„Този човек е абсолютно неподходящ да ръководи ДАНС. Никога не се е занимавал с оперативно-издирвателна, контраразузнавателна дейност... Това е изключително тежка политическа грешка на премиера Румен Радев", обяви преди дни от телевизионния екран не кой да е, а човекът, който беше два пъти вътрешен министър и един път дори вицепремиер в правителства, назначени от Румен Радев в качеството му на президент. Става дума за настоящия депутат от ПП Бойко Рашков, който през годините и бил и шеф на следствието, и на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, зам.правосъден министър, няколко пъти депутат.
Така че няма как и обществото да не се замисли
какво точно се случва в един от най-деликатните елементи на държавното управление -
специалните служби и сектора за сигурност.
Рашков определено имаше предвид шокиращото за цялата система назначаване на Станчо Станев за шеф на ДАНС. Това стана с една от най-плоските политически и управленски операции, които този сектор помни. Едва заклело се, правителството на Радев не обърна първо внимание на избирателите си, на пенсионерите или младите, а светкавично се погрижи за собствената си сигурност. То прие решение, с което определи Станчо Станев за зам.-председател на Държавна агенция „Национална сигурност" за срок от 5 години, считано от 8 май 2026 г. Той ще изпълнява функциите на председател на ДАНС до назначаването на нов председател на Агенцията.
Решението бе изненадващо, като се има предвид, че Станев няма професионален опит в ДАНС, тъй като години наред е бил в Националната служба за охрана като част от личната охрана на редица президенти - Жельо Желев, Петър Стоянов, Румен Радев... А сега дойде в ДАНС не откъде да е, а от митницата в София. Дори да се абстрахираме от писанията за това как той е бил освободен през 2013 г. от НСО, как му бил отнеман допуска до класифицирана информация, как после е върнат от съда, как е кум на сватбата на дъщерята на известна бивша лява депутатка,
няма как да подминем спектакъла покрай назначението.
Радев обяви, че кандидатурата на Станев му е предложена от дотогавашния временен шеф на ДАНС Деньо Денев, който пък е смятан за човека на Делян Пеевски в Агенцията. Същият този Денев, когото Радев и правителството му уволниха 2 дни по-късно. Същият Денев, за когото Радев даде да се разбере, че няма да подпише указ за назначаването му за шеф на ДАНС през 2025 г. с думите: "Санкционирани за корупция политици извършват брутална чистка в ДАНС и превръщат институцията в своя бухалка. Правят го чрез номинация, за която искат да издам указ. Нека ме чуят ясно - няма да стане".
Реакцията на Радев тогава беше и заради опита на управляващото мнозинство да ограничи властта му в службите за сигурност, придобита и укрепнала през няколко назначени от него служебни правителства, оглавявани все от негови секретари и съветници. С негови укази и по предложения на негови правителства начело на Национална служба за охрана (НСО) е ген. Емил Тонев, Бисер Борисов ръководи Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО), Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) се управлява от Антоан Гечев, а Служба „Военно разузнаване“ е с директор ген. Венелин Венев.
Президентът започна да реагира по-остро след махането на шефа на ДАНС Пламен Тончев, също назначен от него, който обаче успя да изтъргува за себе си друг пост - председател на Комисията по досиетата. Радев обяви, че "отстраняването на Пламен Тончев е само етап от похода срещу демокрацията" и че "целта е много ясна - овладяване на службите, за да се прикрият кражбите, за да бъдат използвани като бухалка срещу неудобните”. Изненадващо обаче президентът не се заинати и бързо подписа за освобождаването на Тончев, оставяйки тогава съмнения и въпросителни за това кой и с какво е притиснат.
След отказа на Радев да назначи Денев обаче, Пеевски и Борисов, с помощта на БСП и ИТН, гласуваха промени, с които отнеха правото на президента да има глас при назначаването на шефа на ДАНС. Кой от тези доскорошни властелини на задкулисието можеше да предположи, че само няколко месеца по-късно Радев ще е вече в позиция да си слага и маха когото си поиска по всички възможни канали като премиер и лидер на нова партия, получила пълно мнозинство в парламента?
После Радев като президент изтъргува с правителството на Росен Желязков нов мандат като шеф на НСО на един от най-близките си хора ген. Емил Тонев срещу указ за назначаването на Мирослав Рашков като главен секретар на МВР, който пък е още по-близък до санкционирания по "Магнитски" лидер на ДПС.
След превземането на ДАНС,
Радев е пълен господар на службите.
Още повече, че и МВР е вече негово чрез сравнително близкия му Иван Демерджиев като вътрешен министър. Двамата например много бързо успяха да обезсилят набралия скорост и.ф. главен секретар Георги Кандев, който бе звезда в социалните мрежи по време на служебния кабинет, а сега замлъкна. Уж много го хвалеха, а не бързат да го предложат за титуляр на поста.
За да бъде обаче съвсем ясно кой кара влака на разузнаване, контраразузнаване, подслушване, следене, държавна охрана, секретна информация, премиерът Румен Радев лично ще наблюдава дейността на министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, на правосъдието, а също и на държавните агенции "Разузнаване", "Национална сигурност" и "Технически операции".
Постепенно той овладява и другите структури, които имат общо с контрола на хора, стоки и финансови потоци, като например митниците, където назначи твърде интересен откъм биография човек.
Сигурно и Радев добре знае обаче, че няма преял с власт, особено в сектора за сигурност, политик, който да е преуспял. Може да види какво се случва с Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски и куп други такива през последните години, които се мислеха за вечни и недосегаеми. Да не говорим, че вече няма да има и извинения и оправдания с нечии назначения. Каквото и да стане в държавата, отговорността и негативите ще са за Радев.
