Днес е най-светлият български празник. На 24 май отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и славянската книжовност.
Въпреки капризното време, стотици хиляди българи излязоха по площадите на шествия и тържества. Празненствата продължават до късно днес в цялата страна.
Кирил и Методий завършват глаголицата през 855 г. На нея те записват първите преводи на свещените писания.
Първите известни свидетелства за честването са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на делото на Кирил и Методий на 22 май 1803 г. в Шумен. Като всенароден Ден на просветата обаче се празнува за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив, по инициатива на Найден Геров. 11 май е общият църковен празник на двамата светии.
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св.Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858-а се празнува и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.
Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. в свободна България той се ограничава до училищен. В Македония и Одринско обаче празникът остава и като демонстрация на българщината в борбата против турското управление и асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война. С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. е проведена секуларизация - отделяне на църковния от светския календар. Затова в наши дни съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
За официален празник 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание от 30 март 1990 г.
Химн на българската просвета е песента "Върви, народе възродени!" по стихове на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Текстът ѝ е публикуван за първи път в списание "Мисъл" през 1892 г.
YouTubeЧестит празник, българи!
