В елитните рейтингови системи на университетите по света интригата винаги се върти около това дали Оксфорд ще удържи лидерството си или ще го отстъпи на Кеймбридж, MIT и Харвард. Ако въобще попаднат в този елит, българските висши училища обикновено са в дъното на класациите и много малко видими за света, при това с изненадващи попадения като Катедрата по англицистика и американистика на СУ. Целта на тези рейтингови системи е да ориентират студентите къде ще получат най-добро обучение и най-добра реализация. Пазарът и репутацията обаче у нас не вървят ръка за ръка – университетите ни са силни в едно, а продават съвсем друго. Това показват двата най-престижни рейтинга в света, които обновиха данните си в последните седмици - на Times Higher Education и на QS. От QS предоставиха на "Сега" данните за Европа за 2026 г., които излязоха буквално тази седмица.

9 наши университета в първите 1000

QS класира 950 образователни институции в Европа по 12 критерия, в които голяма тежест има реализацията след дипломиране. В техния рейтинг са включени 42 държави и територии на континента.

България се открива след първите 300, като традиционно най-видимият ни университет за света е СУ "Св. Климент Охридски". Той понижава представянето си спрямо 2025 г., когато беше на 267-о място. Сега е на 313-то в компанията на слабо познати университети от Чехия, Словения, Испания и Германия. Дори само за нашия регион Източна Европа, най-старото ни висше училище не успява да влезе в ТОП 20 и е на 24-то място. Общият му резултат е 38,2 точки при 100 точки за Оксфорд и 98,3 за швейцарския технологичен институт ETH Zurich.

Макар и да сме далеч от видимостта, добри новини за България в рейтинга все пак има - включените в него наши университети се увеличават.  Техническият университет влиза за пръв път в класацията в групата 551-560. НБУ дебютира в групата 701-900. В същата група е Пловдивският университет "Паисий Хилендарски", който в миналогодишното издание е бил по-високо (551-600). Тракийският университет също понижава позицията си, а участието ни в тази група приключва с Великотърновския университет. В групата 901+ откриваме Бургаския свободен университет, Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" и Варненския свободен университет.

Голяма репутация, не толкова голяма реализация

Интересен факт е, че СУ е заслужил място в една негативна класация в рейтинга – на големите разминавания между репутация сред работодателите и реализация на студентите. Подобно разминаване се коментира като необходимост да се промотират по-интензивно качествата на завършващите, за да се използва високата репутация сред работодателите.

В това отношение Софийският университет е сред 25 висши училища с много голяма разлика между репутация и реализация. С най-драстично разминаване е Белградският университет, а в групата са още университети от региона, но също и Копенхагенският университет, Хелзинкският, Норвежкият научно-технологичен университет, Стокхолмският университет и други, включително няколко висши училища на лидера в класацията Великобритания.

Само един медицински университет в класациите

Както се вижда, в QS няма български медицински университет. Изборът на Times Higher Education е малко различен. Освен Софийския университет в изданието на този рейтинг за 2026 г. попадат още Техническият университет-София, Медицинският университет-София, Тракийският университет в Стара Загора и Пловдивският университет, като местата им са доста назад и отново хуманитаристиката на СУ е класирана на най-висока позиция.

В същото време именно медицината е направлението, което нашите университети продават най-добре по света. Над половината - 59% - от всички чуждестранни студенти в страната се обучават само в две направления - медицина (49,2%) и дентална медицина (9,9%), показва Националната карта на висшето образование за 2025 г. Медицина е единственото професионално направление, в което студентите от чужбина преобладават - 58,6% спрямо 41,4% български. В дентална медицина чуждестранните студенти са 47,8%, във ветеринарна медицина - 32,5%, а във фармация - 15,9%. Чуждите студенти представляват над 10% в направленията туризъм, транспорт, музикално и танцово изкуство и теория и управление на образованието.

По дял на чуждестранните студенти България вече леко надминава средното ниво в ЕС, което за 2023 г. е 8,4%. На Балканите страната ни е сред водещите по дял на чуждестранните студенти след Северна Македония с 10,6% чуждестранни студенти и пред Румъния, Сърбия, Турция, Хърватия, Гърция и Албания, което подсказва, че успява да навакса липсата на конкурентност в академичната сфера с достъпност и по-ниски разходи за образование.

Какво трябва да знаем за Times Higher Education 2026

– Оксфорд отново оглавява рейтинга - за десети пореден път;

– Най-бързо развиващият се университет е Sunway в Малайзия, който се изкачва 120 места в рейтинга;

– Принстън се изкачва на трето място и това е най-доброто му представяне до момента;

– Китай вече има пет университета в ТОП40, при три миналата година;

– Индия вече е на второ място след САЩ по включени в рейтинга университети, като това се случва за първи път.

Какво трябва да знаем за QS Europe 2026

– В ТОП10 има 7 британски, два швейцарски и един френски университет. Подредбата тази година е Оксфорд, ETH Цюрих, Импириъл Колидж-Лондон, UCL-Лондон, Кеймбридж, Университетът в Единбург, Кингс Колидж-Лондон, френският Université PSL, Манчестърският университет и EPFL – Федералният политехнически университет на Лозана;

– доста динамична е класацията в групата 11-20, като тук няма университет, който да е запазил миналогодишния си рейтинг. Значително се подобрява оценката на Технологичния университет в Делфт (от 11-та на 15-та), както и на Мюнхенския университет и Университета в Уорик, които се изкачват до 17-о място, а преди бяха на 21-во и 22-ро;

– Ирландия е с най-много подобрени позиции, като 87,5% от включените в рейтинга нейни университети се изкачват нагоре;

– Най-много класирани университети има Западна Европа – 227, като 39,2% от висшите училища в нейния регион подобряват оценката си;

– Истанбул е най-силно представеният метрополитен с 29 класирани университета;

– Инженерният университет в Баку е с най-забележително подобрение, като се изкачва с 96 позиции до 395-то място;

– Над 290 университета влизат за пръв път в рейтинга, като най-високо от тях е City St George’s към Лондонския университет, който влиза на 127-а позиция;

– В Източна Европа най-добрите университети са в Чехия и Полша – Карловият университет в Чехия (92), Варшавският (113), Ягелонският (126), Масариковият (156) и Техническият университет в Прага.