Скандалът с високите сметки за ток тръгна от социалните мрежи и от омбудсмана, който поне в студените месеци на годината има известен обем работа. Публична тайна е, че ако нещо е свръхрегулирано в България, това е цената на електрическата енергия за бита. Макар че от Брюксел оказват постоянен натиск за либерализация, досега всички български правителства майсторски тупат топката и никое не посмя да освободи цените, нито да премахне нощната тарифа. Страх лозе пази.
Традиционно Комисията за енергийно и водно регулиране разрешава увеличение на цената на тока веднъж годишно.  Новите тарифи влизат в сила на 1 юли - посред лято, та увеличението да не се усети. Обаче като дойде януари - най-студеният месец по нашите ширини дори в условията на глобално затопляне, става страшно. Особено за хората, които се топлят с електроуреди. 

И тази зима, като всяка преди, потребителите са залели омбудсмана с жалби за надписани сметки. Велислава Делчева обяви, че е поискала обяснения от енергодружествата, но те не ѝ отговорили. „Призовавам министъра на енергетиката и КЕВР да започнат проверки дали има промяна в цената и на какво се дължи“ – заяви Делчева.
Няма нужда от проверки - знае, се че от 1 юли имаше повишение за бита - "символично, около 2,58%. Тогава КЕВР обясни, че промяната се дължала основно на новата базова стойност на електрическата енергия и новата прогнозна пазарна цена на електроенергията, закупувана от свободния пазар за технологичен разход.

В същото време големите стопански клиенти бяха ударени с голямо увеличение на цената за пренос по мрежата средно напрежение - от 24% до 41% в зависимост от мрежовия оператор. Предприятията някак го преглътнаха.

КЕВР одобри и по-високи цени на топлинната енергия за битовите потребители. За тях увеличението беше 4,54 % средно за цялата страна. “Топлофикация София“ получи специален „бонус“ – нейната цена бе качена с 5.96%.

С различен аршин

Докато промените в тарифите за ток и парно стресират абонатите веднъж годишно - както вече става дума по закон може да ти преразглежда през 12 месеца,  потребителите на природен газ са поставени от държавата в най-неизгодна позиция - за тях цената се мени всеки месец. Въпреки честите корекции отоплението на природен газ е далеч по-икономично от отоплението на електричество. Ако цената на тока за бита през януари е 150 евро/мегаватчас, газът се продава на крайна цена за 67 евро/мегаватчас.

Потребителите на газ знаят, че сами могат да контролират какво количество потребяват всеки ден, да следят разходомерите си и показанията в реално време в онлайн платформи на газоразпределителните дружества. Няма риск от „надписване“, разходомерът се върти само ако през него премине газ.

Заложници 

Политиците третират потребителите като потенциални избиратели. Затова никак не се вижда на хоризонта лелеяната от Брюксел либерализация на пазара на тока за бита. По-паметливите знаят, че тя трябваше да настъпи на 1 юли 2025 г. Обаче беше беше отложена за неопределен срок.

Политиците просто се страхуват. И сега, при регулирани цени, хората  кипят през зимата, защото им се струва, че ги лъжат със сметките. Валят оплаквания в социалните мрежи и жалби до омбудсмана. Има и призиви за протести. А какво ли може да стане, ако при освобождаване на цени има резки движения нагоре? 

Това, за което хората не си дават сметка, е, че когато цените на тока за домакинствата се държат изкуствено ниски, други плащат по-скъпо. И в крайна сметка стоките и услугите, които всички купуваме, пак взимат от джоба ни това, което държавата субсидира.  

Субсидиите са вредни

• Когато цените се държат изкуствено ниски, субсидията облагодетелства всички, включително и богати хора, които живеят в огромни апартаменти и имения, отопляват басейни, сауни и т.н. 
• Когато цената е изкуствено ниска, домакинствата нямат икономически стимул да пестят електроенергия, да инвестират в изолация, в енергоспестяващи уреди, във ВЕИ инсталации, да преминат на природен газ. България е сред рекордьорите по енергийно потребление в ЕС.
• Разликата между пазарната цена и тази за бита трябва да се покрива от някъде - от държавата или от приходите на държавните енергийни дружества. Това води до финансови дупки в структури като Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
• Изкуствено ниските цени пречат на развитието на конкуренцията. Потребителите не могат да избират гъвкави тарифи или динамично ценообразуване, които биха им позволили да плащат по-малко в часове с излишък на ток (например при слънчево време). 
• Ниските цени на тока охлаждат интереса към инвестиции в енергетиката, което забавя модернизацията на мрежата и прехода към по-чисти технологии.