723 млн. лв. - толкова са натрупали държавните висши училища в България като преходни остатъци в бюджетите си в края на 2024 г., като те набъбват от поне 3 г. насам. На фона на повсеместния финансовия недоимък в държавата сумата изглежда колосална и естествено поражда въпроса нормално ли е публични институции, настояващи за пари, да трупат такива пари по сметките си в размери, по-големи дори от държавната им субсидия?
"Университетите са станали почти като банки", би възкликнал страничният наблюдател.
"Сега" опита да разбере как се натрупват въпросните резерви, за какво са им на университетите и защо тези средства не се харчат, а се държат в банки. Темата се оказа доста щекотлива и трудна за разнищване - на натрупаните милиони трудно може да се хване краят, защото ректорите, които се осмелиха да коментират, са малцина.
Кой колко е натрупал?
Рекордьор през последни 3 г. е Медицинският университет-София с преходни остатъци от около 200 млн. лв. За 2024 г. той е 197 млн. лв., като сумата е близо 4 пъти по-висока от държавната му субсидия, която за 2024 г. бе 55 млн. лв. (без средствата, дадени за увеличение на заплатите след промените в закона за висше образование, с които сумата стана 70 млн. лв.). Следва Техническият университет - София - с 80 млн. лв. преходен остатък за м.г., който отбелязва и най-висок скок (от 45 млн. лв. остатък през 2023 г.). За сравнение - държавната му субсидия за м.г. е била 83 млн. лв. (без допълнителните средства). Медицинските университети в Пловдив и Плевен могат да се похвалят съответно с 51 млн. лв. и 39 млн. лв. преходни остатъци към края на м.г. Тогава държавната им субсидия е била съответно 41 млн.лв. и 17 млн. лв.
Софийският университет е 4-ти в класацията - с 42,9 млн. лв. резерв, или 17% от реализираните му годишни приходи. За сравнение - бюджетът му за м.г. е 121 млн. лв. Следват Русенският университет - с 29,8 млн. лв. преходен остатък, Бургаският държавен университет - 22 млн. лв., Пловдивският университет - 21 млн. лв., Югозападният и Шуменският университет - с по 19 млн. лв., УАСГ - 18 млн. лв., УНСС - 17 млн. лв. и т.н.
Откъде идват парите?
Бюджетите на университетите се състоят от няколко пера - трансфери от държавния бюджет, помощ от общините, дарения, собствени приходи, постъпления от такси и др. При медицинските университети картината е сравнително ясна. Медицината е единственото направление у нас, в което чуждестранните студенти са повече от българските - 58.4% спрямо 41.6% български. Тъй като чуждестранните плащат такси в пъти по-високи от българските си колеги - по 8000-9000 евро годишно, закономерно растат и приходите в тях. И все пак, този факт не обяснява защо МУ-София има близо 200 млн. лв. резерв, а МУ-Варна - "само" 22 млн. лв. (Специално за МУ-София, данните на МОН показват, че м.г. университетът е реализирал 50 млн. лв. от такси, колкото е била горе-долу първоначалната му субсидия за 2024 г.).
Поглед върху големите резерви дава и държавната субсидия за университетите, която м.г. бе увеличена доста. След промяната в закона за висше образование, която обвърза възнагражденията на академичния състав със средната заплата за страната, се предоставиха 180 млн. допълнително на висшите училища. За 2025 г. общо те получиха 1.2 млрд. лв., което е с 200 млн. лв. повече от 2024 г. Най-много средства имаше за университетите, предлагащи най-високо качество. СУ получи 70 млн. лв. повече, МУ-София - 30 млн. лв. повече, ТУ-София - 58 млн. лв. повече, УАСГ - 19 млн. лв. повече. Т.е. изглежда логично тези университети да имат толкова много натрупани милиони. Въпросът е защо не се харчат.
"Най-често преходните остатъци се натрупват от целеви средства и такива за проекти, които още не са изхарчени към края на годината. Университетите участват в текущи и нови проекти - най-често европейски програми и така сумите се застъпват. Международните проекти са например за по 3-5 г.. Всяка година по тях университетите получават определени траншове, които трябва да се изхарчат до края на проекта, но не задължително до края на годината", казва председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова.
По думите ѝ в преходния остатък на нейния университет - Висшето училище по телекомуникации и пощи, има целеви средства за капиталови разходи, които следва да се усвоят през следващи периоди. Те представляват значителна част от преходния остатък в университета, който се приближава до размера на годишната субсидия.
"За реализирането на капиталовите разходи трябва да се обявят обществени поръчки, което отнема технологично време за подготовка на документацията, обявяване и провеждане на поръчките. След това заплащането на действително извършените разходи се извършва съгласно клаузите на договорите, което също е забавяне във времето до пълното изпълнение на поръчките. Така парите, които са целево предвидени и подлежат на плащане, престояват в банковата сметка за известно време", коментира проф. Темелкова.
По думите ѝ друго перо от преходните остатъци може да се дължи на оптимизация, каквато те са длъжни да направят според договорите си за управление с просветния министър. Може например университетът да реши да вдигне натовареността на преподавателите си - от 360 на 460 часа. Така за всеки преподавател биха се спестили средства за заплащане на по 100 часа. В някои висши училища пък не плащали хонорари. И още едно обяснение - изследователските университети м.г. получиха много пари по Плана за възстановяване - 240 млн. лв. Почти всички от тях имат големи преходни остатъци.
"Сега пада страшно харчене на пари за командировки", споделя ректор. По думите му съвсем наскоро 12 души от български изследователски университет са пътували до екзотична дестинация, уж по работа, само за да могат да изхарчат средствата по линия на командировки.
От Софийския университет обясняват, че средствата в преходния им остатък са с различен характер. Част от тях са наличности по проекти, договори за финансиране от ЕС или международни програми, средства от дарения, помощи и завещания, всички с целеви характер и нужни за изпълнение на договорите по проектите. Става дума за 9,6 млн. лв. в началото на 2024 г. и 11,2 млн. лв. в началото на 2025 г.
"В последните години Университетът успешно изпълнява подобни договори, като динамиката на средствата е свързана с периодите на подписване и превеждане на аванси по тях. Част от преходния остатък формира и завещание в полза на Юридическия факултет в размер на 1,2 млн. лв. и през двете години", посочват от СУ.
На следващо място, традиционно Националният фонд за научни изследвания класира проекти и сключва договори за финансиране в последния месец на годината, като превежда авансовите средства по тях в последните календарни дни на декември и те остават за усвояване през следващата година (2,5 млн. лв. от преходния остатък за 2024 г. и 5,3 млн. лв. от него за 2025 г.). По същия начин в преходния остатък има 19 млн. лв. от 2024 г. и 12,6 млн. лв. от т.г. от средства, получени по споразумения с МОН за финансиране на обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Останалите средства в началото на 2024 г. и 2025 г. са остатъци по бюджетите на факултетите и звената на Университета. Съгласно Методика на МОН за приноса на отделните звена, бюджетите на факултетите се допълват с неизразходваните към края на предходната година средства за издръжка на обучението и приходите от такси.
От УАСГ, където преходният остатък е 18 млн. лв. - точно толкова, с колко бе увеличена и субсидията му за т.г., посочват, че имат преходен остатък от обществени поръчки, които са в процес на подготовка или изпълнение. В него има целеви средства за научноизследователска дейност по проекти, финансирани от фонд "Научни изследвания", международни и оперативни програми, очакващи верификация, както и фонд за финансиране на научни проекти до пристигане на средствата.
За какво могат да се ползват?
В действащата нормативна уредба няма ограничение за това какви разходи на висшите училища могат да се покриват с преходния остатък. Най-общо средствата могат да се ползват за това, за което са били предназначени. Целевите средства - за стипендии, капиталови разходи и т.н. - следва да се използват следващата година за същото. Нецелевите средства - по усмотрение на университетите.
Средствата в СУ се изразходват съгласно закона за публичните финанси, казват оттам. В Правилника за бюджета на Университета е предвидено, че преходният остатък на звената може да се ползва за издръжка, подобряване на качеството на обучението, научноизследователската дейност и капиталови разходи.
"В СУ преходните остатъци се използват през следващи календарни години - за издръжка, трудови възнаграждения, капиталови разходи и др. Университетът увеличи основните работни заплати на академичния и непреподавателския си състав през последните години, като сме втори по ниво на заплатите след медицинските университети", казват оттам.
И добавят, че част от преходните остатъци се използват за покриване на завишените разходи за пенсиониращите се преподаватели, които са в по-висок размер заради увеличението на работните заплати. Друга част се насочва за разплащане на задълженията към Столична община за такса битови отпадъци от предходни години.
В правилата за работна заплата на Университета има предвидени разпоредби, които дават възможност на факултетите с преходни остатъци да ги използват за поддържане и повишаване на качеството на обучението. "Това се прилага ежегодно във Факултета по математика и информатика, Юридическия факултет, Факултета по науки за образованието и изкуствата и други", казват от СУ.
И добавят, че част от парите от преходния остатък са предназначени за аварийни ремонти и неотложни ремонтни дейности в сградите, за издателската програма на СУ, с която се финансират научни издания на докторанти и преподаватели, както и за Университетските библиотека, телевизия, театър, радио и др., които генерират изключително ниски приходи от дейността си, а са ключов елемент в системата за подобряване на качеството. Нецелевите средства от преходните остатъци са около 1/12 част от годишния бюджет на СУ и обичайно се изразходват непосредствено след началото на новата календарна година - период, в който не постъпват достатъчно собствени приходи, които да допълват трансфера от държавния бюджет за издръжка на обучението, добавят от СУ.
Други университети обаче не са така словоохотливи. От ТУ-София и МУ-София не отговориха на въпросите на "Сега". МУ-София например събира средства за изграждане на ректорат, какъвто няма, разказват запознати. Дали и каква част от 197-те млн. лв. ще отидат за това, към момента не е ясно.
Защо не се харчат?
Най-болезненият въпрос е дали преходните остатъци да не се използват за вдигане на заплатите на преподавателите. Ректорите често се въздържат - от страх, че ако после субсидията не е достатъчна, или има спад в приема на студенти, няма да има откъде да осигурят средства за изплащане на заплатите. В системата наричат преходните остатъци още "бели пари за черни дни".
Проф. Темелкова обяснява, че държавната субсидия покрива минималната заплата за най-ниската академична длъжност асистент, но не и разликата с останалите длъжности, която е различна в различните университети. В едно висше училище заплатата на професор може да е само със 100 лв. по-висока от тази на асистентите, в друг - разликата да е над 600 лв. и т.н. Преходните остатъци дават известна свобода и възможност на университетите да направят тази разлика по-голяма, казва тя. И дава пример със своя университет, в който има интегрирана система за разходване на средствата, генерирани посредством собствените приходи.
"Ако имаме например 10 студенти в магистърски програми, които при нас са платени, 30% от средствата от такси отиват за хонорари на преподавателите, 15% - за ръководство на магистри и т.н., като за висшето училище остават значителна част от приходите, които обезпечават разходите за издръжка (комунални и др. разходи), необходими за извършването на учебния процес. С част от генерираните по този начин приходи може да се реинвестира в академичната инфраструктура, тъй като частта от бюджетната субсидия за капиталови разходи в годините варира между 0,4% до 1 %, което е незначително. В края на годината тези средства също са под формата на преходен остатък, което дава по-голяма сигурност при очаквания за по-слаба финансова година. Тези средства дават възможност за ремонти, за маневриране с възнагражденията при различните длъжности, както и в случай на извънредни обстоятелства - ако например догодина няма достатъчно студенти, или пък държавата забави парите или даде по-малко", казва тя.
Монетата има и обратна страна. Преподаватели разказват за случай на ректор, който натрупал милиони преходен остатък, очаквайки, че ще остане за втори мандат. Тъй като това обаче не се случва, идва следващият ректор, който за 2 месеца раздава целия преходен остатък за бонуси на преподавателите.
"Университетите имат самостоятелни бюджети. Преходните остатъци се трупат от десетилетия и не са толкова огромни. Преди 10-15 години повече от половината от общия им размер се дължеше на медицинските университети, които имат много чуждестранни студенти. Сега те формират под 1/2 от общата сума, което означава, че системата се е балансирала в някаква степен", коментира просветният министър Красимир Вълчев. По думите му от данните е видно, че МУ-Варна например е изхрачил повече, докато МУ-София е спестил повече.
"ТУ-София и УАСГ получиха миналата година най-много средства по линия на качеството. Но се вижда, че не са ги изхарчили. Явно са увеличили заплатите до ниво, което покрива минималната заплата и малко отгоре, но не повече", разсъждава той.
По думите му заплатите във висшите училища трябва да се увеличават, но е възможно на места това да не е станало в степента, в която се очаква. По думите му е добре във всеки университет да се види каква част от преходните остатъци е натрупан от целеви средства - стипендии, капиталови разходи и т. н. Те трябва да се използват за същото. За какво да се ползват обаче нецелевите средства, решават самите университети.
Ако тенденцията да им остават много пари обаче продължава, университетите биха заприличали на квазипублични структури - хем публични и без цел да трупат печалба, но реално натрупващи такава. Това са огромни пари, дадени от държавата целево, а не да се пазят, включително да създават риск за злоупотреби.
