Всички университети ще получат 10% увеличение за издръжка на обучението на студентите си. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев на заседание на просветната парламентарна комисия, на което депутатите одобриха на първо четене бюджета за догодина. Близо 1/3 от висшите училища обаче изразиха сериозни притеснения от предвиденото финансиране, което според тях няма да стигне за покриване на по-високите заплати за академичния състав и ще ги изправи на ръба на оцеляването.
"В Бюджет 2026 г. за образование са предвидени 5.8 млрд. евро, което е 4.8% от БВП. Ръстът на средствата спрямо 2025 г. е 578 млн. евро, или 11%, докато прогнозният ръст на БВП е 6%", посочи министърът. По думите му в сферата на висшето образование индикативният размер на средствата е 1 млрд. евро, като от държавата са планирани 682 млн. евро, 593 млн. евро от които са за издръжка на обучението за около 140 хиляди учащи, т.е. около 111 млн. евро увеличение на субсидията за издръжка на обучението.
Председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова заяви, че подкрепят бюджета, но за част от висшите училища парите няма да стигнат за предвиденото по закон увеличение на заплатите на академичния състав, съответно те ще трябва или да покрият дефицита със собствени приходи, или да предприемат непопулярни мерки за оптимизация. "Средствата за държавните висши училища представляват 0.64% от БВП, а не 0.9%, както изисква законът за висше образование", заяви тя, цитирайки позициите на 1/3 от университетите, изразили сериозни опасения относно бюджета. "Аграрният университет е заявил, че предвидените средства не осигуряват условия за устойчиво развитие, а само за оцеляване, Тракийският университет - че се очертава дефицит от 6-10% от нужното му финансиране, а Шуменският - 5-6% недостиг. Великотърновският университет е посочил, че няма да му стигнат 2.1 млн. лв., Висшето строително училище е посочило 1.3 млн. лв. недостиг, Висшето транспортно училище - 1 млн. лв., Академията за музикално и танцово изкуство - 173 хил. евро", изброи тя.
Просветният министър обясни, че за разлика от м.г., тази година няма промяна в постановленията за финансиране на университетите според качеството и всяко висше училище ще получи 10% повече за своите студенти, което гарантира обезпечаване на ръста на заплатите за академичния състав. По думите му при някои причината за недостига е поддържането на професионални направления с ниска акредитация, слаби научни показатели и слаба реализация. При други, като при многопрофилните университети, има обективни причини, а при част от висшите училища има намаление на студентите, което се отразява и на субсидията. "Приемам становищата на част от университетите, че не разполагат с детайлни данни за средно приравнения брой учащи, но и предни години тази информация излиза по-късно. Друга част обаче смятам, че са решили просто да кажат, че няма да има стигнат парите, особено за капиталови разходи. За тази част на никой не му стигат", заяви Вълчев. Според него има известна "неискреност" сред университетите - Тракийският университет например имал 13% увеличение на субсидията за издръжка на обучението, което позволявало покриване на разходите за заплати. Освен това университетът разполагал с 30 млн. преходни остатъци, а всички висши училища взети заедно са натрупали 950 млн. резерви, които се увеличават ежегодно. "Това е показател, че системата не затъва, а благоденства лекичко. Като увеличаваш преходните остатъци, явно не затъваш и имаш вариант за маневри", посочи той.
Попитан от депутат, министър Вълчев даде данни и за Висшето транспортно училище, което ще има най-нисък ръст - едва 0,76% - на субсидията си. По думите причините за това са три - м.г. субсидията е сметната на база много по-голям брой студенти - 865, докато за т.г. те реално са 792 бройки, а за догодина - 727, т.е. има намаление на учащите. Осен това висшето училище има неизпълнение на отпуснатия прием с 38 студенти, освен това са избрали да поддържат икономика - неприсъщо и губещо за тях направление, за което не получават субсидия.
"Ако всеки изрази страховете си, ще очертаем апокалиптична картина, а мисля, че университетите спокойно могат да минат през този период", коментира ректорът на СУ проф. Георги Вълчев. "От 2022 г. слушаме за фалити на университети, но да сме видели някой да фалира?", попита Лиляна Вълчева, председател на синдикат Висше образование и наука към КНСБ. Тя даде пример с УХТ, който има 2.3% ръст на бюджета, както и с Аграрния университет - с 1 млн. лв. увеличение. Как не стигат парите? Проблеми има, но те не са в тази посока. Броят учащи не се отразява толкова на субсидията, колкото качеството. Всеки е получил толкова, колкото е изработил", заяви тя.
Ректорът на Аграрния университет доц. Иванова обаче отхвърли намеците, че университетите, получаващи по-малко средства, са с по-ниско качество, посочвайки, че университетът й от 13 г. е първи в две професионални направления. "Проблемът не е в качеството, висшите училища сме много различни. 1 млн. лв. ръст звучи щастливо, но като процент е 6.7% при 12% ръста на минималната заплата, която се отразява и на средната. При този демографски срив и неконкурентни такси, дефицитите следващите години ще се задълбочават. Не можем да приемем 5000 агронома, но ако искаме висше аграрно образование, е нужно адекватно финансиране за възпроизвеждането на кадрите", заяви тя.
Стипендии
"Не можем да увеличим стипендиите мигновено, но преди години разликата между студентската и докторантската стипендия бе 3 пъти, а сега е 6 пъти - 1500 лв. докторантска и максимум 250 лв. студентска", посочи Ангел Стойков от Националното представителство на студентските съвети. На това министър Вълчев заяви, че т.г. има по-малко докторанти, а средства за увеличение на стипендиите са предвидени, т.е. стремежът ще е студентските стипендии да се увеличат с ръста, с който това стане и за докторантските, които са вързани за минималната заплата.
Увеличение, макар още да не е ясно с колко, вероятно ще има и за ученическите стипендии, които в момента са от 21 до 60 лв. "Да, ниски са, предвидили сме увеличение, ще стане с постановление", посочи Вълчев. В сферата на средното образование големи дебати по бюджета нямаше. Директорите подкрепиха предвиденият 10% ръст на стандартите в училищното образование, което вероятно означава 10% ръст и на учителските заплати, но изразиха притеснения за липсата на средства за капиталови разходи.
