Ако търсиш политическа популярност, трябва да яхнеш популистката вълна. Така е в България от много дълго време насам. Не може и да бъде другояче, след като обществената енергия стигна до исторически ниски нива – над 60 процента от българите трайно отказват дори да гласуват, какво остава да подхванат сериозна политическа дейност. Само популистките призиви, залагащи на емоцията (най-вече на страха и гнева) могат да активират избирателите.

Президентът Румен Радев е наясно с това.

Действително, той остава единствената политическа фигура у нас, към която общественото доверие надхвърля недоверието. Това е огромен политически капитал във време, когато масово политическите лидери се "радват" на едноцифрени рейтинги. Но не стига за бъдещите политически амбиции на Радев. Защото едно е да разполагаш с такава популярност, когато си на "Дондуков" 2, а съвсем друго е да я поддържаш, когато оглавиш партия и трябва да влезеш в същото блато, в което плуват и останалите редови политици.

А едва ли има съмнение у някого, че точно това е бъдещата цел на Радев – да поведе собствена формация, с която да продължи политическата си и държавна кариера, когато му се наложи да напусне президентството. Когато напусне "Дондуков" 2, ще трябва да загърби и високия президентски рейтинг. За да компенсира, се нуждае от кауза, която да е достатъчно емоционално заредена, за да привлече към него онези избиратели, които се чувстват изоставени от другите политици.

"Възраждане" показа, че битката срещу еврото може да бъде точно такава кауза. Партията събра 470 хиляди подписа в подкрепа на своето предложение за референдум за запазване на лева. Макар че инициативата се провали, това беше доказателство, че темата разгорещява хората и съдържа масивен политически потенциал. На Радев повече не му трябва и затова без колебание я присвои от партията на Костадин Костадинов.

Парадоксалното е, че самият той публично отряза Костадинов, когато лидерът на "Възраждане" го подтикваше да подкрепи референдума. Още се помни, че през 2022 г. президентът директно заяви, че нито законът за допитванията, нито Конституцията, позволяват да се организира национален референдум по ратифицирани международни договори. А договорът за членството на България в ЕС е точно такъв. Иначе казано,

той отхвърляше точно това, което в момента поддържа.

Пък и да не забравяме, че неговите служебни правителства, които бяха единствената константа за последните 4 години на политическа криза, неизменно поставяха еврозоната като приоритет и активно работеха по подготовката за членство. През юли 2021 г. именно такъв служебен кабинет публикува проекта на Националния план за въвеждане на еврото (тогава Радев беше назначил за финансов министър Асен Василев, който и тогава си беше убеден поддръжник на общата европейска валута).

Правителството му през 2022 г. подхвана работата по изготвяне на Закон за въвеждане на еврото. Даже се занимаваше с дизайна на бъдещите български евромонети. Всички финансови министри на Радев усърдно се грижеха (или поне публично уверяваха, че се грижат) да държат националните финансови показатели в рамките на изискванията на еврозоната, като сочеха за своя цел да сменим валутите от 1 януари 2024 г. Това не се случи заради високата инфлация и неприети от парламента закони (такова беше оправданието тогава). А Радев говореше, че еврозоната остава стратегическа национална цел, с която да завършим нашата европейска интеграция.

За референдум изобщо не ставаше дума

(докато "Възраждане" не подхвана темата).

Някой ще каже, че президентът и досега не се противопоставя на въвеждането на еврото. Вярно, Радев хитро извъртя предложението за референдума така, че да не звучи като атака срещу евроинтеграцията, а като грижа за българската демокрация. Не става въпрос за еврото, а за овластяване на народа – такава е тезата му. Лукаво е, много лукаво, няма спор.

Всъщност, на Радев изобщо не му трябва референдум. Даже е по-добре такъв да няма. Защото това му дава основание да твърди, че политиците в парламента са присвоили цялата власт и не допускат гражданите до големите решения. След малко повече от година, когато мандатът му изтече, Радев може да каже на хората – ето, аз исках гласът ви да се чуе, но политическата клика на ГЕРБ, "Ново начало" и ПП-ДБ ме блокира; хайде сега, да ги изметем от Народното събрание и да направим истинска народна демокрация!

Това е популизъм от висока класа, трябва да му се признае.

Трикът с референдума е много добре замислен и вероятно ще пожъне сериозен успех. Няма никакво значение, че дотогава ще мине време и вече ще сме в еврозоната. Темата няма да умре – напротив, тогава ще става още по-актуална, защото ще трябва да се справяме с еврото в ежедневието си, а не да си говорим за него абстрактно, както правим сега. Така че никой да не си въобразява, че цялата тази история ще заглъхне скоро – напротив, Радев ще язди на гърба на еврото по целия път от "Дондуков" 2 до парламента.