След кратко затихване през лятото политическите стълкновения ще избухнат с нова сила след свикването на парламента обратно на работа. Опозиционните сили шумно се заканват да се борят срещу управляващите. Проблемът е, че не използваха времето, за да преосмислят политическата си стратегия.
От ПП-ДБ отново призовават на протести срещу "завладяната държава", за главатар на която сочат лидера на ДПС-НН Делян Пеевски. "Възраждане" пък упорства в съпротивата си срещу еврото, заради което пак ще събира хора на улицата (макар да е пределно ясно, че нищо вече не може да спре влизането в еврозоната). Това са същите митинги, които двете основни опозиционни формации организираха и преди ваканцията, без да смутят особено управляващите.
Същото се отнася и за вотовете на недоверие.
Преди лятната ваканция "Възраждане" и останалите консервативно-популистки групи в парламента (МЕЧ, "Величие") едва ли не през седмица се пробваха така срещу правителството и не постигнаха нищо. ПП и ДБ дори не можаха да се разберат подкрепят ли тези вотове или не. Опозиционерите даже не се и опитаха да формулират някакъв план за управление на държавата, който гражданското общество да припознае като жизнеспособна алтернатива на управляващата коалиция "Ново начало". Отгоре на всичко, макар че всички претендират да са много против Пеевски и Борисов, се държат така, сякаш се мразят повече помежду си, отколкото с властта.
Ако мислят, че с вотовете изобличават лошите страни на управлението, също не постигат много – обществеността не обръща особено внимание, което си проличава от липсата на масовост и енергия по протестите. Изглежда гражданите не се впечатляват нито от страховете на ПП-ДБ от овладяването на държавата, нито от плача на "Възраждане" по безвъзвратно отиващата си национална валута. Политическите сили могат да винят само себе за това, че не успяват да привлекат хората на своя страна.
Въпреки всичко опозицията смята да продължи по същия начин и през следващите месеци – с още протести и още вотове. За някого това може да изглежда като усилване на натиска върху властта. Но придържането към тази тактика по-скоро подсказва, че противниците на управлението се чувстват в безизходица, защото подходът им не работи. Не могат да си позволят да изглеждат пасивни и затова предпочитат да повтарят досегашните си стъпки, вместо да потърсят нови, по-ефективни начини за съпротива.
В същото време
управляващите системно работят по укрепването на позициите си в държавата.
В началото на мандата си бяха направили списък с около 20-ина държавни органа, които да попълнят с нови кадри. Към днешна дата планът е почти изпълнен. Под пълен контрол са поставени ключови институции като КЗК, КФН, Сметната палата и дори ДАНС (нищо че президентът Румен Радев се дърпа да назначи нов шеф на агенцията, управляващите ще я държат и с временния такъв).
Нещо повече – коалицията "Ново начало" е на ръба да сложи ръка върху институцията на служебното правителство. Списъкът с потенциални служебни премиери – прословутата "домова книга", е почти изцяло запълнен с избраници на управляващите. Остава само да изберат новия зам.-омбудсман (което скоро ще се случи) и ще могат да са спокойни, че дори и нещо да развали редовния кабинет, ще могат да дърпат конците и на служебния.
Не че се готвят за разлъка. В първия работен ден на парламента мандатоносителите от ГЕРБ-СДС обявиха, че "единствената алтернатива на настоящото управление са хаосът, безотговорността и безизходицата". А хората на Пеевски директно предупредиха опозицията, че "времето, в което три протеста сменяха правителства и се отиваше на предсрочни избори, за нас от ДПС-НН мина".
Посланието на управляващите е пределно ясно – остават във властта и няма да допуснат никой да ги извади оттам. А плановете им за бъдещето предвиждат затягане на хватката им върху държавата, а чрез нея и върху обществото. Как иначе да се тълкува лозунгът на "Новото начало", че слагат край на "глобалистко-либералния волунтаризъм", защото искат "силна държава"?
В тази битка срещу "силната държава" на Пеевски опозицията изглежда като по-слабата страна. Разединена е и няма убедителен план за действие, с който да привлече обществеността към себе си. А пътят за това минава през изграждането на силни политически структури, събиращи широка подкрепа, които да се мобилизират при следващи избори. Иначе не могат да отправят истинско предизвикателство на коалицията "Ново начало".
