Насред блокади на парламента и протести за бюджета - и от граждани, и от бизнес, кабинетът на Росен Желязков тръгна да концесионира спортния тотализатор. Милиардите в този бизнес внезапно се оказаха много апетитни и прехвърлянето му на частник се яви топ приоритет. Броени години, след като го монополизира, сега държавата спешно му търси частник, който да спасява спорта.
Ако не беше внесено черно на бяло, това щеше да звучи като виц. Вместо да върви в посока на средносрочно планиране и ясно целеполагане, правителството "Желязков" все по-често работи на парче. Кабинетът и управляващото зад него политическо мнозинство вече приличат на банда, която действа от засада и до последно крие намеренията си. Кабинетът първо успя да изненада всички с крития до последно проектобюджет за 2026 г., а сега между първо и второ четене вади от ръкава други смайващи предложения. Енергията на правителството сякаш стига само и единствено да удържи центробежните сили в самото него и с малки изключения кабинетът е неспособен да движи по-амбициозни политики извън присъединяването към еврозоната. Просто усилията му идват в повече и всяка извънредна задача се прокарва от засада.
Фокус-бокус, концесия на тотото
Особено показателен за явната невъзможност да се следва по-структуриран подход е скандалното предложение между първо и второ четене на проектобюджета да се концесионира дейността на Българския спортен тотализатор. Предложението идва броени месеци след като същото това правителство обяви, че в съответствие с насоките на ОИСР ще преобразува тотализатора от държавно предприятие в търговско дружество. Спортното министерство до последно е настоявало тотализаторът да не се преобразува, защото от 50 години винаги си е бил държавен, и ако това се прави, да се използва правната форма ЕАД.
Прелюбопитно е да се прочетат мотивите в едното предложение - да си остане предприятие или най-много ЕАД, и в последната хрумка - да се даде на концесия.
В анализа коя форма е по-подходяща, в който спортното министерство се опитва да докаже, че няма нужда от преобразуване, по адрес на чуждия опит се изтъква, че в много европейски страни има хазартни оператори с държавно участие. “Във всяка от държавите членки на ЕС има хазартни оператори с участието на държавата в тях. Всички проучени са с корпоративна форма (освен една от трите лотарии в Испания, която е под формата на неправителствена социална организация). Преобладаващо са от акционерен тип, такива са в Белгия, Дания, Франция, Гърция, Норвегия, Словакия, Румъния. Като дружества с ограничена отговорност са хазартните оператори с държавно участие в Австрия, Финландия, Хърватия, Полша и всички германски лотарии на провинциите”, се изтъква в анализа, тоест кабинетът сочи множество страни, в които държавата участва в хазартните оператори.
В новото предложение за концесиониране на тотото вече се изтъкват други примери. Вносителите - депутати от ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС-Ново начало (тук ярко изпъква отсъствието на ИТН), са успели да открият няколко концесии на хазартна дейност и са ги изброили в мотивите си. “Прилагането на концесия за услуги на хазартни игри е дългогодишна и много добра европейска практика, прилагана от други държави на ЕС - Италия, Германия, Гърция, Малта, държави членки на EC както и от трети страни (Обединеното кралство, Макао, Китай и др.”), пише в новите мотиви.
По същия начин в напълно противоположни посоки са и оценките за рисковете на тези решения от финансова гледна точка и от обществен интерес.
В анализа за преобразуването в търговско дружество се изтъква, че евентуална такава промяна ще направи невъзможно прогнозирането на приходите, тъй като ще се отчислява към държавата само печалба и ще има несигурност за тези средства. В идеята за концесия това не притеснява вносителите - тук се разчита на 30% от концесионните плащания, чийто размер изобщо не е ясен, и се обещават постъпления от корпоративен данък, който също не е ясен. Въобще от последното предложение за концесия по нищо не личи, че става въпрос за огромен бизнес, в който се въртят стотици милиони. Приходите на тотото за 2024 г. възлизат на 421.5 млн. лв. На пресконференция в опит да защитят идеята от спортното министерство все пак цитираха някакви числа. "44 млрд. лева е оборотът на хазартния бизнес в България, 2 млрд. са печалбите. Тотото генерира едва 70 млн. лв. печалба. Затова с колегите от Съвета за съвместно управление (ССУ) предприехме стъпката да търсим възможност да увеличим средствата за спорт, спортна инфраструктура и младежка политика. По този начин даваме възможност на големите международни компании, които оперират в лотарийния бизнес, да се включат в Българския спортен тотализатор", заяви спортният министър Иван Пешев. Цялата концесионна такса щяла да влиза в министерството и да е минимум 240 млн. лв. (сметнати незнайно как).
Вместо концесии на големи инфраструктурни обекти, присвояване на монопол
Предложението с тотото е особено скандално на фона на мотивите, с които бизнесът по организиране на лотарийни игри бе иззет от бизнесмена Васил Божков и след огромен политически скандал бе възложен като монополна дейност на държавата. Когато това се случваше, държавата изтъкна какви ли не аргументи колко е хубаво лотариите да минат към нея, защото това всъщност е хазартна дейност и хората са станали зависими от нея. Сега нищо от това не притеснява управляващите.
Особено скандален е и фактът, че бъдещият концесионер ще получи всичко на готово - пунктове, ноу хау, тоест не поема особен риск. Това няма нищо общо с обичайните аргументи за възлагане на даден обект или услуга на концесия. В националната стратегия за развитие на концесиите многократно се изтъква, че концесията следва да се предпочита като средство за изпълнение на дадено строителство или услуга, когато е икономически целесъобразно и възможно да се прехвърли оперативният риск и да се постигне най-добро съотношение качество-цена. В случая с хазарта и конкретно дейността на тотализатора изобщо не е ясно как се случва това.
Всичко това идва на фона на обявен иначе амбициозен план от страна на правителството да се движат концесии при наистина трудни, скъпи, рискови инфраструктурни обекти. Многократно вицепремиерът Гроздан Караджов е изтъквал, че това е по-доброто решение при тежки обекти като магистрали и жп тунели и че най-големият риск е да се създадат негативни обществени нагласи срещу концесиите. В момента с предложената концесия на тотото се случва точно това.
Програмата за управление на държавно имущество - във фризера
Предстои да видим дали ще се случи нещо реално в областта на публично - частното партньорство и възлагането на концесии при изграждането на скъпа инфраструктура, където България наистина изостава и без привличане на частен капитал ще строи тези обекти десетилетия. За реално изпълнение на иначе лесния за актуализиране план за концесии е необходима последователност и политически хоризонт, какъвто в случая не личи да има.
Същата бе съдбата и на амбициозната програма за управление на държавно имущество, която катастрофира в набързо публикувани пълни с нелепи имоти списъци по области за терените с отпаднала необходимост. Тази политика е дългосрочна, иска добра подготовка и в началото сякаш изглеждаше, че правителството има сериозна амбиция да извърши добър анализ. В момента цялата тема е поставена във фризера - като след скандала с безумните имоти бе обяснено, че списъците с отпаднала необходимост ще се внесат за санкция в Народното събрание. Това изобщо не изглежда реалистично да се случи.
Действията от засада с изненадващи промени между първо и второ четене не се ограничиха с концесията на тотото - в проекта има куп необяснени неща като вдигане на размера на държавните гаранции с 2 млрд. евро и даване на възможност на ББР да придобива активи или дялове в капитала на дружества на “Лукойл” в България, има дописани огромни пасажи с преходни разпоредби в закона за концесиите извън темата с тотото и т.н., и т.н.
Ясно е, че партиите зад кабинета имат мнозинство и ще си гласуват каквото са решили. Тази надменна самоувереност обаче няма нищо общо с добро управление и снема съвсем доверието от управлението.
