България изпусна възможността да приеме еврото от 1 януари 2024 г.

Днес финансовият министър Росица Велкова съобщи, че служебният кабинет няма да подаде в края на февруари решаващия доклад за напредъка по покриването на всички критерии за членство в еврозоната. Причината е, че страната ни все още не е изпълнила ангажиментите, които е поела при влизането в т.нар. чакалня на еврозоната преди година.

Не са приети общо четири законопроекта, които да отразяват промени, поискани от нас от страните-членки на еврозоната и Европейската централна банка. Това са промени в Кодекса за застраховане (във връзка с плащанията по "Зелената карта"), в Закона за мерките срещу прането на пари и в Търговския закон (във връзка с несъстоятелността). На предишното Народно събрание не стигна времето за тяхното окончателно приемане и те бяха гласувани само на първо четене. Не са направени и промените в Закона за БНБ, които да разписват новите функции на централната банка след влизането в еврозоната.

България не отговаря и на критерия за инфлация. "Служебният кабинет работи усилено по нейното овладяване, но за това е нужен по-дълъг период - няколко месеца", заяви министър Велкова.

След разговори със зам.-председателя на Еврокомисията Валдес Домбровскис кабинетът на Гълъб Донев е взел решение да не внася конвергентния доклад в края на февруари, а когато страната ни изпълни всички ангажименти, включително и критерия за инфлация. 

При това положение датата 1 януари 2024 г. вече не е валидна. Бихме могли, ако получим подкрепа, да станем член на еврозоната от 1 януари 2025 г., посочи министър Велкова.

Тя очаква новият парламент с приоритет да гласува четирите законопроекта и през юни-юли да подадем конвергентния доклад, ако покрием и критерия за инфлация. 

По последни данни на НСИ годишната инфлация в края на януари е 16.4%, което е неколкократно повече от изскванията по договора от Маастрихт. А той е: тpитe дъpжaви c нaй-ниcĸa инфлaция в евpoзoнaтa, ĸaтo ĸъм нeя ce пpибaвят 1.5 пpoцeнтни пyнĸтa, т.е. около 6-7%.

Работна група с експерти от ЕК и нашето финансово министерство всеки месец съвместно ще правят изчисления как се движи инфлацията в еврозоната и къде сме ние. "Надявам се предприетите съвместни проверки на НАП и КЗП в търговската мрежа да дадат ефект", заяви Велкова.

По отношение на бюджетния дефицит за 2022 г.  България се вмести в критерия с отчетените 2.9% от БВП. Важно е обаче с какъв дефицит ще бъде гласуван официалния бюджет за 2023 г., когато бъде съставено новото управление след изборите.

Велкова отхвърли предположението, че негативен ефект върху скорошното влизане в еврозоната може да е изиграла санкцията по закона "Магнитски" спрямо бившия финансов министър Владислав Горанов. Именно когато той бе финансов министър България подаде заявка за приемане на еврото, след което бе приета в чакалнята на еврозоната. "Тази санкция няма отношение към процеса, този въпрос не е поставян от нашите партньори", посочи Велкова.

КОНТРА

"Служебното правителство наруши решението на Народното събрание да се направят всички необходими стъпки, така че България да стане пълноправен член на Еврозоната от 1 януари 2024 г.", обяви бившият финансов министър Асен Василев.  Той посочи, че кабинетът "Донев", вместо да предполага какво щяла да напише ЕК, е бил задължен да поиска от Брюксел конвергентен доклад. В документа, който показва доколко е готова страната и изпълнява ли всички изисквания, може да се отбележи, че България трябва да приеме четирите закона в следващите месеци, за да бъде приета в еврозоната,  поясни съпредседателят на "Продължаваме промяната".   

Икономистът Георги Ганев коментира във Фейсбук, че решението за отказ от Еврозоната е много притеснително и ще промени стопанския живот в лоша посока.