Вече близо месец трупаме впечатления от новия парламент, доминиран от мнозинството на ПБ, и промяната се усеща. Всичко, което характеризираше старта на парламентите през последните 5 години – интригите, пререканията и напрегнатото очакване как ще се развият нещата, сега го няма. Така става, когато една политическа сила държи цялата власт – каквото каже, това ще се случи.
В коалицията на бившия президент Румен Радев знаят това и малко по малко си постилат леглото, в което да прекарат удобно следващите 4 години, колкото е мандатът им. Отсега е ясно, че ще поставят под пълен контрол парламентарните комисии, където се изработват законопроектите. Трите временни комисии бяха сформирани на пропорционален принцип, като така ПБ получи пълно мнозинство в тях и свободата да прави каквото си поиска.
Управляващите дадоха да се разбере, че така ще сторят и когато дойде времето да бъдат избрани и постоянните комисии. "Ние видяхме как работят вашите Народни събрания; сега идва ред да покажем как работи нашето", отсече Антон Кутев – един от основните говорители на ПБ. От тази реплика всекиму би трябвало да стане ясно какъв ще е подходът на ПБ в парламента.
Това ясно си проличава и при промените в парламентарния правилник.
Действително "революционни промени" няма,
както бяха казали от ПБ. Засега хората на Радев няма да пипат финансовите правила, макар че ще им се наложи, ако се откажат от автоматичното увеличение на депутатските заплати, както ги призова финансовият министър Гълъб Донев (а и да преразгледат всевъзможните добавки, които получават).
Никой не се сеща за промяна в начина на действие на Народното събрание, когато прокуратурата поиска депутатски имунитет. Доскоро депутатите в това положение бяха колкото цяла парламентарна група – държани в постоянно напрежение (а може би и зависимост) и чест повод за разпри и обвинения между политическите сили. Едни се отказаха от имунитетите сами, други упорито се държаха за тях; едни формации ги бранеха, други ги натискаха. Проблем, който остана нерешен.
Мнозинството сега обаче смята други неща за по-важни. Куп малки промени, които на пръв поглед не изглеждат кой знае колко сериозни, но ще направят живота и работата на опозицията доста по-трудни. Характерният пример е въпросът за временните комисии – предложение за такава ще изисква минимум 48 депутатски подписа. Събирането им ще стане доста неприятна задача за опозицията, защото ще изисква да се колаборират формации, които публично не се понасят – като ПП, ДБ и "Възраждане".
Управляващите претендират, че така ще решат проблем, тъй като
смятат тези комисии са "токсични"
и подчинени на тесни партийни интереси. Има и такива случаи, но подобни комисии могат да бъдат и полезни, защото концентрират политическа воля върху конкретен казус и могат да насърчат други държавни органи да заработят по него. Такъв пример е работата на анкетната комисия по договора с турската компания "Боташ". Всъщност, целта на мнозинството с подобни поправки в правилника е да го натъкми така, че да ограничи максимално възможностите на опозицията да вдига шум в публичното пространство.
Подобни хитринки обаче са по-малкият проблем. По-големият е, че се създават пречки на депутатите да упражняват парламентарен контрол. Няма министър, който да ходи с удоволствие при депутатите, за да отговаря на въпроси или да се подлага на изслушвания. Сегашните управляващи съзнателно подреждат нещата така, че да намалят до минимум този дискомфорт – че и се позовават на опита на парламентите отпреди 2021 г., които работеха за кабинетите "Борисов" и "Орешарски".
Затова сега новият правилник например ще позволи на членовете на кабинета да отлагат колкото си искат устния отговор на депутатски въпрос с аргумента, че са болни, на командировка в чужбина или неотложно заети. Досега можеха да ползват такива предлози до два пъти.
С парламентарния контрол е свързано и правомощието на депутатите
да искат информация от институции, местни власти,
държавни и общински дружества. Управляващите смятат, че така предотвратяват злоупотреби в лична полза с чувствителна информация. Къде обаче остава правото на достъп до информация, а с него и възможностите да се разкриват злоупотреби пред публиката?
Вярно е, че шумотевицата в парламента може често да бъде дразнеща; но тишината може да бъде опасна, защото означава, че публичният разговор е пресечен, а надзорът върху властта е отслабен. Същото се отнася и за прекомерната дисциплина, налагана на депутатите. Кабинетът "Радев" очевидно иска да си осигури удобство във властта и вижда връзването на парламента на каишка като най-прекия път към това. Може ли това наистина да бъде добре за парламентаризма?
