По традиция в навечерието на 24 май говорим за буквите, четенето, книгите, езика, словото, просветата, културата. Зад всичко това обаче стоят хората, които всеки ден дават знание и смисъл. Българският учител е странна смесица между психолог, актьор, медиатор, будител, ИТ специалист, чиновник и човек със свръхестествена способност да чува шепот от последния чин. С признание и малко доза хумор, представяме 7 парадокса и любопитни факта за българските учители. Тези, които трябва да навигират между тебешира и TikTok. Които трябва да преподават "Под игото", конкурирайки се с 15-секунди клипове в Инстаграм. И онези, без които 24 май би бил просто дата в календара.
БГ учителят - учителка на около 50 г.
Българското училище е почти изцяло женска територия. Дамите, които преподават в клас, са 82%, а мъжете - едва 18 на сто. Ако може да си представим портрета на учителя в България, то днес той най-често е жена на около 50 г. По последни данни от 2025 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие учителите у нас са средно на 48 г., докато средно в ОИСР те са на 45 г. Макар средната им възраст у нас да намалява в сравнение с предходните години, системата все още е изправена пред предизвикателство "застаряване на учителския състав". Националната статистика е безапелационна - от близо 70-те хиляди учители от общообразователните и професионалните училища най-многобройна е групата на педагозите от 50 до 59 г. - около 35% от всички.
"Трудно се различава от учениците"
Последните години се наблюдаваше масово пенсиониране на учители, за чиито обезщетения продължават и сега ежегодно да се отделят десетки милиони. Едновременно с това обаче станахме свидетели и на по-интензивно навлизане на млади кадри в професията, за което несъмнено допринесоха и мерките на правителството - като намалени такси за педагогика, увеличен прием, включване в защитените специалности. Смята се, че за около 3 г. в системата са влезли около 10 000 млади учители. Макар броят им да звучи внушително, като процент той остава скромен - по данни на НСИ младите учители до 29 г. у нас са едва 7%. Ако към тях включим и тези до 34 г., то процентът им става около 15 на сто.
И все пак - може да се похвалим, че най-младата учителка у нас е едва на 20 г. През 2024 г. Еси Феимова от Русе започва да преподава английски в училището, което тя е завършила година по-рано. Макар да се различава трудно от възпитаниците си, от които е едва 3 г. по-голяма, тя успява да запази респекта към себе си.
Кой ще преподава по математика и физика
Парадоксално, но факт - държавата инвестира огромен финансов ресурс в подготовка на учители, които обаче образователната система не може да поеме. Всеки 7-ми студент учи за учител, т.е. системата произвежда 4 пъти повече учители, отколкото има места, показа анализ на Петко Иванов от "Заедно в час". По думите му ако преди 15 г. е имало сериозен недостиг на учители, сега е налице пренасищане - в градовете с големи университети често за една учителска позиция се борят над 100 кандидата.
Още по-тревожното е, че разпределението по предмети е неравномерно. За разлика от кандидатите за учители по физическо, които избуяха последните 1-2 г., почти няма студенти математици и ИТ, които искат да преподават в клас. Вече почти няма българско училище, което да не изпитва затруднение с намирането на читави учители по математика и природни науки. Наложи се дори държавата да извади професионалното направление "Педагогика на обучението по" (различни учебни предмети) от Списъка на приоритетните направления, като в него останаха само определени специалности - като педагогика на обучението по математика, по информатика, по информационни технологии, по физика, по химия и по природни науки - все предмети, за които има глад за учители.
За съжаление, голямото количество студенти по педагогика не означава достатъчно качествени преподаватели в училищата. Държавата така и не заложи някакъв праг - например минимална оценка от матура по български, с която да може да се влиза в педагогика, по подобие например на Финландия, където учители стават само най-добрите студенти. В резултат всеки, взел матурата с 3, може учи за учител - без изпит и дори без такса.
Високи заплати - ниски резултати
Макар заплатите да не са основният мотив за навлизане в учителската професия, няма млад учител, който отивайки на интервю, да не попита "Каква е заплата?". Двойното увеличаване на учителските възнаграждения определено изигра своята роля както за подмладяване на професията, така и за леко увеличаване на статута й в обществото. Ако през 2016 г. най-ниската заплата за учител бе 660 лв., през 2024 г. тя скочи до над 1800 лв. Днес минималната стартова заплата на учител е 1114 евро и макар неписано, всяко правителство в последните 4-5 г. следва правилото средните учителски заплати да са около 125% от средните за страната.
Парадоксът е отново, че по-високите заплати не доведоха до по-високи резултати на учениците. Много директори и учители апелират да не се слага знак за равенство между заплатите и качеството, защото то е фунцкия на много други фактори. И все пак, заплащането на каплак, на всеки по равно заради статута, а не заради усилията, няма как да мотивира реална промяна. Измерването на качеството обаче, както знаем, е слабо звено в системата. Затова и едва ли скоро ще видим компонент за качество в делегираните бюджети на училищата.
От революционери до психолози и IT специалисти
Преди учителите са били революционери, свещеници, книжовници. Днес обаче ролите им не са по-малко. В съвремието имаме учители, които са едновременно и психолози, социални работници, чиновници, медиатори, охрана, дори понякога и "заместник-родители". Очакванията към педагозите на моменти са прекомерни - те трябва да възпитават и да учат на повдение и уважение, да преподават интересно и интерактивно, да използват дигитални ресурси, да са посредници между ученици и родители, да разпознават агресия и проблеми у децата, да попълват никога не свършващо количество документи, да издирват неидващи на училище ученици, да организират празници и екскурзии и т.н.
След ковид пандемията и навлизането на AI очакванията към тях се промениха още повече - от учителя вече се изисква да е не просто "източник на знания", а "лидер, ментор и вдъхновител", човек, който учи децата как да мислят критично. Парадоксът е, че обществото очаква учителят да бъде строг, но не прекалено, да е близък с децата, но авторитетен, да е модерен, но и пазител на традициите, да е дигитален, но без "телефоните да пречат" и оставащ затрупан с хартия, да възпитава, но без да "се меси", да вдъхновява поколение, което скролва по-бързо, отколкото слуша. И докато очакванията към учителите растат непрекъснато, самата професия често остава претоварена, недооценена и изтощаваща.
С най-дългите отпуски, но с най-късите вечери
Българите имаме култ към образованието, но той не винаги е и към учителя. Почитаме буквите, но не вярваме на преподавателя на своето дете. Нерядко се срещат и мнения, че учителите са "държавни служители с големи ваканции". "С най-дългите отпуски, но и с най-късите вечери" - биха контрирали заетите в системата, които може и да работят по 45 минути на час, но често мислят за работата по 24 часа. За тях официалният работен ден свършва в определен час, но работата нерядко продължава до късно у дома - с проверяване на контролни, подготовка на уроци, писане на планове, попълване на документация и е-дневници, чатове с родители. Неслучайно примерите на учители, страдащи от бърнаут, зачестяват.
Свръхсили
Всеки от нас пази спомен от свой учител - понякога лош, понякога ярък, забавен, или толкова личен, че се връща години по-късно с една-единствена реплика или жест. За някой това би бил споменът за учителя, който има способността да повтаря едно и също нещо 10 пъти по 10 различни начина. За друг - за онзи с "радарите", който уж пише на дъската, но всъщност чува шепота от последния чин и засича разменени бележки. Има учители, които усещат "пищова", още преди той да бъде изваден. И такива, оставащи в паметта с погледа, който може да накара цял клас да замръзне за секунди. За трети обаче учителят не е нито строг, нито забавен, а единственият човек, който някога е повярвал в тях. Онзи, който е забелязал талант там, където другите са виждали проблем, който е казал "можеш", точно когато детето е вярвало, че не може. Понякога това се оказва и най-голямата "свръхсила" на учителя - да промени нечий живот, без дори да осъзнава това.
