След като парламентът избра Рая Назарян за свой председател на мястото на Наталия Киселова, положението в управляващата коалиция напълно се успокои. Никой нищо не иска, всички са доволни един от друг. А две седмици по-рано, когато Бойко Борисов разклати правителството и парламента (и блокира за три дни държавната власт на най-високо ниво), цялата страна тръпнеше от очакването, че цялата архитектура на управлението драматично ще се промени. Нищо подобно обаче не се случи.
В средата на октомври Борисов се разгневи, че партията му ГЕРБ остана шеста на общинските избори в Пазарджик; заплаши, че без него нито парламентът, нито правителството ще изтраят; накрая поиска управлението да се преформатира, така че другите партньори, включително ДПС на Делян Пеевски, да поемат повече отговорност, за да не пада бремето на властта само върху герберите.
Това на практика означава рокади в кабинета и парламента.
Нови министри, нови шефове на комисии, така че хората на Пеевски да влязат официално във властта. Всички така разбрахме посланието на Борисов. Даже и опозицията, която биеше тревога, че скришом се "договарят министри, председател на НС, комисии, порции", както казваше Божидар Божанов от ДБ. Можеше ли да се тълкува по друг начин?
Оказа се, че може. Лидерите на ГЕРБ и ДПС проведоха среща, след която обявиха, че депутатите на Пеевски ще крепят управлението до края на 4-годишния му мандат. "Новото начало" обаче не се включи в коалицията – Пеевски не подписа коалиционното споразумение, не получи постове нито в кабинета, нито в парламента. На практика, положението си остана същото като преди, когато водачът на ДПС осигуряваше мнозинство на управлението.
Самият Борисов потвърди пред медиите, че нищо не се променя в отношенията му с Пеевски. "Без да искат нищо, те ще подкрепят правителството, както е било и досега. Отговорността за управлението си остава на ГЕРБ и на другите две партии в коалицията", обясни лидерът на герберите договорката.
Седмица по-късно ГЕРБ, БСП и ИТН се разбраха официално, че въвеждат принципа на ротацията в ръководството на парламента и след това излъчената от герберите Рая Назарян беше избрана да го оглави. Премиерът си остана на мястото (Пеевски си го хареса), всичките вицепремиери и министри също (изглежда и те му допадат). Само Киселова го отнесе – при това, защото дразни Борисов с протоколните си визити по "празниците на джанката и марулята", както се разбра от думите му.
А водачът на герберите безспирно повтаряше, че
едва ли не е спасил управлението от колапс,
гарантирал е приемането на държавния бюджет и подкрепа за кабинета от ДПС за 3 години напред. Кога въобще управлението беше заплашено от нещо? Казвал ли е Пеевски, че ще дръпне депутатите си и ще остави кабинета да падне? Не, точно обратното. Откакто замести АПС на Ахмед Доган като опора на управлението, шефът на "Новото начало" настоява за пълен мандат на кабинета на Росен Желязков. През май даже се ядоса на премиера, че му представил управленска програма за 6 месеца, вместо за 4 години.
Да обобщим – няма промяна в коалицията и кадрите на властта. Киселова не се брои - нейната смяна не промени нищо, освен че смачка и без това разсипаната репутация на БСП, която не защити своя председател на парламента и с половин дума. Пеевски потвърди, че ще подкрепя управлението докрай – нещо, което знаехме и преди, и така не стана ясно на каква цена, след като (официално) няма свои хора в него.
Ако беше подписал коалиционното споразумение, щеше да изглежда, че поема истински ангажимент към това управление. Той дори това не направи. А това означава, че гаранцията за кабинета, която Борисов твърди, че е осигурил, на практика не съществува. Парламентарното мнозинство и правителството
все така се крепят на честната дума на Пеевски,
дадена на герберския водач при разговор зад закрити врати.
Тогава за какво беше цялата дандания, заради която управляващите удариха катинара на държавата за 3 дни? Остана впечатлението, че тази история има втори план, който е преминал другаде, далеч от погледа на обществеността. Може би няма нищо общо с вътрешната политика, а с нещо, което идва отвън, но засяга властта в България.
Например предстоящата продажба на българските активи на руската компания "Лукойл" заради американските санкции. Това изобщо не е само български въпрос, а международен. Може би планираната германска инвестиция у нас за изграждане на заводи за барут и снаряди, което също е проект със стратегическо значение не само за нашата страна. Или нещо друго, което толкова е изисквало спешно предоговаряне на сделката между Борисов и Пеевски, че е накарало водача на герберите да провокира изкуствено тази криза под нелепия претекст с изборите в Пазарджик. Но истината най-вероятно ще я разберем, когато този кабинет си отиде – както обикновено става с такива договорки.
