Медия без
политическа реклама

6 неудобни въпроса за скандала с изборите

28 Окт. 2023
Накъдето и да се развият нещата, ЦИК ще трябва да понесе отговорността.
Илияна Димитрова
Накъдето и да се развият нещата, ЦИК ще трябва да понесе отговорността.

Непосредствено преди местните избори държавата беше разтърсена от скандал, довел до отмяната на машинното гласуване, който сега заплашва да прерасне в криза на изборния процес и институциите. В него бяха въвлечени службите за сигурност, членове на правителството, парламентарните формации и изборната администрация. Неяснотите около случващото се са твърде много и изникват неудобни и трудни въпроси, на които засега няма задоволителни отговори.

 

1. Наруши ли ЦИК Изборния кодекс?

 

Централната избирателна комисия (ЦИК) е държавният орган, който отговаря пряко за организацията и провеждането на изборите. Нейните членове взеха решението вотът да се проведе само с хартиени бюлетини. А това означава, че ЦИК трябва да поеме и отговорността за отмяната на машинния вот.

Затова основанието, на което беше взето това решение, е критично важно. А тук ЦИК здравата се издъни. В мотивите към решението са отбелязани три аргумента – информация от Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/, получена за зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов на 26 октомври; информация от министъра на електронното управление Александър Йоловски, получена на председателския съвет в парламента на 27 октомври; и писмо от Йоловски, в което се казва, че няма издадено удостоверение, че машините отговарят на изискванията на закона и са годни за употреба за вота.

От тези три аргумента само последният, който засяга удостоверяването, е валиден според Изборния кодекс, от който се ръководи ЦИК. А първите два засягат предполагаеми действия на Стойнов, които засега остават неизвестни за обществеността и нямат отношение към разписаните в кодекса процедури.

А там се казва ясно – към изцяло хартиено гласуване се преминава, когато машините не са получили „благословия“ от трите институции, които ги проверяват: Министерството на електронното управление (МЕУ) и институтите по стандартизация и метрология към БАН. Двата института са разписали удостоверението, а късно вечерта на 27 октомври това е направило и МЕУ.

Към онзи момент все още не е изтекъл срокът, в който това да се направи – той продължава 20 работни дни и започва в момента, в който ЦИК предоставя машините за проверката, а това, както твърдят от МЕУ, е станало на 16 октомври. ЦИК обаче отказа да изчака министерството и така финалното „да“ за машините стигна до комисията, едва когато фаталното заседание, отменило машинния вот, беше приключило.

Излиза, че основният мотив на ЦИК за драстичното решение е била оперативната информация, получена от ДАНС на 26 октомври и на председателския съвет в парламента на 27-и. Това подчерта в събота сутринта пред БНТ и председателката на ЦИК Камелия Нейкова. Но в Изборния кодекс няма разпоредба, която да признава подобни данни за законово основание да се отмени машинният вот. И това е нещо, за което ЦИК ще трябва да отговаря – пред Върховния административен съд, в който са подадени 6 жалби срещу нейното решение.

Не е ясно защо ЦИК не изчака да изтече срокът, в който трябва да бъде предоставено това удостоверение, а избърза с решението си? И защо отказа изобщо да обсъжда отново въпроса, след като нужният документ бе получен?

 

2. Защо ДАНС се намеси в изборния процес?

 

Кризата започна с доклад, който ДАНС е предала на ЦИК, президента, председателя на Народното събрание (а чрез него и на политическите сили в парламента). Той е подписан от зам.-директора на агенцията Деньо Денев. Премиерът директно нарече тези действия активно мероприятие и манипулация. По този повод той поиска Денев да бъде уволнен и каза, че чака съответното предложение от шефа на ДАНС Пламен Тончев.

Всичко това поставя поредица от въпроси. И двамата настоящи зам.-шефове са назначени от правителството на Денков-Габриел. Защо докладът не е подписан от самия председател Пламен Тончев? Той бил ли е запознат с доклада и какво е отношението му към обвиненията на агенцията срещу Михаил Стойнов? Защо ДАНС първо разпрати доклада, а чак след това привика на разпит Стойнов?

Според премиера докладът на ДАНС няма необходимите атрибути за един документ, излизащ от комисията - не е отбелязано, че това е класифицирана информация. Според Николай Денков остава впечатление, че това е направено умишлено, за да се разпространи докладът публично и да се повлияе на изборния процес. Дали е така и защо? На този въпрос той не отговори - вероятно за да не засегне политическите си партньори. И какви мерки ще бъдат взети това повече да не се случва?

Ако наистина документът не е секретен, защо досега не е публикуван? ДАНС мълчи. Премиерът Денков каза, че не вижда причина да публикува откровена лъжа, но така на практика прехвърля на други отговорността. Така никой не го показва - нито ЦИК, която на практика отмени машинния вот на базата на това, което пишеше в информацията на ДАНС; нито политиците от ГЕРБ, ДПС, ИТН, "Възраждане", които най-силно атакуват кабинета; нито дори тези от ПП-ДБ, които бяха пряко ударени от цялата афера и обявяват ДАНС за „маша на задкулисието“. Фактически тези, които са най-заинтересувани от публикуването на документа, много внимават да не кажат нищо от това, което са видели в него. Защо?

 

3. Иззема ли председателският съвет на НС функциите на правителството?

 

Може би най-странният и най-съществен момент в аферата е, че тя се разигра основно на председателския съвет на Народното събрание. Това е мястото, на което парламентарните групи се събират, за да решат какъв да бъде дневният ред на парламента, какви закони и решения да гледат. Понякога се превръща в удобен формат за изглаждане на сблъсъците и противоречията, които изникват в пленарната зала. Сега обаче изглеждаше така, сякаш е заместил правителството.

Засега обществеността не знае кои са били всички адресати на доклада на ДАНС. Ясно е, че той задължително трябва да е постъпил в ЦИК, при премиера Николай Денков (в случая и Мария Габриел, която временно заместваше Денков, който беше в Брюксел), председателя на парламента Росен Желязков, президента Румен Радев и вътрешния министър Калин Стоянов. В крайна сметка, всичко обаче се фокусира в Народното събрание.

От откъслечни политически коментари се разбира, че политическите сили са били информирани от председателя на парламента. Събират се на първия председателски съвет, след който започнаха и гръмогласните обвинения, че се прави опит да се откраднат изборите и да се извърши държавен преврат. Тогава пет от шестте парламентарни формации – ГЕРБ, ДПС, ИТН, „Възраждане“ и БСП поискаха машинният вот да се отмени. След това дойде вторият съвет, на който бяха привикани вицепремиерът Мария Габриел, министърът на електронното управление Александър Йоловски и ръководството на ЦИК. И привечер дойде решението, че ще се гласува само с хартия.

На практика изглежда, че всичко беше решено на председателския съвет – там бяха изложени обвиненията (пряко срещу зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов и косвено спрямо целия кабинет) и там беше произнесена присъдата от Делян Пеевски (че машинно гласуване не трябва да има). Така изниква въпросът – не си ли присвои този съвет функциите на правителството в България?

 

4. Какво (не) е вършил зам. министърът на електронното управление Михаил Стойнов?

 

Централна фигура в скандала е зам.-министърът на електронното управление Михаил Стойнов, когото ДАНС обвини в действия спрямо машините, които застрашават сигурността им, а съответно и сигурността на изборите. Тъй като докладът на агенцията остава тайна, обществеността на практика не знае какво е направил Стойнов, за да предизвика такива обвинения. Политически изказвания, идващи от ГЕРБ, ИТН, ДПС и „Възраждане“, само предизвикаха хаос и смут с откровените глупости за кодове, софтуерни ключове и т.н. За това допринася и самият Стойнов, който отказва да говори, а само повтаря, че ще изчака да преключат проверките срещу него.

Пример за нелепостите, които се разпространяват в публичното пространство, са приказките за хеш кода. Винаги е било ясно, че той е известен; процедурата по генерирането му беше публична, има го на сайта на МЕУ, с него разполага всяка една секционна избирателна комисия, за да може да провери дали машината, с която ще работят, има инсталиран същият софтуер като всички други устройства. Ясно е, че проблемът не е в хеш кода, каквото и да говорят неграмотни и безотговорни политици.

Що се отнася до програмния код на софтуера, за всички, които имат бегла представа от него, е ясно, че той е огромен и снимки с телефон, за които говореха политици, не вършат работа. Така че въпросът какво точно и защо е направил Стойнов продължава да е ключов и без отговор. Сертифицирането засяга 8 машини. Общо машините за вота са над 9000. За да фалшифицира евентуално вота, Стойнов трябва да повлияе на всички устройства. Но за какво е било нужно Стойнов отново да заснема кода, е въпрос без отговор.

Напира обаче един друг очевиден проблем около зам.-министъра, който той и неговото ведомство не засягат. Формалното основание за отмяната на машинния вот беше липсата на удостоверение. Късно вечерта на 27 октомври МЕУ е изпратило на ЦИК решение, с което се удостоверява съответствието на машините с Изборния кодекс. От името на министерството обаче това решение е подписано от Михаил Стойнов. Това е просто фрапиращо, като се вземе предвид, че всичко в скандала се върти около него.

Кой е позволил на Стойнов да подпише решението от името на МЕУ? И защо? Защо не е подписано от министъра на електронното управление, особено след всички съмнения около зам-.министъра? На практика това дава допълнителен довод на ЦИК да брани отмяната на машинния вот, защото човекът, когото ДАНС обвинява, че е бърникал в софтуера на устройствата, сега удостоверява, че всичко с тях е наред. Неслучайно ръководството на комисията непрекъснато подчертава този факт.

Премиерът Николай Денков настоява, че на Стойнов е била възложена проверката на машините и затова той е подписал удостоверението. Защо обаче тогава Йоловски изобщо изпраща писмо до ЦИК, в което твърди, че сертифицирането не е приключило? Излиза, че в петък следобяд той има отношение към сертифицирането, а в петък вечерта - вече няма.

 

5. Какви игри играе министърът на електронното управление Александър Йоловски?

 

Още по-странна е ролята в скандала на министъра на електронното управление Александър Йоловски. На 27 октомври той даде брифинг, на който категорично защити машинното гласуване – описа цялата процедура досега, по която е била удостоверена сигурността на устройствата, и се закле, че вотът може да се проведе нормално. Само половин час по-късно, на председателския съвет в НС, обаче той заема точно противоположната позиция. Шефът на ЦИК Камелия Нейкова например твърди, че Йоловски е казал, че няма да подпише решението за удостоверяването на машините. По-късно през деня той праща и писмо до изборната администрация, че удостоверяването не е приключило. Нещо повече – според заместничката на Нейкова Росица Матева министърът е поискал обяснения от Стойнов за информацията от ДАНС и зам.-министърът я е потвърдил. Това твърдят и политиците от ИТН и ГЕРБ, които са присъствали на този председателски съвет. Ако всичко това е вярно, ще излезе, че Йоловски е дал всички възможни основания на ЦИК да отмени машинното гласуване.

Има и още един детайл. Политици, присъствали на председателския съвет твърдян, че министърът е разказал, че Кирил Петков (ПП) и Божидар Божанов (ДБ) са го притискали да не обявява обществени поръчки за 640 милиона лева, а направо да даде парите на посочени от тях фирми. Според Тошко Йорданов от ИТН Йоловски дори е казал, че Петков е заплашил с децата му. ИТН подаде сигнал за корупция до прокуратурата, КПКОНПИ и европейската прокуратура. Божидар Божанов, който е бивш министър на електронното управление в кабинета "Петков", заяви, че изобщо не знае за какво става дума, и поиска пълна проверка по твърденията, като обеща да съдейства максимално. Интересна подробност е, че Йоловски е назначен от ПП, в предишния кабинет е бил заместник на Божанов, а в новия Божанов публично гарантира за него.

След изявата си в парламента Йоловски потъна в нелегалност и повече не е правил публични изявления. Той не се появи на ключовия брифинг на МЕУ снощи, на който се обясни, че на ЦИК вече е пратено удостоверението за машините.

До този момент не е ясно защо министърът едно говори публично, а съвсем друго - при закрити врати? Кога и от кого научава за действията на своя заместник? Съгласен ли е с подписаното от неговия заместник удостоверение за годност на машините за вота? Ако да, защо не го е подписал той? Ако не, защо изобщо излиза такова удостоверение от МЕУ? Сезирал ли е прокуратурата за заплахите срещу него и неговото семейство? Какво е направила прокуратурата, ако е? И защо не го е направил, ако не е? Уведомил ли е премиера Николай Денков за оказвания натиск? И каква е съдбата на обществените поръчки за 640 млн. лв., които не е трябвало да бъдат обявявани?

 

6. За кого работи МВР?

 

Сред многото фрапиращи обстоятелства около тази афера се нареждат и действията на вътрешното министерство. На 27 октомври вечерта частната фирма „Сиела Норма“, която е наета за подготовката на машинното гласуване, сигнализира в ЦИК, че устройствата са тръгнали към избирателните секции. Това е просто смайващо, при положение, че комисията току-що е решила, че машинен вот няма да се провежда. Съответно, машините трябва да си останат запечатани в склада.

От ЦИК твърдят, че това е станало без тяхното разрешение и веднага щом са научили, са пратили разпореждане пътуващите машини да бъдат върнати обратно. Живко Коцев, главният секретар на МВР, се позовава на транспортния график за пренасянето на устройствата до секциите, изпратен им от ЦИК предния ден. ЦИК обаче е категорична, че винаги е имало изрично писмо, с което се дава старт на пренасянето на машините.

Защо МВР постъпва така? Това нечий гаф ли е? Административно недоразумение? Или умишлено нарушение на Изборния кодекс?

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?