Към 31 декември 2025 г. населението на България е 6 423 207 души, обяви Националният статистически институт. В сравнение с 2024 г. населението на страната намалява с 14 153 души, или с 0,22%. Намалението сега е по-съществено – за 2024 г. то беше само с 8121 души. Броят на живородените деца е 50 241, като намалява спрямо 2024 г. с 6%. Броят на починалите е 99 479, като намалява спрямо 2024 г. с 1,2%. Естественият прираст е отрицателен – разликата между живородените и умрелите е минус 49 238 души, но в голяма степен се компенсира от положителния механичен прираст – нетното салдо от външната миграция, което е плюс 35 085 души.

Мъжете са 3 088 245 (48,1%), а жените – 3 334 962 (51,9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години включително. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените.

Застаряване

В края на 2025 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 557 851, или 24,3% от населението на страната е в пенсионна възраст. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31,6%), Смолян (31,1%) и Габрово (30,8%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19,2% и Варна – 21,7%.

Към 31.12.2025 г. децата до 15 години в страната са 891 674, или 13,9% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18,7% и Ямбол – 15,2%, а най-нисък – в област Смолян – 10% и Видин – 11,4%.

Общият коефициент на възрастова зависимост – хората в зависима възраст (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години) е 61,6%. Най-ниска е стойността му в София (столица) – 50,9%, а най-висока e в област Видин – 75,4%. 

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,4 години в края на 2025 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,6 години, а в селата - 47,7 години.

Региони

За втора година Стара Загора е петият град на България, изпреварвайки с малко Русе. Шестте града над 100 000 жители у нас са София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. В тях живее 35,8% от населението на страната.

Населението на град София се увеличава със 7586 души и вече е 1 213 134 души. В сравнение с 2024 г. пет области увеличават населението си, като най-голямо е увеличението за област Кърджали - с 1,7%. При област Смолян е отчетено най-голямо намаление - с 1,9%. Най-голямата община е Столичната (1 303 813 души), следвана от Пловдив (333 994 души) и Варна (331 260 души). Най-малката община е Трекляно - 495 души.

Раждаемост

През 2025 г. в страната са регистрирани 50 496 родени деца, като 50 241 (99,5%) от тях са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3187, или с 6%. Коефициентът на обща раждаемост през 2025 г. е 7,8‰ при 8,3‰ през 2024 г., т.е. намалява.

Коефициент на раждаемост по области

Смъртност

Броят на умрелите лица през 2025 г. е 99 479, като спрямо предходната година намалява с 1257 души, или с 1,2%. Коефициентът на обща смъртност е 15,5‰, което е незначително намаление в сравнение с 2024 г. (15,6‰). Смъртността сред мъжете (16,5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14,5‰). През 2025 г. на 1000 жени умират 1058 мъже.

Тук има и още една добра новина – макар и с малко, намалява преждевременната смъртност (от 20,2% през 2024 г. на 19,8%). Умрелите жени на възраст под 65 години са 12,7% от всички умрели жени, докато при мъжете са 26,6%. Увеличава се обаче коефициентът на детска смъртност, който ни отличава в ЕС. М.г. в страната са починали 233 деца на възраст до 1 г., а коефициентът на детска смъртност е 4,6‰. За сравнение, през 2024 г. починалите деца са 238, но коефициентът на детска смъртност е бил 4,5‰. Все пак има отчетливо намаление спрямо ситуацията преди 10 г., когато този коефициент е бил 6,6‰.

Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20,6‰), отколкото в градовете (13,6‰). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 24,2‰, Монтана - 21,5‰, и Кюстендил - 21,2‰. Най-ниска e смъртността в област София (столица) - 11,1‰.

Коефициент на смъртност по области

Вътрешна миграция

През 2025 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 100 203 лица – малко повече отколкото през 2024 г. (96 833 души). От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45,2% са мъже и 54,8% - жени. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 17,9%, лицата на възраст 15 - 64 години - 65,2%, а тези на 65 и повече години - 16.9% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (44%), последвано от  направлението и „село - град“ (25,4%), „град - село“ (21,7%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 8,9% от мигриралите лица.

Външна миграция

През 2025 г. 44 640 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Потокът на имигрантите, включва както и български граждани, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. От тях 45,9% са граждани на страни извън Европейския съюз, 38,9% имат българско гражданство, а 15,2% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 52,6%, а на жените - 47,4%. Сред дошлите да живеят в страната 14,3% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72,9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 12,8% от имигрантите.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25,1%), Украйна (18,5%) и Германия (9,1%). Турците и украинците традиционно са в ТОП 3 на имигрантите от войната в Украйна насам. През 2023 г. на трето място по входящ поток у нас бяха руснаците, но през 2024 г. ги изместиха идващите от Сирия. Сега на третото място вече е Германия, като вероятно става дума за завръщащи се у нас българи – тенденция, която беше отбелязана за пръв път от германската статистика.

През 2025 г. 9555 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 52,1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 6%, тези на възраст 15 - 64 години са 59,7%, а на 65 и повече навършени години - 34,3% от всички емигранти.

Както се вижда от данните, за поредна година много повече хора идват в България, отколкото я напускат – емигрантите са над четири пъти по-малко от имигрантите. Емиграцията забавя ход в сравнение с 2024 г., когато изходящият поток беше от 13 002 души. Входящият поток пък се забавя леко в сравнение с 2024 г., когато беше от 52 189 лица.