На предстоящите избори на 19 април в страните извън ЕС ще могат да се създават до 20 избирателни секции, извън тези в посолствата и консулствата. Това се разбра, след като днес Народното събрание потвърди окончателно промените в Изборния кодекс, с които се налага този таван на броя на секциите. В пленарната зала беше гласувано ветото на президента Илияна Йотова, което тя наложи върху въпросните поправки, но то събра под 100 гласа, а бяха необходими най-малкото 121. Сега държавният глава няма друг избор, освен да обнародва промените в кодекса.
При повторното гласуване на законопроекта в негова подкрепа се обявиха 126 депутати - 64 от ГЕРБ, 33 от "Възраждане", 3-ма от ДПС, 8 от БСП, 16 от ИТН и двама независими. Срещу законопроекта и в подкрепа на ветото бяха 86 депутати - 32 от ПП-ДБ, 24 от ДПС, 7 от БСП, 14 от АПС, 6 от "Величие" и трима независими. 10 от МЕЧ се въздържаха, както и един независим. Така общо 97 парламентаристи отказаха да подкрепят законопроекта, което дори не се доближава до нужния брой гласове.
С промените влиза в сила и разпоредба, която възпира създаването на избирателен район "Чужбина", който присъстваше в президентския указ, определящ номерацията на всички избирателни райони. Според новия текст в кодекса задграничният район се отлага за началото на 2028 г. Аргументът за отлагането, поискано от ГЕРБ, беше, че липсва методика за определяне на броя мандати в този район. Сега ще трябва указът на Йотова да бъде оттеглен, както и решението на Централната избирателна комисия по същия случай, тъй като кодексът има предимство като нормативен акт.
След гласуването Искра Михайлова и Хамид Хамид от ДПС обясниха пред парламентарните журналисти, че тримата техни съпартийци, подкрепили законопроекта, са се объркали как да гласуват, защото в залата било много шумно. Те ще подадат писмени заявления до председателя на парламента, за да бъде коригиран вотът им.
Дебатът по темата, макар и продължил три часа, не впечатли особено с дълбочина по темата. От ДПС се върнаха към т.нар. Възродителен процес, като обявиха за негово продължение законовите промени. От ПП-ДБ подканиха депутатите на Делян Пеевски, ако действително им е важно да спрат поправките в кодекса, тогава да предупредят ГЕРБ, че няма да ги подкрепят за избора на подуправител на БНБ.
"Възраждане" обвини обединението, че са "турски агенти", и намеси в обсъждането името на експрезидента Румен Радев, за когото националистите твърдяха, че ще се коалира за изборите с АПС. Те нападнаха депутатите на Ахмед Доган, че използват изселниците в Турция като източник на контролиран вот. "Това не е стадо, което се управлява", възрази Мюмюн Мюмюн от АПС. Той посочи, че ако имаше такъв контрол, тогава стотици хиляди хора в Турция щяха да гласуват, а не само около 40 хиляди, както беше на предните избори.
От ПП-ДБ се заинтересуваха как ще гласува БСП, на което председателят на червената група Наталия Киселова можеше да каже само, че тя лично ще подкрепи ветото. При вота соцдепутатите се разцепиха, което доведе до остра реакция на партийния лидер Крум Зарков, тъй като така част от групата не се подчини на решението на Изпълнителното бюро на БСП да бъде подкрепено ветото.
