Много фронтове са отворени в българската политика – градската десница срещу герберите, депесарите едни срещу други, "Възраждане" срещу всички. Едва ли обаче има по-продължителна война от тази между водача на ГЕРБ Бойко Борисов и президента Румен Радев. Вече 8 години водят битки и кулминацията наближава с президентските избори през 2026 г.
А войната е наистина жестока. Радев нанесе първото истинско поражение на ГЕРБ, когато през 2016 г. спечели вота за държавен глава. Дотогава Борисов и хората му мачкаха наред в цялата държава – побеждаваха буквално на всеки избор, било то парламентарен, местен, европейски или президентски. По-малко от три години, след като основа партията, Борисов вече управляваше със собствено правителство, а през 2011 г. излъчи и президент – Росен Плевнелиев. За кратко изпадна от властта в бурния период 2013-2014 г., след което се върна с второ правителство. Не изглеждаше, че нещо или някой може да го спре.
И тогава Радев го разби. До включването си в президентските избори (формално издигнат от инициативен комитет, но реално кандидат на БСП) той беше чужд на политическия живот. Професионалната му биография – бивш кадрови военен офицер, генерал от ВВС, обаче се харесваше на мнозинството от българите. Също както десет години по-рано им допадаше самият Борисов – генералът от МВР. Тогава се очакваше, че водачът на ГЕРБ ще поиска лично да забие партийното знаме на ГЕРБ на "Дондуков" 2. Той обаче избегна пряката битка с Радев и прати срещу него шефа на парламента Цецка Цачева. Груба грешка – бившият военен я помете с 800 хиляди гласа разлика. Поражението толкова разстрои Борисов, че той направо подаде оставка като премиер. А между него и Радев започна война, която с временни примирия продължава и досега.
Макар че ГЕРБ спечели парламентарните избори през 2017 г., с времето започна да си проличава, че
Радев печели надмощие
Това стана очевидно през 2020 г., когато прокуратурата нахлу в президентството, което предизвика граждански протести. Държавният глава безпрецедентно ги подкрепи – излезе на улицата с вдигнат юмрук и лозунга "Мутри, вън!", като призова българите да изхвърлят ГЕРБ от властта. Последва година на вълнения и сблъсъци, която издигна Радев на върха на българската политика и държава.
През 2021 г. той на практика държеше всичко. Служебните му правителства управляваха страната. Негови кадри – първо служебните министри Кирил Петков и Асен Василев, а след това и служебният премиер Стефан Янев, влязоха в парламента. Петков и Василев даже успяха да спечелят изборите през ноември с коалицията "Продължаваме промяната" и да сформират правителство под покровителството на президента (поне в началото на мандата му). Парламентарната република беше във фактически разпад, а Радев изглеждаше като единственият силен и стабилен политически фактор. На всичкото отгоре отново победи ГЕРБ на президентските избори.
А Борисов беше в пълно отстъпление
В парламента ГЕРБ беше изолирана и активно атакувана от новите формации, които поддържаха приятелски връзки с "Дондуков" 2. Близо 2 години той трябваше да стои в опозиция – дори и да имаше моменти, в които партията му надделяваше, например с приемането на законовите промени, които унищожиха машинното гласуване през 2022 г. Вярно и Радев бързо позагуби сила, особено с разрива с ПП през 2022 г., когато ги раздели отношението им към войната в Украйна. Но той все така разполагаше със служебните правителства, а постоянната политическа криза му гарантираше, че рано или късно ще надделее.
Борисов успя да обърне масата през 2023 г. с правителството на сглобката, което стана възможно след съюз с ПП и ДПС. Тогава управляващите приеха промени в Конституцията, които рязко затрудниха (зло)употребата на служебните кабинети от страна на Радев и силно намалиха влиянието му върху държавата. После обаче сглобката се разпадна, а доскорошните партньори се настроиха едни срещу други – нещо, което Радев чакаше с нетърпение. Даже се оказа, че може да "пробие" и новия модел на служебно правителство.
С кабинета "Желязков" Борисов отново изглежда в по-добра позиция
Той успя да събере в коалиция ИТН и БСП, които преди изглеждаха като близки до Радев. Получи и стабилната подкрепа на Делян Пеевски, който се позиционира като силен враг на президента. Така сега Радев се оказва без парламентарни съюзници (освен може би остатъците от фракцията на Ахмед Доган) и с редовно правителство, контролирано от неговите врагове Борисов и Пеевски, а партиите масово го "дъвчат" заради милиардния договор с турската компания "Боташ". Остана му само да се държи за новата си кауза – битката срещу еврото, с която се надява да събере евроскептично настроените българи около себе си (което обаче означава, че трябва да се конкурира с утвърдените антиевропейски сили като "Възраждане").
Всичко това обаче изобщо не означава, че Борисов е победил. След година той трябва да лансира успешен кандидат за президент срещу претендента, който Радев неизбежно ще издигне, за да запази контрола върху президентството, дори когато вече не е там (най-вероятно вицепрезидента Илияна Йотова). А това е задача, в която досега герберският водач неизменно и жестоко се проваляше. И нещо повече – трябва да се бори с партията, която със сигурност президентът ще поведе. А Радев разполага с предимството на силния си положителен рейтинг, както и с отчаянието на избирателите, които търсят на кого да поверят надеждите си, след като парламентарните политици така упорито ги проваляха.
Борисов знае това и затова отсега се подготвя за кулминацията през 2026 г. Също и Радев, който нализа във финалната права на своя президентски мандат и трябва да мисли за политическото си бъдеще. Двамата вече зареждат пистолетите за последна битка.
