190 000 студенти учат в 51-те държавни и частни висши училища в България по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления. Структурата на висшето ни образование обаче изобилства от различни по характер и дълбочина дисбаланси, включително при търсенето и реализацията на завършилите както по направления, така и по региони за планиране. Всички те са надлежно регистрирани в новата Национална карта на висшето образование в България. Изводите се налагат от само себе си - нужно е по-смело орязване на приема по определени направления, завишаване на контрола за университети, които не играят по правилата, както и подкрепящи мерки за Северозапада, който е лидер по драстично разминаване между търсене и предлагане на дипломи за висшисти.
В животновъдството има недостиг на студенти, в администрацията - излишък
Капацитетът на акредитираните висши училища намалява - от 418 на 409 хил. студенти, но пак остава над 2 пъти по-голям от броя на действащите студенти - той представлява 46.6% от определения им общ капацитет при 43.7% за миналата година. Намаление на капацитета има в 8 направления, сред които архитектура и общо инженерство, а увеличение в 6, основно в здравни грижи и ветеринарна медицина.
Освен това разпределението остава неравномерно. Най-зле е положението при животновъдството - едва 15.7% запълнен капацитет, който е по-нисък дори от миналата година, когато бе 19.8%. При теория на изкуствата капацитетът е запълнен 21.2%, при химически науки - 24%, при проучване и добив на полезни изкопаеми - 24.4%, туризъм - 25%, а в ключовото направление математика са запълнени едва 22% от възможните места, като тук има подобрение с 2.5 на сто. В общо 12 професионални направления и 7 специалности от регулираните професии, почти всички от които са приоритетни, се използват под 30% от наличния капацитет.
В 10 висши училища пък има превишаване на утвърдения капацитет в отделни направления, като в 7 случая превишението е над 10%. В повечето случаи става въпрос за краткотрайни отклонения, но в три случая превишението продължава три поредни години - все в частни университети с превишение между 16% и 195%. Става дума за администрация и управление, театрално и филмово изкуство и педагогика. В над 90 случая - в 33 университета - има запълняемост под 25%, като в повечето случаи това продължава три поредни години. В 24 случая запълняемостта е под 10%, като 15 от тях продължават три поредни години. Само в малък брой случаи причината е, че става въпрос за новооткрити направления в съответното висше училище.
Учат икономика и спорт, а трябват инженери
Не само капацитетът, но и утвърденият брой места за обучение на студенти не се запълва в редица приоритетни направления. За 2024/25 г. в държавните университети са отпуснати 43 хил. места (при 42 хил. за предходната), като запълнени са 39 хил. от тях, или 92% (при 88% за предподната). Близо 1/2 от увеличението на реализирания прием през 2024/25 г. спрямо предходната година е концентрирано в 6 направления - икономика, обществено здраве, администрация и управление, национална сигурност, психология и обществени комуникации и информационни науки“. Нито едно от тези направления не е приоритетно, нито по него се очаква недостиг, лаконично пишат експертите.
"Системното надвишаване на приема в конкретни направления подкопава възможностите да се запълни приемът в други направления, включително в редица приоритетни направления", се казва в Картата. Макар да не са казани имената им, се посочват университети - поне 4-5 на борй, които надвишават значително утвърдения прием не само в едно, но в няколко направления. А при едно висше училище надвишението е в цели 6 направления. В същото време в 9 университета има под 50% запълняемост на местата, което продължава над 2 г.
В 8 направления се обучават едва 1.4% от студентите
Броят на висшите училища по направления невинаги е съобразен с броя на студентите. В 8-те най-масови направления - икономика, педагогика, медицина, администрация и управление, педагогика на обучението по комуникационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки и право - се обучават над 50% от студентите. Обратното - в 8-те най-малки направления се обучават едва 1.4% от студентите.
Като цяло по-масовите направления се преподават в повече висши училища, но има и изкривявания - студентите по медицина и аминистрация и управления са сходни на брой, но медицина се предлага в 7 висши училища, докато администрация и управления - в 25.
На преподавател по психология се падат по 24 студенти, а по математика - 2-ма
И тази учебна година няма напредък по неравномерното разпределение на преподавателите на трудов договор, които за 2024/25 г. са 14 хиляди. Най-много са в медицината - 2608, и педагогика на обучението - 1567, следвани от икономика с 1303 преподаватели, здравни грижи - с 1074, филология - 965 и общо инженерство - 910. Най-малко са преподавателите на трудов договор в теория на изкуствата - 14, теория и управление на образованието - 38, металургия - 56, проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми - 81, религия - 82 и животновъдство - 94.
По райони най-малко са преподавателите в Северозападния район - 472, а най-много са в Югозападния - 7401. Броят на ексклузивните преподаватели във висшите училища е 13 728. Най-много студенти на един преподавател са отчетени в педагогика - близо 26, психология - почти 24, икономика - над 20 и право - над 19, а най-малко - в биотехнологии, математика и материали и материалознание - около 2.
Различното съотношение на преподавателите спрямо студентите в различните направления може да се дължи на различни фактори, сред които не може да се изключи и съотношението на броя на действащите студенти към определения от Агенцията по акредитация капацитет. "Доколкото съществена част от финансирането на висшите училища се формира на базата на броя на обучаваните студенти, съществува риск от недостатъчно финансиране на част от направленията с малък брой студенти на един преподавател, което или трябва да бъде компенсирано с финансиране по други линии, включително със средства, предоставени за обучението на студенти в други направления на съответния университет, или може да доведе до свиване на броя на преподавателите и капацитета в съответното направление, включително и до намаляване на броя на висшите училища, предлагащи обучение в съответното направление", пише в Картата.
В Северозапада учат около 5 хиляди студенти, а в Югозапада - близо 89 хиляди
Дисбаланси има и при разпределението на висшите училища и професионалните направления.. Най-много университети - 27 на брой - има в Югозападния район, включва и София, докато в Северозападния район са налични само 2 висши училища, а други четири действат чрез филиали. Съответно в Югозападния са достъпни 50 направления, а в други четири района те са между 31 и 45, докато най-малко направления са представени в Северозападния район - 15. Редица професионални направления въобще не се предлагат в университети в Северна България, включително спорт и театрално и филмово изкуство. От 2025 г. този списък намаля с едно направление, тъй като ветеринарна медицина вече е достъпна в Плевен.
Студентите са разпределени по райони по същия модел. В Югозападния район се обучават най-много студенти - 46.6% от всички студенти в България, в Югоизточния - 7%, а в Северозападния - едва 2.7%. Като брой най-малко са студентите в Северозападния район - около 5 хиляди, а най-много в Югозападния - близо 89 хиляди, т.е. разликата между двата района е около 18 пъти. И още любопитна информация - студентите, завършили средно образование в Северозападния район, най-често избират да учат икономика, макар това направление да не се преподава в района, т.е. те са принудени да следват висше образование другаде. Следващите най-популярни направления за студентите от Северозапада са педагогическите направления, които са достъпни в района, но следващото по ред популярно направление - администрация и управление - също не е достъпно в района. С други думи, няма друг район с такова разминаване между търсене и предлагане на висше образование.
Нови региони - по-малко различия
Сегашните шест региона у нас предстои да се трансформират в четири от 1 януари 2027 г. - Северен, Южен, Източен и София, което ще промени и регионалната структура на Картата. Очаква се това да намали значително регионалните различия. Докато при сегашното деление различията между отделните региони и средното ниво за България достигат 3-4 пъти, то при новото деление различията са в рамките на около 50% по индикатора "Брой ученици на един студент" и под 10% по индикатора "Брой наети на един студент".
21% от студентите учат в безперспективни направления
Картата разделя направленията (на групи от 1 до 4) и университетите (на групи от А до Г) на 4 категории според търсенето им от студентите и реализацията на завършилите. През 2025 г. на национално ниво в най-силната група 1 според степента на търсене на висше образование и на реализация на завършилите попадат 12 професионални направления, с едно повече от м.г., в които се обучават 32% от действащите студенти (31% за м.г.). Най-много професионални направления попадат в най-слабата група 4 - както м.г. те си остават 20 на брой, като в тях се обучават 21% от студентите . Тези направления могат да се определят до голяма степен като безперспективни - те не са такива сами по себе си, а заради това, че се предлагат във висши училища, които са специализирани в съвсем други направления и поради тази причина не носят висок доход или добра реализация. Това се отнася най-вече за новоразкрити в последните десетилетия направления в областта на социалните, правните и стопанските науки и в националната сигурност.
В група 2 попадат 8 направления, в които се обучават 12% от действащите студенти в страната, а в група 3 - 11 направления, обучаващи 35% от действащите студенти. Като цяло заключението за 2025 г. звучи като миналогодишното - 56% от действащите студенти в страната се обучават в направления, при които има ниска реализация, а 28 от общо 52 направления са в групи, при които се наблюдава ниска степен на търсене на висше образование (м.г. направленията бяха 29).
Известно успокоение дават данните за специалностите от регулираните професии - при тях се наблюдава по-голяма концентрация на действащи студенти в специалности, които попадат в групи 1 и 2, т.е. с висока реализация на завършилите. В подобни специалности се обучават 88% от студентите в специалности от регулираните професии.
Контрол върху растежа
Картата дава препоръки при какви условия може да се разкрива нов университет, филиал или направление у нас на база на редица критерии. Досега висшите училища можеха да разкриват нови направления при няколко условия - да са от група 1, т.е. с високо търсене и предлагане, да се намират в райони от тип А, Б, и В и броят на обучаваните студенти в съответното направление на национално ниво е над 80% от капацитета им. Досега този праг бе 60%. Ако висшето училище е от по-слаба група 2, броят на студентите в съответното направление на национално ниво следва да е над 85% от определения капацитет, а не 70%, както досега. От 80% на 90% дял на студентите от общия капацитет се завишава прагът за разкриване на нови направления в най-слабите университети от групи 3 и 4.
"Завишаването на праговете до 90% използваемост би позволило да се прилага по-строг контрол върху растежа, без да се възпрепятства подготовката на специалисти в направления с доказан недостиг. Мярката съответства на политиката на МОН за ограничаване на разрастването на системата за висше образование и предотвратява разкриване на нови структури в пренаситени направления. По този начин се насочва развитието към сектори с доказан недостиг, основно в здравеопазването и се подобрява ефективността и качеството на висшето образование", обясняват експертите.
