Най-накрая Румен Радев уцели правилния подход спрямо управляващите. До този момент президентът се задоволяваше с остри думи от мраморните зали на “Дондуков” 2 по адрес на Бойко Борисов и неговата кохорта. Но сега, след безпрецедентното нахлуване на прокурорските щурмоваци в собствената му обител, държавният глава излезе на улицата при дошлите да го подкрепят граждани. И ги призова на съпротива срещу властта с краткия, но ясен лозунг: “Мутрите – вън!”.

Снощи потвърди: Никой няма да ни спре срещу мафията! Това вече е кампания!

Това му липсваше досега на Радев. Прекалено беше свикнал да наблюдава и да реагира на всичко от високата кула на президентството.

Откъснал се беше от гражданите

– единствената реална сила, от която управляващите се страхуват и с която са принудени да се съобразяват. Сега едно изключително стечение на обстоятелствата – прокурорската атака срещу президентството, която съвпадна с огромния скандал с агресивните охранители на Ахмед Доган, му позволи с един скок да преодолее бездната между себе си и хората, която сам беше изкопал със своята самоизолация. Наготово му падна в скута един рядък шанс, от който той (за момента) добре се възползва.

Това беше неочаквано, но много неприятно развитие за управляващите. Неслучайно кадрите на ГЕРБ тревожно се размърдаха, започнаха да замислят контрапротести и да сеят конспиративни теории. Притесни ги възможността за сценарий, при който ясно заявил се опозиционен лидер може да привлече граждани на улицата с призив за политическо действие срещу властта. Борисов дава през няколко часа извънредни брифинги и разкрива сценарий срещу себе си. Последният за петък е особено забавен - НСО иска да блокира до 15 септември Догансарай, което Борисов окачестви като капан срещу себе си. Но пропусна да уточни как се вземат тези решения. Да, НСО ги взема на в резултат на оперативна информация, че охраняемият обект - в случая Доган, е застрашен. Такава оперативна информация на НСО я подават службите, подчинени на Борисов, или самият охраняван ВИП. А НСО е длъжна да охранява. Нищо повече. Да, капан имаше, но беше за Радев. В крайна сметка шефът на НСО подаде оставка.

Провокациите продължават и в 21 часа. След мирните протести про и анти Борисов се появиха момчета в черни фланелки и започнаха с вербални агресии и да мятат бутилки. 

Страхът от повторение на кошмарната за ГЕРБ протестна 2013 г.

продължава да сковава управляващата партия.

Радев събра смелост да изрази настроенията на голяма част от българското общество като посочи ясно мястото на организираната престъпност в държавните институции. “От нас, от всички нас зависи да изхвърлим мафията от изпълнителната власт! Да изхвърлим мафията от прокуратурата, която прокуратура мафията използва по най-безпардонен начин за свой щит и за политически репресии!”, обяви той пред хората. Публичното отъждествяване на правителството и държавното обвинение с мафията, при това от президента, публичната фигура с може би най-висок рейтинг в страната – това е музика за ушите на опозиционно настроените граждани – и отдясно, и отляво. И Радев отдавна добре го разбира. Сега просто му падна сгоден случай да изнесе това послание на улицата, където беше посрещнато повече от добре.

Оттук обаче накъде?

Войната между институциите и поддържащите ги политически сили очевидно става тотална. Място за компромиси няма, напротив, големите играчи все повече ще се ожесточават с наближаването на изборите. Всеки ще ползва всички позволени и непозволени средства, които са му на разположение. (Виж по-горе за блокадата на Догансарай) Радев се сдоби с ново оръжие – уличната подкрепа на гласовита група граждани. Трудно е обаче да си представим, че ще може да ги държи на бойна нога – все пак той е президент, най-висока официална институция, и не може да си позволи обвинения, че всява размирици в държавата. Изявите му пред протестиращите едва ли ще са постоянни, независимо че обеща кампания. 

Какво му остава тогава? Да потърси някакъв начин

да обедини разнородните опозиционни сили,

които се озоваха заедно на обща демонстрация срещу правителството и прокуратурата. Там бяха всички – и БСП, и „Демократична България”, и бившия омбудсман Мая Манолова, и граждански протестни инициативи. Вярно, управляващите ще го засипят с обвинения, че изоставя конституционната си роля на „обединител на нацията” и се захваща с политика. Но те го укоряваха за същото и досега. А и едва ли за някого е останало съмнение, че сблъсъкът между президента и изпълнителната власт отдавна не е институционален (ако някога въобще е бил), а е чисто политически.

„Българската мафия постигна невъзможното – обедини почтените хора срещу себе си.” Така говореше президентът пред протестиращите – десни и леви. Снощи каза - няма да се делим на десни и леви, няма да се делим на българи и турци, няма да се делим на русофили и русофоби. Проблемът е обаче, че

дори и гражданите да са единни срещу мутрите, техните лидери остават разделени.

Дори когато негодуват срещу едно и също, продължават да поддържат дистанция помежду си – не социална, а политическа. Силите им остават разпокъсани, а враждите им – все така интензивни. Радев получи уникалната възможност да събере заедно не само граждани с различни позиции, но и техните водачи. От него зависи дали ще намери начин да я използва.