Почти единодушно работодатели и синдикати подкрепиха днес на съвета за тристранно сътрудничество ревизирания бюджет на държавата за 2026 г., както и двата по-малки бюджета на здравната каса и държавното обществено осигуряване. Единствено Асоциацията на индустриалния капитал се е въздържала да даде своето одобрение.
"Подкрепяме положителните промени като отмяната на повишението на осигурителните вноски и данък дивидент, но имаме резерви към изпълнението на ангажимента да бъде премахнато обвързването на възнагражденията в публичния сектор със средната заплата за страната. В бюджета са записани текстове, че този механизъм няма да се прилага за 2026 г. Искаме проблемът да се реши докрай и да няма повече автоматизъм във вдигането на заплатите", обясни след тристранката председателят на АИКБ Румен Радев.
От работодателската организация също така призоваха след 2026 г. властта да се стреми към балансирани бюджети, т.е. без дефицити, което ще позволи да се свие и опасното нарастване на държавния дълг.
"Още в началото на 2026 г. поемаме курс на развързване на всякакви плащания в публичния сектор от средната работна заплата и търсене на по-умен начина да определяме тези възнаграждения", обеща вицепремиерът Томислав Дончев, който е и председател на съвета за тристранно сътрудничество.
Дончев отбеляза, че вече има и "белези на консенсус", че България трябва поетапно да се върне към политиката на нулеви бюджетни дефицити, която е следвала години наред.
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви след тристранката, че с новия бюджет България ще влезе спокойно и достойно в еврозоната.
Веднага след заседанието на тристранката правителството одобри на извънредно заседание ревизираните бюджетни закони и обяви, че още същия ден ще ги внесе в Народното събрание. За утре е планирана бюджетна комисия, която да ги разгледа на първо четене.
Сега не е време да се напуска кораба
"Днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) е изключително важно заради високите обществени очаквания и политическата обстановка", заяви министър-председателят Росен Желязков, който взе участие в началото на заседанието на тристранката. По думите на премиера "сега не е време да се напуска кораба".
Желязков отбеляза, че бюджетът за следващата година е може би най-обсъждания, но по парадоксален начин оставя впечатление като най-малко обсъждан.
Премиерът заяви, че е ключово проектът да бъде подкрепен от тристранния съвет, а не просто „приемлив“ за социалните партньори. „Това не е политически смокинов лист за бъдещето на кабинета. Това е необходимо, за да влезем в 2026 г. с бюджет, приет от Народното събрание, възможно най-консенсусно“, каза той.
В началото на заседанието на тристранката премиерът предупреди, че ако не бъде постигнато съгласие, правителството ще бъде принудено да предложи удължителен бюджет за 2026 г., което би довело до „реална невъзможност“ за посрещане на предстоящите предизвикателства.
Той определи проектобюджета като балансиран - нито разточителен, нито рестриктивен и подчерта социалния му характер: "в него са заложени мерки за защита на уязвимите групи и на голяма част от работещите и неработещите граждани, включително във връзка с планираното плавно въвеждане на еврото в началото на 2026 г.". „Очаквам от вас ясно и категорично изразяване на позициите. Време е всички да бъдем откровени, открити и честни“, обърна се той към социалните партньори. Той ги определи, като „гласът на разума“ в обществото и затова е важно да бъдат чути какво подкрепят и какво не подкрепят от предложенията на кабинета.
Желязков заяви, че България е изправена пред значителни предизвикателства през следващите години, произтичащи от обстановката в света и Европа, и подчерта, че институциите нямат моралното, политическото или човешкото право да неглижират процесите или „да напуснат кораба“ в този критичен момент.
По бързата процедура
Трите бюджетни закона в последния си вариант са пришпорени днес за няколко часа през тристранката и правителството, за да бъдат внесени в деловодството на Народното събрание до края на деня и утре да се разглеждат на първо четене в бюджетната комисия. Заседанието на комисията е насрочено за 11:00 ч. във вторник, а бюджетите на държавното обществено осигуряване и на НЗОК бяха безпрецедентно гледани от надзорните съвети на двете институции, които оперират с тях, в неделя.
ГЕРБ рекламират ревизираните проекти като отговарящи на исканията на протестиращите и бизнеса, макар че протестът надхвърли първоначалния си повод и вече настоява за тотално преформатиране на властта и край на ерата Борисов-Пеевски. И в този им вид, проектите се критикуват единодушно от опозицията и експертите. Както "Сега" писа, непопулярните мерки като увеличение на осигуровки само се отлагат за по-следващата година, реформи няма - пенсионната пътна карта ще е тема догодина, обезщетенията остават във фризера, увеличението на заплатите в администрацията ще е на калпак с 10%, ако и да се отвързва от средната заплата и др.
Показателен е случаят със заплатите на младите специалисти в здравеопазването, където в отговор на протестите първо бяха заложени 260 млн. евро, после парите бяха пренасочени в общия кюп на болничния бюджет с мъгляви обещания за по-високи заплати, а сега са махнати, без да има яснота какво става с тях. Сигурното за заплатите в здравеопазването е само че ще има 30 млн. евро субсидия за финансови стимули за няколко хиляди млади лекари и 10% увеличение на заплатите от общото в бюджетната сфера. Поради това, новият проект вече предизвиква напрежение сред протестиращите лекари и ПП-ДБ, за които това е приоритетен въпрос.
Припомняме, че първоначално управляващата коалиция смяташе ударно да увеличава данъци и осигуровки срещу замразени обезщетения и ревизирана надолу минимална заплата. След надигналото се възмущение беше направен втори вариант на бюджетните закони с минимална заплата 620,20 евро, колкото се получава по формулата в Кодекса на труда, но със запазени увеличения на данъци и осигуровки. Като реверанс към ДПС в последния момент беше повишено единствено обезщетението за втората година на майчинството, въпреки че от години има критики, че отпускът за отглеждане на дете у нас е сред най-дългите в ЕС.
