граждани и избиратели. "Това, което се случва в тази зала, е битка за брой депутатски места", констатира Ангелов. От "Възраждане" не се успокоиха - зам.-шефът на партията Цончо Ганев обяви, че говоренето за "руски партии" в парламента също е проява на "фашизъм".
Целият дебат премина в този дух.
