"No one's gonna sleep tonight", пее Дара в своя вече паневропейски хит Bangaranga. Така и стана - будувахме до късно и си припомнихме друг рядък момент на национална гордост: отдавнашната 1994 г., когато футболистите ни триумфираха на Световното в САЩ, а коментаторите крещяха в упоение: "Господ е българин!". А само дни преди триумфа на 27-годишната певица, която не е била родена по време на това събитие, една злонамерена и (псевдо)консервативна част от българското общество по команда я заклеймяваше като "посланик на Сатаната", обливайки с подигравки и омраза песента, момичето, сценичното изпълнение, "Евровизия" и съвременна Европа дори.
Дара, която от малка изучава фолклорно пеене, на 16 изгрява на екрана на шоуто "X factor" и има вече десетгодишна кариера зад гърба си, когато се явява на националния кръг за "Евровизия". Голямата сцена не й е чужда: пред 40-хилядна публика на стадион "Васил Левски" миналата година тя подгрява концерта на световната звезда Роби Уилямс. Въпреки това националната селекция, провеждана от БНТ, бе съпровождана с
типично български злодумия и съмнения за корупция,
за нагласен вот, за "толкова ли нямаше по-хубава песен от тая Бангаранга!". Заради огромния психологически натиск и обидите певицата дори бе на път да се откаже от международното участие. Ами не е сбъркал Елин Пелин, като е казал, че ако в България някога се роди гений, това ще е геният на завистта.
Дарина Йотова, родена на 9 септември 1998 г. във Варна, музикален гений не е. Но тя дойде, пя, победи във Виена и донесе чиста, възторжена, обща радост, каквато отдавна не сме изпитвали. Направи го не благодарение на институционална подкрепа, на национално самочувствие, на стратегия, визия или държавна грижа към културата. Не, не. Направи го сама, с таланта си, с труда си, с екипа си. Всяка победа у нас бива извоювана не поради, а въпреки. Не почит и съдействие от държавата и обществото, а личен хъс, упорство и плуване срещу течението са в основата на тези кратки моменти на ликуване.
Успехът е на Дара, радостта е за всички, но истинската работа за България и институциите започва от днес: ще трябва да се изгради инфраструктура и организация, достойна за приема на международен конкурс, който се гледа от 160 милиона зрители ежегодно. Защото победата на Bangaranga означава, че през 2027 г. страната ни ще бъде домакин на "Евровизия". Извън организационните усилия, в един втори план просто искам да си представя консервативната върхушка, току-що спечелила изборите, с каква сдържано-кисела физиономия ще приема "джендърите", които неизменно съпътстват това шарено и спорно шоу. Но и глобалната видимост, туристически интерес и цялостен маркетингов ефект, който то носи на страната домакин.
"Евровизия" се провежда от 1956 г. и в първото издание участват само седем държави (днес са повече от 40, включително ред извъневропейски като Израел, Австралия и Азърбайджан), но цялостно стремежът на създателите й, от Марсел Безансон до днешното ръководство на Европейския съюз за радио и телевизия, е бил да бъде мирно съревнование чрез изкуство и празник за широка международна публика, която поне за няколко часа да забрави, че и нашият континент има дълъг опит в това народите му да се избиват помежду си. Неслучайно мотото й е United by music - обединени от музиката. Оттогава не е провеждана единствено през ковидната 2020 г. България дебютира в конкурса плахо през 2005 г., като участва с прекъсвания заради бюджетни и други съображения от страна на обществения тв оператор - БНТ. Най-големите ни успехи преди историческия триумф на Дара са през 2016 - 2017 г., когато Поли Генова заема четвъртото място с If Love Was a Crime, а Кристиян Костов - второто с Beautiful Mess.
През годините многократно конкурсът е бил
укоряван и иронизиран заради своята геополитическа подплънка.
В нашата част на континента саркастично е сравняван с "Ален мак" (фестивал на политическата песен от соцпериода - бел. ред. за по-младите читатели). В последните години това се изразява както в гласуването по етнически признак, така и в ежегодните протести срещу участието на Израел след началото на войната в Палестина (а сега и в Иран). Някои споделят мнение, че след като Русия е отстранена от участие за агресията в Украйна, Израел също трябва да бъде; пет европейски страни тази година бойкотираха провеждането на конкурса заради решението Израел все пак да се включи във финалите. Понякога този политически уклон има и положително изражение: през 2022 г. току-що нападнатата Украйна е четвърта след вота на националните журита, но в прилив на безпрецедентна солидарност публиката от целия континент й дава рекордните 493 точки и песента й печели.
Мнозина не одобряват и слабата музикална подготовка на част от изпълнителите - "Евровизия" по-рядко е разпознавана като платформа за висок професионализъм и трамплин за световна кариера на сцената, а повече като кич, купон и стремеж да изпъкнеш на всяка цена с оригиналност, била тя и самоцелна. Към тези мисли водят както скромният брой победители, постигнали след кристалната купа истински глобален успех - извън АББА, Селин Дион и "Манескин" е трудно да се сетиш други имена - така и ексцентричността, карнавалността, дори бутафорията в немалка част от изпълненията през годините. Утопичната концепция на конкурса, както отбеляза и немското сп. "Шпигел", е да бъде весел музикален Вавилон; но много често това е разбирано и интерпретирано като преглед на художествената самодейност. Великобритания например е сред страните основателки, както и една от държавите, където конкурсът е най-гледан и предизвиква поводи за всенародно веселие и пиянство, а коментарите на Греъм Нортън по Би Би Си се превръщат в култ; също така обаче Великобритания, въпреки своята основополагаща традиция в рок и попмузиката на XX век, последователно и ежегодно заема последното място в "Евровизия" (така беше и вчера във Виена), демонстрирайки пълно нехайство към представянето си на тази уж престижна европейска сцена. Всъщност конкурсът е арена за яростно съревнование и себедоказване главно за народите от Балканите и бившия Източен блок, които са и най-скорошните му участници. В Запада не го приемат толкова сериозно, а главно като купон и празник.
На целия този фон победата на Дара се оказа истинско
откровение не само за нас, българите, но и за бъдещето на конкурса.
"Евровизия" избегна най-кошмарния си сценарий, след като България победи Израел", гласи заглавието на "Политико". Израел е участвал в 47 издания на конкурса, в 40 е бил на финалите и е печелил титлата четири пъти. На косъм бе да спечели и сега, след като професионалните журита го класираха на осмо място, но вотът на публиката го издигна на временно първо. Даже да не е спасила световния мир, Дара със сигурност направи страхотна услуга на "Евровизия" и предотврати неминуем дипломатически и пиар хаос. Ако Израел бе победил, със сигурност следващият бойкот нямаше да е от пет страни, а от много повече; а провеждането на конкурс в страната догодина би било физически и политически невъзможно.
Енергията, настроението, заразителният ритъм на нашата песен обаче се харесаха на публиката в цяла Европа, не само на националната ни диаспора (добре известно е, че според регламента на "Евровизия" никой не може да гласува за собствената си страна; песните се състезават за гласовете от чужбина) и тя отнесе всички останали претенденти със съкрушителна преднина. Единственият лауреат от десетилетие насам, за който публика и професионалисти са единодушни, и победителят с най-голяма разлика от втория в цялата 70-годишна история на конкурса, Bangaranga доказа, че музиката - дори когато е старателно калкулиран танцувален поп с етно-елементи, подходящ за ТикТок рийлове с честата смяна на ритъма и тоналността - е по-силна от политиката. Днес Европа се забавлява с българска песен, пред Дара се отварят широко вратите на международната кариера, а за нас остава да се порадваме, че въпреки демографските и управленските ни тегоби светът ни свързва с нещо жизнерадостно, младо, нелепо и трогателно свежо. Че сме част не само от Еврозоната, но и от културната екосистема на Стария континент.
И наистина, както отбеляза един Фейсбук стихоплетец "имаме Дара като хала, но не и зала", но сега е чудесен момент да спрем да третираме културата като незначителна декоративна вещ, която се нуждае само от бърсане на прах и получава трохи от бюджета. Друго ако не, чуйте победителката: "Това е голяма победа не само за мен, но и за цялата арт среда в България. За всички мои колеги и артисти, с които съм работила, благодаря ви. В момента има много очи насочени към нас и съм сигурна, че вие ще направите всичко по вашите сили, с което да се представите пред цялата тази аудитория. Тези хора ви виждат сега, действайте, творете, сбъдвайте."
Мнозина се надяват радостта от международното признание да се повтори още във вторник, когато Рене Карабаш ще се състезава за глобалната литературна награда "Букър" с романа си "Остайница". И ако на "Евровизия" това ни е първи по рода си триумф, в книжния сектор би оформило тенденция: лауреатът от 2023 г. Георги Господинов припомни думи на един от чуждите журналисти, който при победата му пише: Когато идва вълната, тя вдига всички кораби.
Ще сме глупаци, ако изпуснем цунамито Дара.
