В демографията и най-песимистичните прогнози често се оказват твърде оптимистични, а място за приятни изненади почти няма. Европа е континентът с най-застаряващо население и на него ние се открояваме с негативни демографски показатели в почти всяко едно отношение. Те са добре известни – раждаемостта е ниска, смъртността е висока, а по дял на население на 65 и повече години сме в ТОП 3 на ЕС. В демографската ни картина в последните години обаче има и една нова тенденция – голямата емиграция, с която свързвахме едва ли не всяко поколение на прехода, е зад гърба ни. Не просто по-малко българи напускат родината си, а повече българи се завръщат от чужбина. Заедно с идващите чужденци те са единствената добра новина в демографската ни катастрофа.
Към 31 декември 2025 г. населението на България е 6 423 207 души, обяви неотдавна Националният статистически институт. В сравнение с 2024 г. населението на страната намалява с 14 153 души, или с 0,22%. Вече са налице и подробните данни към тази статистика, които показват любопитни размествания за последните 15 години (всички данни в текста се отнасят до периода 2010-2025 г., с изключение на миграционните, които са за 2012-2025 г.).
Осем пъти по-малко българи емигрират
Най-забележителната разлика в демографията преди пандемията и след нея е в миграцията на българите. Много по-малко българи емигрират, като между 2012-2019 г. напускащите страната се увеличават, а след пандемията намаляват, при това сериозно. През 2012 г. 13 640 души с българско гражданство са сменили настоящия си адрес от страната в чужбина. Този процес се ускорява през следващите години и достига пика си през 2019 г., когато България напускат 37 931 българи.
Пандемията сложи край на тази миграция, а 2025 г. е особено забележителна, защото емигрантите с български паспорт са най-ниският брой за последните години. Нещо повече – спрямо 2024 г. броят им е наполовина по-малък, – 9119 души през 2024 г., 4532 през 2025 г. Така намалението при емиграцията е осем пъти спрямо пика през 2019 г.
Обратният поток – на имиграцията, също се променя в полза на България. През 2012 г. 4964 българи са сменили настоящия си адрес от чужбина в България. През 2024 г. броят им е над три пъти по-голям – 18 205, а през 2025 г. е 17 369 души. Свикнали сме да смятаме, че голямото завръщане започва с пандемията, но всъщност началото му е през 2017 г., когато имигрантите рязко се увеличават с над 40% и дават началото на възходящата тенденция.
Причините за тези тенденции може да се търсят и в чужбина, и в България. Доходите в някои сектори у нас станаха съизмерими с европейските, а животът все още може да е много по-евтин, особено при наличие на собствено жилище. В ЕС и Великобритания пък обратно – условията, които привличаха българите, се влошиха, Великобритания излезе от ЕС, работа се намира по-трудно и т.н.
Три пъти повече чужденци имигрират
Втората сравнително нова тенденция е растящият брой чужденци, които идват в България. През 2025 г. има забавяне на този процес спрямо 2024 г., но той все пак е на забележително различно ниво в сравнение с 2012 г. Тогава в България са се заселили 9139 чужденци. През 2019 г. са 14 374 души, а през 2023 г. достигат рекордните 39 790 души с вълната от украинци, които дойдоха след началото на войната. В последните две години броят на идващите чужденци намалява, но пак остава три пъти по-висок в сравнение с 2012 г.
Тази тенденция се провокира от кризите на последните години, най-вече войната в Украйна, но има и сравнително нови фактори, като вносът на работна ръка от трети държави. Голяма част от чуждестранните работници влизат за сезонна заетост до 3 месеца, но има и по-дългосрочни режими за пребиваване с цел достъп до пазара на труда. Данните за външната миграция по области подсказват, че все още има и активни процеси между България и Турция.
Статистиката очертава и друга тенденция – днес входящият поток на чужденци е преобладаващо от трети държави, а не граждани на ЕС, докато преди години двете групи бяха почти изравнени.
При вътрешните демографски дефицити, тези външни процеси заслужават много повече внимание от беглите промени и скромни програми, с които сега се изчерпва държавната политика по въпроса.
Естественият прираст е най-ниският от 2010 г. насам
Добрите новини от външната миграция нямат вътрешен аналог. Естественият прираст през 2025 г. е най-ниският от 2010 г. насам, като не броим трагичните години на пандемията. Раждаемостта също е най-ниската от 2010 г. насам, като в последните 2 г. наблюдаваме и най-рязкото й намаление.
За съжаление, смъртността намалява незначително, като остава по-висока от нивата през 2010-2016 г. Малко е намалението и в преждевременната смъртност, с която имаме голям проблем (от 20,2% през 2024 г. на 19,8%). Достатъчен е само един пример – смъртността от сърдечносъдови заболявания у нас е 923 случая на 100 000 души за 2023 г. Във Франция е 163 на 100 000.
Продължителността на живота в ЕС през 2024 г. достига 81,5 години. С най-висока продължителност на живота е регион Мадрид в Испания – 85,7 години, следван от два италиански региона – Тренто и Болцано, и Стокхолм, Швеция, като и при трите очакваната продължителност на живота е 85 г. Най-ниска продължителност на живота Евростат отчита в българския Северозападен регион – 73,9 г., следван от френския остров в Индийския океан Майот – 74,5 г., и нашия Северен централен регион (74,9 г.).
През 2025 г. броят на живородените деца е 50 241, като намалява спрямо 2024 г. с 6%. Броят на починалите е 99 479, като намалява спрямо 2024 г. с 1,2%. Само една област се отличава с висока раждаемост – Сливен.
Тези данни описват не просто демографска криза – те означават и тежки проблеми в здравеопазването, и все още значителен проблем с висок дял на бедни домакинства. Лошият здравен статус на населението у нас има сравнително ясни причини – слабо ниво на превенция и профилактични програми, късна диагностика в напреднал стадий на заболяванията, тежест върху скъпоструващи хоспитализации, висок дял доплащане за лекарства и лечение. Това са неотложни задачи за решаване, но цялата демография за политиците се изчерпва в бляскави лозунги за насърчаване на раждаемостта.
Работната сила намалява с почти милион
За 15 години населението на България е намаляло с 1 081 661 души, но те не са равномерно разпределени по възрастови групи. Намалението почти изцяло е за сметка на трудоспособната част от населението – хората от 16-годишна възраст до възрастта за пенсиониране за съответната година. За 15 г. децата са намалели със 140 559, макар че делът им всъщност незначително се увеличава (от 14,63 на 14,9%), а възрастните са намалели с 5338 души (а делът им се увеличава от 22,73 на 26,48%). Хората в трудоспособна възраст обаче са се стопили с 935 764 души – от 4 700 606 души през 2010 г. на 3 764 842 души през 2025 г., или от 62,63% вече са 58,61% от населението.
Тежестта върху един човек в активна възраст, както се вижда от данните, расте. Това е известен факт, но данните за възрастовата зависимост преди и сега въпреки това са поразителни. През 2010 г. съотношението на хората в зависима възраст (под 15 и на 65+) към тези на 15-64 г. е било само 46%. През 2025 г. вече е 61,6%, най-високата стойност за периода.
На този фон у нас като цяло липсват стимули за задържане на хората в активен живот, въпреки че все по-често говорим, че 70-те са новите 50 и трябва да развиваме сребърна икономика, а и здравният статус допълнително не предполага оставане на работа след пенсионна възраст.
София за пръв път минава 1,3 млн. души
София остава притегателен център във вътрешната миграция и за пръв път минава 1,3 млн. души като община (като град е с население от 1 213 134 души). Естественият прираст (разликата между живородените деца и починалите) във всяка община с изключение на четири е отрицателен, а общо за страната разликата е минус 49 238 души. Изключенията са малки общини, които по никакъв начин не биха могли да променят общата картина – Николаево, Старозагорско; Долна Баня, Гърмен и Твърдица.
При механичния прираст – разликата между заселилите се и изселилите се от една община, картината е доста по-шарена, като отново се наблюдават някои големи отклонения, известни от предишни години. София, разбира се, е на първо място с най-голям механичен прираст – плюс 10 754 души, като са се заселили 26 646 души, а са напуснали 15 892 души. На второ място е Пловдив с 5482 в плюс, а на трето – Варна с 5104 в плюс. На четвърто място е не областен град, а Несебър с механичен прираст от 3112 души.
Тези посоки са разбираеми – средната заплата в София мина 2000 евро, а в Силистра е 1038 евро. Досега България не успя да намали малко пропастите между регионите, въпреки че именно това е целта на европейските програми. Обещанията да го направи остават за друг път.
