Словесната битка между президента Румен Радев и водача на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов през последните дни нажежи политическото пространство. Държавният глава обвини властта, че е затънала в "поквара", чийто източник видя в лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски, а партньорите на "Новото начало" обяви за "шутове и обслужващ персонал". Уязвен, Борисов отново натисна президента за договора с турската компания "Боташ" и го упрекна, че се е превърнал в "партиен лидер".
На пръв поглед, това е банална размяна на остроти между враждуващи политици, на която повечето българи само биха свили рамене с безразличие. Нещата обаче започват да изглеждат малко по-различно, ако тази престрелка се постави в контекста на две обстоятелства – първо, зачестилото напоследък говорене в публичното пространство за възможен бъдещ съюз между Радев и Борисов, насочен срещу Пеевски, и второ, предстоящите президентски избори, до които остава около година.
Всички говорят за силата и влиянието на Пеевски върху властта, а някои са толкова стреснати от него, че правят сметки как Радев и Борисов могат да се обединят срещу "Новото начало". За водача на ГЕРБ-СДС това едва ли ще бъде толкова неочакван ход – Борисов е показал, че може да си партнира с всеки, дори и да са били най-върли врагове.
Каква обаче би била ползата за президента от такъв алианс?
Радев е във война с ГЕРБ от 2016 г. насам, когато с лекота отне "Дондуков" 2 от борисовата партия. В следващите години амбициите му да разшири влиянието си над държавата се сблъскаха с Борисов, който беше хванал властта в мечешка прегръдка. Кулминацията дойде през 2020 г., когато Радев открито призова за бунт срещу герберското управление с вдигнат юмрук и лозунга "Мутри, вън!". През следващите 2 години държавният глава тръгна на мощна офанзива срещу ГЕРБ, опирайки се на служебните си правителства и нови политически партии, създадени с неговата благословия, като за кратко акумулира безпрецедентна за президентството власт.
В крайна сметка, Радев претърпя неуспех. Първо "сглобката" почти напълно го лиши от влиянието му върху служебните кабинети с конституционните промени от 2023 г. Оттогава насам президентът е в открита война и с Пеевски, който е един от най-мощните властови фактори в страната. Политически съюзници в парламента Радев на практика няма – ПП-ДБ странят от него; "Възраждане" трудно го понася, след като държавният глава отне от партията референдума за еврото; само АПС и "Величие" открито го харесват, но тяхната тежест в Народното събрание е незначителна. А сега управляващите се готвят да му отнемат контрола върху процеса на назначаване на спецслужби като ДАНС, цивилното разузнаване ДАР и агенцията за подслушванията ДАТО.
На практика президентът е почти напълно обезоръжен.
Той може да се опира само на общественото мнение и отчаяно се нуждае да го спечели на своя страна. Затова не може да си позволи по никакъв начин да го свързват с Борисов, дори и като част от някакви хипотетични политически комбинации срещу Пеевски в бъдеще. Това е причината за мощния му изблик срещу водача на ГЕРБ-СДС.
Радев иска ясно да каже – Борисов е с Пеевски, там му е мястото и българският народ трябва да разкара и двамата. Още повече, че президентът не може просто ей така да забрави фразата "Мутри, вън!" и заплахата от вдигнатия юмрук. Прекалено много символика, която хората свързват с него, е вложена в тези думи и жестове, за да може да се откаже от тях. Пък и за какво да го прави - за нищожната надежда, че водачът на ГЕРБ-СДС ще отърси "Новото начало" от гърба си?
Тук идваме до второто обстоятелство – президентските избори в края на 2026 г. Няма съмнение, че Радев ще иска да запази влиянието си върху "Дондуков" 2 и след като го напусне. Пътят за това е ясен – да лансира и осигури избирането на вицепрезидента Илияна Йотова за държавен глава. Така не само ще си подсигури гърба откъм президентството, но ще разполага и с неговата подкрепа.
За успеха на този план основно препятствие ще бъде кандидатът на ГЕРБ. Поне засега не изглежда, че друга политическа сила ще може да отправи сериозно предизвикателство за "Дондуков" 2. Шансът на Радев да победи зависи най-вече от това доколко може да се покаже като алтернатива на статуквото, олицетворявано от Борисов и Пеевски.
За него битката започва още сега. Президентът е почти лишен от ресурси – няма служебен кабинет, няма силни парламентарни съюзници, а скоро няма да има и лостове за контрол върху спецслужбите. Остават му само остри думи. Затова ще вложи каквото му остава в предизборна кампания, която ще трае цяла година, а във фокуса ѝ ще бъде точно тандемът Борисов-Пеевски.
