"От 28 посетени лекции, студенти не са присъствали на 8 от тях, като средно на лекция са присъствали 39% от списъчния брой на студентите. От 11 посетени упражнения, на едно е нямало студенти, като средно на упражнение са присъствали 39% от студентите". Това заключение са направили за Софийския университет инспекторите от министерството на образованието, предприели мащабни проверки на посещаемостта във висшите училища. Случаят обаче далеч не е индивидуален - редовното присъствие на лекции се е превърнало почти навсякъде в изключение. Макар и моментна, картината осветява доста подценяван проблем със сериозни последици. Ако аудиториите продължават да стоят полупразни, рискуваме все по-влошаващо се качество на висшето образование.
Тука има, тука няма
Проверките на просветното министерство във всички държавни и частни университети са направени в края на септември и през целия октомври. Докладите за повечето от тях вече са на сайта на ведомството. Общото впечатление е отчайващо. В половината ни висши училища посещаемостта е под 50 на сто, като има такива, в които на лекции се появяват едва 4-5% от студентите. Дори в най-големите ни и реномирани университети като СУ и УНСС посещаемостта е едва към 40%. На какво по-конкретно са се натъкнали инспекторите?
Във втория ни по големина университет - УНСС - от 28 посетени лекции, студенти не са открити на 4 от тях, или средно на лекция посещаемостта е 43%. На упражнение средно пък са присъствали 40% от студентите. В Пловдивския университет средната посещаемост на лекции е 41%, а на упражнения - 41%. Във Великотърновския университет 45% от студентите ходят на лекции, а 41% - на упражнения. В Югозападния университет на лекции са били 42% от студентите, а на упражнения - 33.8%. Във висше транспортно училище "Т. Каблешков" средно на една лекция са присъствали 46% от студентите, а на упражнения - 32%. В Минногеоложкия университет посещаемостта на лекции е 64%, а на упражнения - едва 17%.
В Техническия университет - София след посещение на 31 лекции е установено, че средно на една лекция са присъствали около 48% от студентите, а на упражнение - 44%. В Инженерно-педагогическия факултет на ТУ-София в Сливен пък средната посещаемост на студентите в занятия е едва 28%. В Техническия университет-Варна картината също е тревожна - 46.6% присъствали на лекции 38% - на упражнения.
В някои университети повече се ходи на упражнения, отколкото на лекции. В УАСГ е отчетено 43,4% средно посещение на лекции и 62% на упражнения. В Университета по хранителни технологии на лекции ходят 33% от студентите, а на упражнения - двойно повече - 61%. В Шуменския университет на лекции са присъствали 28% от студентите, а на упражнения - 50%. В Тракийския университет на лекции са били 34% от студентите, а на упражнения - 56%.
Подобна е картината и в медицинските висши училища. В МУ-София средно на лекция са засечени 42% от студените, но на упражнения - 70%. В МУ-Пловдив процентите на посещаемост на лекции спрямо упражнения е 44% срещу 75%. Обратна е закономерността при МУ-Варна - във филиала му във Велико Търново повече студенти са били на лекции - 68% и по-малко - 35% - на упражнения.
Отличници
Единственият университет, който "отсрамва" нелицеприятното представяне е частен - Американският университет в Благоевград. От общо посетени 7 лекции, средно на една лекция са присъствали 85% от списъчния брой на студентите, а на упражнения - 90%, което е най-високият процент, измерен от МОН. Данните за него изглеждат закономерни - магистърската степен по администрация и управление там носи най-висок петцифрен доход на завършилите го.
В някои университети, макар и доста по-малко, все пак посещаемостта е над 50%. В Бургаския държавен университет средно на лекция са присъствали 60% от студентите, а на упражнение - 76%. Във висшето строително училище "Л. Каравелов" на лекции са засечени 79% от студентите, а на упражнения - 54%. В Лесотехническия университет на лекции ходят 69% от студентите, а на упражнения - 76%. В Медицинския университет- Плевен, който изпъква сред медицинските висши училища, средно на една лекция са присъствали 60% от студентите, а на лекции - 92%. В ХТМУ 50% от студентите ходят на лекции и 54% на упражнения, а в УниБИТ - 62% на лекции и 49% на упражнения.
За някои университети все още няма данни, вероятно защото все още текат проверки или пък данните не са обобщени. Сред тях например са университетите по изкуства - като Национална музикална академия, Национална художествена академия и НАТФИЗ. По първоначална информация те са отличниците сред държавните университети по посещаемост на лекции и упражнения.
На дъното
"Рекордът" по най-ниска посещаемост държи Техническият колеж на ТУ-Габрово в Ловеч, където е засечена 4% посещаемост на студентите на лекции и 20% на упражнения. На следващо място може да се постави Стопанската академия в Свищов, където на лекции ходят едва 10% от студентите, а на упражнения - 20%. А Академията по национална и информационна сигурност в Пловдив на лекции са присъствали едва 11% от
списъчния брой на студентите.
Почти извън класацията е Европейският политехнически университет в Перник, където изобщо не е установен учебен процес. "В хода на проверката комисията не установи наличие на студенти във висшето училище. Всички учебни зали бяха заключени, както и кабинетите на ректора и администрацията. На територията на Европейския политехнически университет не бяха открити служители на висшето училище или представители на ръководството", е констатацията на МОН.
Частни университети
Противно на очакването, че в частните университети аудиториите ще са още по-празни, данните показват шарена, но в нюансите на сивото картина, също като при държавните. В университета по застраховане и финанси е засечена 61% посещаемост на лекции. В Театрален колеж "Л. Гройс" средната посещаемост на студентите е 59%, във Висшето училище по мениджмънт - 69% на лекции и 45% на упражнения. В Бургаския свободен университет средно на лекция са били 44% от студентите, а на упражнения - 90%.
Варненският свободен университет обаче не може да се похвали с такива проценти - там средната посещаемост на лекции е 39%, а на упражнения - едва 19%. В Нов български университет средно на една лекция са присъствали 39% от студентите, а на упражнение - 27%. Още по-лошо е положението във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - на една лекция са присъствали 18% от студентите, а на упражнения - 14%. А в Колежа по туризъм в Благоевград от общо посетени 4 лекции, средно на една лекция са присъствали 6,7% от студентите. "На една от посетените лекции са присъствали двама студенти, без да има преподавател в залата, а на друга посетена лекция имаше преподавател, а липсваха студенти", пишат от МОН. За Международното висше бизнес училище в Ботевград е установено, че в сградата не се провеждат лекции, но оттам са посочили, че за студентите в присъствена форма занятията се провеждат в Центъра за дистанционно обучение на университета в София.
Еквилибристики
Към всеки университет от МОН са дали конкретни препоръки, които нагледно показват недъзите в системата. Към висшите училища с най-ниска посещаемост на лекции указанието е да се предприемат незабавни действия за провеждане на реален учебен процес и да се въведе работещ механизъм за постоянен контрол. Някои препоръки са по-общи - като например за завишаване на изискванията за контрол и стимулиране присъствието на студентите на учебни занятия, както и за спазване на началния час и обявените учебни зали на занятията, така че учебният процес да протича по предварително оповестения график. Други са по-конкретни - например да не се допуска обединяване на две или повече групи и едновременно провеждане на учебни занятия, по ясен и недвусмислен начин да бъдат актуализирани списъците на студентите по групи и подгрупи, за да се вижда колко и кои от тях в коя подгрупа са записани, да бъде регламентиран минимален хорариум от лекции и упражнения, които всеки студент трябва да е посетил по всяка дисциплина, да се предвидят санкции при неходене на лекции и др.
Някои препоръки са особено интересни. Към Русенския университет, за който няма посочени конкретни проценти на посещаемост, препоръката е да се обсъди целесъобразността от задължително въвеждане на присъствени списъци на студентите за всички лекции и упражнения, както и да се преразгледат вътрешните правила за учебната дейност, които позволяват доста волности - например за редовно участие на лекции да се смята участие в поне 50% от тях (без да има неизвинени отсъствия от семинарни, лабораторни и практически занятия), отличните студенти с успех над 5 да нямат задължение да присъстват на лекции, както и да се правят отстъпки за работещи студенти, за които е разрешено намаляване на изискването за посещение на лекциите до 1/3 от номиналния хорариум. Процент посещаемост на лекции не е посочен и за Висшето училище по телекомуникации и пощи, към което има препоръки ясно да се разграничават дните, в които следва да се провеждат лекции от тези за упражнения, както и да не се допуска провеждането на занятия по различни дисциплини в един ден и час, когато те се водят от един преподавател.
Качественото образование е трудното образование
Причини за ниската посещаемост могат да се търсят в най-различни посоки - както в скучните лекции със слаба практическа стойност, така и във формално отношение на студентите към специалността, част от които вече работят. Може да се дължи обаче и на слабия контрол и занижените изисквания на университетите, което е и главната отличаваща характеристика на българското висше образование. "Учил съм и в България, и в Холандия. Преподавателите са добри и на двете места, но в Холандия бяха изискващи - всяка седмица ни караха да четем по 3 книги и да правим по 5 проекта, а тук дори не провеждаха всички лекции и упражнения", споделя студент.
Празните аудитории не са просто статистика, а диагноза. Те показват система, в която всички шикалкавят - университетите уж спазват правилата, студентите уж присъстват, а държавата уж контролира. Докато се преструваме, че това е качествено обучение, ще произвеждаме дипломи без съдържание, а младежите ще бягат навън. Цената накрая плаща обществото като в известния анекдот: Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар.
