"Ректорът на Стопанска академия в Свищов доц. д-р Марин Маринов получи отлична оценка от министерството на образованието - 3.98 от възможни 4.00. Това отразява 99,5% изпълнение на заложените от МОН цели и индикатори за развитие на университета", съобщиха на 14 май от университета. "Толкова висока оценка още в началото на мандата е изключително признание за целия академичен екип. Това е доказателство, че работим ефективно и в правилната посока", бе цитиран самият доц. Маринов от пресцентъра на Академията.
15 дни по-рано проверка на МОН в Стопанската академия, започнала след сигнали за липса на лекции, установи нарушения, за сериозността на които може да съдим по отправените препоръки - "ректорът да предприеме незабавни действия за провеждането на реален учебен процес и да въведе работещ механизъм за постоянен контрол върху посещаемостта на аудиторните занятия", "изборите на ръководни органи на висшето училище да се провеждат в съответствие със закона за висшето образование и с правилника за дейността на Стопанската академия" и др.
Ако се чудите как са възможните горните наглед взаимноизключващи се констатации, повредата не е в вашия телевизор. Тя очевидно е в договорите, които сключват ректорите на държавните университети с министър на образованието. Макар и с похвално намерение - да гарантират доколкото е възможно държавния интерес - въпросните документи не успяват да изпълнят целта си.
Замисъл
Въпросните договори бяха въведени през 2020 г. от тогавашния (и настоящ) министър Красимир Вълчев. Тогава с промени в закона за висше образование бе заложено образователният министър да утвърждава политика за развитието на всеки държавен университет със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им, както и да сключва договор за управление с ректора, който пък съдържа задължения за изпълнение на въпросната политика с конкретни механизми и показатели.
Това бе опит държавата да има думата при определянето на посоката на развитие на университетите, вкл. да си върне контрола върху някои самозабравили се ректори, които получаваха гигантски заплати под формата на бонуси - нивата на допълнителните им възнаграждения бяха обвързани именно с изпълнението на тези договори. При максимална оценка 4 ректорите имат право на до 36 000 лв. годишно допълнително възнаграждение, а при най-ниска оценка 1 - нямат право на никакъв допълнителен бонус.
Уравниловка
Какво се оказва обаче на практика? Макар и непълни, данните за оценките на ректорите по политиките им за развитие от 2021 г. досега, които "Сега" получи по закона за достъп до информация, са достатъчно показателни. Всички университети са отличници с оценки над 3.50, с изключение на Висшето строително училище "Л. Каравелов", чийто ректор през 2022 г. получава оценка 2.86. В следващите години тя е "поправена" на 3.47 и 3.11. Най-високата оценка - 4 - са получавали през годините поне 15 висши училища. Рекордьор е Русенският университет с 4 последователни максимални оценки - 4 от 2021 г. до сега (за 2025 г. още няма данни.). Когато обаче всички са отличници, е ясно, че нещо в оценката куца.
Критерии
Една от причините за формалните оценки се крие в самите критерии, еднакви за всички (но с различни стойности за изпълнение). Сред тях са актуалност на придобиваните знания и умения, повишаване на качеството на програмите за обучение, свързаност и партньорство, развитие на научната дейност, привличане и задържане на млади преподаватели, изпълнение на национална задача. Както се вижда, сред тях няма показател "редовно провеждане на лекции", или пък "спазване на законите", които се предполага, че би следвало да се спазват, но на практика съвсем не е така.
"Критериите са доста обтекаеми, субективни и до голяма степен формални. Те не са резултатни, както при рейтинговата система, а развойни. Един от тях е колко съвместни програми има даденият университет, но при тях няма проследяване колко студенти се обучават, доколко е ефективно участието им, нито каква е обратната връзка от бизнеса", казва университетски преподавател. По думите му ключов въпрос в случая е има ли МОН административния капацитет да проверява изпълнението на заложените критерии, които са строго специфични. "Красимир Вълчев може да познава спецификата на академичната работа, но дали следващият министър ще я познава?", пита той. Според него основната цел на договорите за управление е била да може държавата да се включи ефективно в определянето на посоката на развитие на висшите училища, а фактически те са се превърнали единствено в сложна методика за регулиране на ректорските възнаграждения.
По-глобалният въпрос е какво искаме от висшите училища. Ако искаме наука, това не може да стане с аудиторна заетост от 360 и повече часа. Това е много и не остава време за наука", казва ректор. По думите му системата на висшето ни образование е руска, по традиция университетите ни са образователни институции, но се опитваме да я направим англосаксонска, т.е. да правят и наука. "Не можем да се сравняваме с БАН, където е техниката и иновациите. В Scopus публикува този, който може да плаща", споделя той. По думите му професионалните висши училища не могат да правят фундаментална наука и не бива. В тази връзка според него и научните критерии в политиките за развитие на университетите не са съобразени със спецификата на университетите.
Общото събрание ги избира, министърът ги оценява
"Ректорите се избират от Общите събрания на университетите, а ги оценява министърът. Възложените от МОН политики не винаги кореспондират с интересите на ОС, но следва по някакъв начин да се отчита и интереса на държавата. Това притеснява част от новоизбраните ректори - че трябва да изпълняват заложеното в предишните мандати от предходни ръководства, защото политиката на всеки университет се подготвя и утвърждава от министъра месеци преди приключването на мандата на съответния ректор", коментира председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова. По думите й критериите, по които се оценяват университетите, са неща, които те така или иначе правят. Проблемът е, че отчитането е повече от тежко. Занесла съм близо 1000 стр. в МОН като доказателство. Това е огромен разход на време, което може да се използва далеч по-пълноценно", казва тя.
"Приемам идеята ректорите да са в някакви служебни отношения с принципала, какъвто е МОН. Преди време се получиха огромни изкривявания под шапката на академичната автономия и някои ректори получаваха огромни заплати. Това бе целта на договорите и от тази гледна точка - да се въведе ред в заплащането - те бяха смислена стъпка. Оттам насетне обаче има много недъзи. Програмата, която изпълнявам аз, е заложена от проф. Герджиков. Т.е. всичко, което бих искал да променя, да акцентирам или да пренаредя, вече няма как да се случи, разбира се, с малки корекции", коментира ректорът на СУ проф. Георги Вълчев. "Съгласен съм, че не може всички университети да са с еднакви оценки, както бе навремето, а и все още е. Разликите са малки, подобно с акредитирането на висшите училища. Не може да сравнявате един малък университет с един голям като СУ. Би трябвало да се помисли за нов тип оценяване на дейността на ръководствата на университетите", смята той.
„Договорите на МОН с избрания от Общото събрание ректор са начин за контрол на дейността на ректорите. Това е и форма за изпълнение на политиката на развитие на университета, одобрена от МОН, и възможност за приемственост между университетските ръководства в едно висше училище. В тях се фиксира и минималната учебна натовареност на преподавателите от 360 часа, за да не може преподавател с минимална натовареност да получава същото основно възнаграждение като друг с максимална учебна заетост", коментира проф. Мариана Мурджева, бивш ректор на МУ-Пловдив и настоящ председател на Общо събрание. Според нея обаче проблемът е, че реално няма прецизен механизъм за проследяване и контрол на изпълнението на договорите и свързаната с тях политика на развитие на висшето училище.
"Не се правят стриктни проверки на представения доказателствен материал за изпълнение на Политиките на университетското развитие. Общите събрания би следвало подробно да се запознават както с изпълнението на тези политики (не само с реализираните дейности по конкретната мандатна програма на ректора), така и с оценката на ректора от МОН, да обсъждат проблемите в развитието на университета и да намират коректни решения за преодоляването им. И сега на места има „кухи“ (непроведени) лекции и упражнения, които се отчитат като проведени и на практика може с по-малко часове да се взема по-висока заплата като на преподавател с по-висока реална натовареност. Не съм чула при по-малка учебна натовареност от минимално заложената някой ректор да е актуализирал заплатата на преподавателя според изработените по-малко учебни часове", казва тя. Друг проблем при изпълнението на договорите според нея е, че някъде провеждането на семестриалните и държавните изпити се включва в аудиторната учебна заетост (за да може тя да се увеличи), а те би следвало да са в извънаудиторната.
Проф. Мурджева припомня, че според сключените договори на ректорите с МОН заплатите на ректорите са функция от възнагражденията на асистентите, които зависят от бюджета на висшето училище, т.е. от държавната субсидия. Заплатите на ректорите засега не са обвързани с постиженията в рейтинговата система. "Дори ректорът да е спомогнал по време на управлението си университетът да стане лидер в съответното направление, това не се отчита като допълнителен мотивиращ показател в изпълнение на споразумението му с министъра", коментира професорът.
Юридически проблеми
Преподаватели споделят и за известни юридически проблеми около договорите, по-конкретно за "безвремието" между края на мандата на стария ректор и назначаването на новия - не само от ОС, но и чрез подписване под въпросната политика за развитие на висшето училище и договор с министъра, което често се бави. "Проблем е и чакането на сключване на договор с министъра, защото след избора от Общото събрание минава повече от месец, докато се сключи този договор. През това време се мислят различни юридически решения, за да може дейността да продължи - кой продължава да разписва, кои са упълномощените лица, има много административни неща, които трябва да се изчистят", свидетелства и проф. Вълчев.
По-амбициозни критерии - в бъдеще време
"Идеята на договорите бе заедно с университетите в режим на диалогичност да определим стратегическите им цели, да споделяме съвместно стратегическото им управление, да зададем най-общо какво искаме от дадено висше училище - да актуализира често учебните си програми, да интензифицира научната си дейност, да се включи в световните мрежи и т.н. Целта бе оценките да покажат до каква степен са изпълнили заложените цели", коментира пред "Сега" просветният министър Красимир Вълчев. По думите му критериите за различните университети са сходни, тъй като те имат и подобни цели и задачи, освен това има неща, които не могат да се измерят с цифрови показатели. Все пак според него е нужно пред всеки университет да се задават различни специфични задачи. "Очевидно показателите трябва да са по-амбициозни. Явно сега те се постигат доста лесно от висшите училища и оттам идват високите им оценки", признава той. Сред по-сериозните изисквания, които той ще се опита да вкара в бъдеще в договорите, например биха могли да бъдат добавяне на задължение университетските преподаватели да завишат изискванията пред студентите, да се следи по-стриктно за редовното провеждане на лекциите, текущите изпитвания да участват с по-голяма тежест в крайната оценка на студентите и др.
