След години на непрестанен възход балканският лъв Бойко Борисов - сериен премиер на България, доайен на европейската християндемокрация, левент - гален от хрисими папи и шпионки-фотографки, е на път да се превърне в кротко коте, застанало в групова снимка. Бледа сянка на себе си.

Посрещаха го по села и паланки с "Окото на тигъра", сега е заприличал на сълзата на Бамби.

Това, разбира се, е процес. Едно време единната и могъща партия СДС започна да се люспи, за 3-4 години се стопи като ланския сняг и накрая остана семпла, присъдружна партийка. Малко по-късно БСП тръгна по седесарските пътеки, не забеляза предупредителните знаци, които бяха видими и за слепец, нацепи се на ситно и сега ехото кънти по полупразните коридори на “Позитано”. СДС и БСП днес са вампирясали партии. 

Днес ГЕРБ върви по тоя трънлив път - ерозията е започнала, ще минат година-две и изборите ще покажат, че доверието на електората в партията вече го няма. 

По-какво се познава стартът на този процес - по това, че партията скърца - не функционира добре, че елитът бяга при първата подобаваща оферта, че уважението към нея от страна на събратята й - политици, е изчезнало, а заявките й изглеждат леко комични. Ако партията е вождистка, ако тя е еднолична собственост, каквато е ГЕРБ, то кризата личи по-ясно, тъй като тя извира от образа на Вожда. 

В последните дни думата на Борисов пет пари на струва.

В хитовата реч пред другарите си от 14 октомври, Борисов се опита за последно да играе ролята на лъв. Той изброи десетки проблеми /между другото - почти всички актуални/ и от висотата на своето величие разпореди какво да свършат партийните шерпи - да има оставки в МВР, да има оставки в местни структури, да има смяна на областни управители, да има пълен разбор за състоянието на партията в провинцията, да има преформатиране на правителството с нови отговорности на коалиционните партньори, да се видят кои са тези министерства на концесии. Големецът разпореди да не работи парламентът, да не диша правителството.

Седмица по-късно смиреният Борисов изважда изкуствената усмивка и позира кротко за групова снимка - без нищичко от това, което го е притеснявало и което е разпоредил да се свърши, не е свършено. Нищо. 

Това е много лош знак за ГЕРБ. Когато се види, че лъвът е слаб, в царството настава смут. Областни управители бягат от ГЕРБ, отиват в Новото начало и пак са областни управители. Ексдепутати бягат от ГЕРБ, отиват в Новото начало и стават поне общинари в Пазарджик. Подгонен от свирепия лъв, малък министър на МВР кротко намира защита под портите на Новото начало, което уж не е в управлението.

Странни неща се случват в джунглата, така да се каже

Затова всички започнаха да питат: Кой управлява? Победителят на изборите ли? Какъв е тоя Съвет за съвместно управление, който чака какво ще му каже депутат от ДПС?

И пак - що за лидер е Борисов, който не може да прокара поне едно нещо в МС и НС без да се допита до извънкоалиционен партньор. Ако едно време Борисов си имаше златен пръст, сега се е сдобил с оловен юмрук, който го бута накъдето си иска. Вече не може ни себе си да сложи за премиер, ни Рая Назарян - за председател на НС. Лъвът реве - махнете Наталия Киселова, а отсреща му викат - седи мирен, ротационен принцип...

Моделът на Пеевски вече е навсякъде - едно време той стартира от съдебната система, после съсипа пресата. След това обаче се насочи към политиката - превзе ДПС и се загнезди в различните партии, включително и в партиите от сегашната управляваща коалиция. Включително и в ГЕРБ. 

Едва ли Борисов може да спаси нещо.

Хората около него ще започнат да бягат с 200

Цялата клиентела ще се разхвърчи страшно бързо - нали забелязахте с каква скорост Доган остана без опора, а ДПС на Доган и ГЕРБ на Борисов имат твърде много сходства. И двете са еднолични дружества, и двете бяха непреодолими фактори. И ГЕРБ може да се срути бързо, ако предателите отвътре почнат да се бият кой да отвори портите на партията.

Днес Пеевски обеща на Борисов вечна любов, т.е. - пълен мандат, което само за заблуден чиновник означава нещо хубаво - като заплата и стабилност. На практика това не означава нищо добро за партия ГЕРБ. Ако му е останал инстинкт за самосъхранение, Борисов трябва наистина да провери с колко верни хора е останал, да стегне структурите и напролет, след като еврото вече се е настанило спокойно в джобовете на хората, да поиска предсрочни избори. И да работи на терен за много висока избирателна активност.

И още нещо важно. Да се огледа за приятели. Да потърси такива. Досега Борисов лежеше на неудобната кълка - аз съм победител, аз съм най-големият. В страна с пъстър парламент подобен факт общо взето нищо не значи - и на големия му трябват приятели. Борисов явно си избра токсичен приятел, който иска да изяде крилце и кълка от партията му. Ако не предприеме действия, ГЕРБ може да не е първа партия, а самият Борисов ще стане по-токсичен и от приятеля си. 

Нищо чудно няма в това. Така преминава световната слава.