В началото на 2018 г., когато отбеляза първата си година като президент, Румен Радев изнесе остро-критична реч в Народното събрание. "Парламентарната република атрофира. Парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството", обърна се Радев към тогавашното мнозинство, подчинено на ГЕРБ. Това беше ерата на "гумения печат", както беше станало известно Народното събрание, заради пълното му послушание пред тогавашния премиер Бойко Борисов.
В продължение на години след това президентът публично оплакваше деградацията на парламентаризма у нас при управлението на ГЕРБ. А сега, вече като партиен лидер и премиер, Радев обеща да възстанови баланса между институциите, да засили парламентарния и гражданския контрол, да направи законодателния процес по-качествен, по-прозрачен и по-предвидим. Така поне пише в програмата на формацията му "Прогресивна България" (ПБ). Хората повярваха и му дадоха незапомнено мнозинство, което позволява на Радев почти пълна свобода на действие във властта, без да зависи от скрити договорки и неприятни компромиси.
В каква посока обаче ни води бившият президент?
Първите стъпки далеч не оставят впечатлението, че се вписват в обещанията за нова, по-демократична епоха на управление. Да погледнем новия парламентарен правилник, изработен от мнозинството, който направи някои смущаващи нововъведения.
С промените мнозинството улесни членовете на правителството да отбягват надзора, на който ги подлага парламентарният контрол. ПБ на практика им позволи да отлагат до безкрай отговорите на депутатски въпроси; да се измъкват с писмени отговори, когато питалият депутат отсъства от пленарната зала; отмени задължението на министрите да се обясняват лично в пленарната зала, когато не са изпълнили отговорностите си по линия на контрола; премахна възможността опозицията да предлага изслушвания в първата сряда на месеца.
ПБ дори оряза правата на депутатите да търсят информация. Преди имаха право на сведения и документи, както и на достъп до държавни и местни органи и дружества. Сега остават само с неясната възможност да искат съдействие и информация. Според управляващите по-широките правомощия трябва да останат само за парламентарните комисии, а не за отделните депутати, които злоупотребявали с тях. Примери не дадоха, нито доказателства.
Сред аргументите им за промените се повтаряше доводът, че парламентът работи лошо и неефективно, че ненужно се политизира, че
министрите си губят времето,
когато непрекъснато ги привикват за изслушвания и въпроси (даже говорят, че такива били правилата при парламента, излъчил кабинета "Орешарски", когато сме имали истински парламентаризъм – а това е лош сигнал, защото същият направи Делян Пеевски шеф на ДАНС). Добре, но защо това налага да се променят за постоянно правилата? Мнозинството е толкова силно, че винаги, когато поиска може да блокира всеки ход на опозицията, който не му харесва.
А може би това, което искат от ПБ е да осигурят на лидера си комфорта, на който се радваше Борисов по времето на "парламента нотариат"? Тогава той идваше в парламента, само когато поискаше – а той изобщо не искаше, така че рядко се появяваше в институцията, която на теория трябваше да му търси отговорност. Покорното мнозинство му позволяваше такова поведение, без дори да помисли да го упрекне.
Сегашните управляващи уверяват, че парламентарната им група ще бъде гаранцията, че правителството ще отговаря пред законодателната власт. Така ли? Същата група, в която реално няма нито една политическа фигура, която дори отдалеч да има силата и тежестта на Радев, ще му налага задължения и ще му търси отговорност? Че хората, които той направи депутати,
все още се обръщат към него с "господин президент"!
А Радев отсега показва същата неохота да отговаря на депутати и журналисти в парламента като предшественикът му Борисов. Откакто е премиер, дойде веднъж в Народното събрание. За пресконференции да не говорим – тази форма на отчетност съвсем не му е по вкуса.
Той продължава да се държи така, сякаш все още е президент и връзката му с обществото се свежда до спорадични и кратки изявления пред медиите, които той си решава кога и пред кого да даде. А сега е министър-председател и отговаря за цялата държава. Демократичните практики изискват да бъде на разположение, за да се отчита пред обществото.
Тук и опозицията трябва да се стегне и да бди зорко за действията на управляващите. Нека не се заблуждава, че нещата ще бъдат лесни, след като ПБ ѝ отпусна възможността да ръководи няколко от парламентарните комисии, които смята за по-ниско приоритетни. ГЕРБ също отпускаше подобни квоти на опозицията по време на "гумения печат". Но тогавашната опозиция не даваше признаци да е действително опозиционно настроена. Нека сегашната да не се докарва до същото състояние.
Разбира се, накъде ще поеме държавата зависи изцяло от Радев. Първите стъпки на ръководената от него ПБ по-скоро насочват към "парламента нотариат", за който самият той навремето предупреждаваше. Затова обществото и опозицията трябва да са бдителни. А ПБ да докаже, че претенциите ѝ, че въвежда нови стандарти в държавното управление ще са насочени и към нейния лидер.
