За председател на Централната избирателна комисия (ЦИК) от "Прогресивна България" предложиха Георги Стоянов Хорозов. Той е юрист, доктор по търговско право, адвокат в София и член на Висшия адвокатски съвет. Номинацията му беше издигната на консултациите за новия състав на ЦИК, след изтичането на мандата на досегашни, които се проведоха днес при президента Илияна Йотова.
Хорозов е управляващ съдружник в Адвокатско дружество "Хорозов и партньори". Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет през 1994 г. Работи като главен юрисконсулт в Столична общинска агенция по приватизация. Участвал е в работни групи при изготвянето на законопроекти.
Останалите шестима членове на ЦИК от квотата на управляващите са: Десислава Абрашева, Зинаида Златанова, Иван Кърчев, Йордан Василев, Лазарина Бонева-Харалампиева и Стоянка Балова-Цветкова.
Прави впечатление номинацията на Зинаида Златанова, която беше вицепремиер по европейските фондове и правосъден министър в кабинета "Орешарски", при който управляваха заедно БСП и ДПС. Тя е била и ръководител на представителството на Европейската комисия в България. Според биографията ѝ от 2016 г. работи в неправителствения сектор.
Десислава Абрашева е юрист, заемала експертни и ръководни длъжности в Народното събрание и правосъдното министерство, а сега е правен експерт в Комисията по финансов надзор. В биографията, разпространена от ПБ, не се уточняват тези длъжности, нито при чие управление ги е заемала. Споменава се, че е била началник на кабинета на правосъден министър, без да се каже името му. В интернет човек със същото име е споменат като началник на кабинета на Цецка Цачева - правосъден министър в кабинета "Борисов 3".
Юрист е и Иван Кърчев, в момента докторант (от ПБ даже цитираха темата на дисертацията му и името на научния му ръководител - бел.а.), с опит като член на секционна, районна и общинска избирателна комисия. Йордан Василев е инженер, представен от ПБ като специалист по киберсигурност и участник в организацията на избори от 2005 г. насам. Бил е общински съветник от БСП в периода 2019-2023 г.
Стоянка Балова-Цветкова е преподавател по реторика в Софийския университет. Участвала е в Обществения съвет към ЦИК, като представител на сдружението "Институт за социална интеграция", на което е изпълнителен директор. Била е общински съветник от БСП в Златица. Лазарина Бонева-Харалампиева е юрист, участвала е в районна и общинска избирателна комисия и също работи за "Институт за социална интеграция" като координатор. На последните избори е била пълномощник на Гълъб Донев, представляващ ПБ, пред районната комисия в 24-ти избирателен район в София.
За отбелязване е, че ПБ изтъква опита на свои кандидати в избирателни комисии, но без да казва от чии партийни квоти са участвали те в комисиите. На всяко едно ниво членовете на комисии са партийни номинации.
Квотата на ГЕРБ-СДС дава на коалицията три места в ЦИК. Двама от кандидатите на герберите са настоящи членове на комисията - Йорданка Ганчева, която искат за секретар на комисията, и Георги Баханов. Това са единствените действащи членове на ЦИК, които изглежда ще запазят местата си. Третата им номинация е Анна Александрова - дългогодишен депутат от ГЕРБ, която е оглавявала неведнъж парламентарната комисия по правни въпроси.
ДБ издигна Алина Добрева, която е председател на Националната контролна комисия на партията "Да, България" и е била кандидат за евродепутат от формацията. А ПП номинира Вяра Тодева, която беше областен управител на София и депутат в Народното събрание от квотата на партията, а сега е член на Изпълнителния ѝ съвет. ПП и ДБ отказаха да посочат зам.-председател на ЦИК в знак на несъгласие с отказа на президента да се съобрази с възраженията им срещу методиката, по която се разпределят мандатите в комисията (за казуса - по-долу в статията - бел.а.).
От ДПС предложиха за секретар на ЦИК Исмаил Осман, който дълги години беше кмет на Руен и председател на общинския съвет, а е бил и депутат от движението. За член искат Цветан Енчев, който също многократно е бил член на парламента, а сега влиза в тясното ръководство на партията на Делян Пеевски.
На свой бивш депутат заложиха и от "Възраждане" - Маргарита Махаева.
Тъй като имаше двама кандидати за секретар, процедурата изискваше да се изтегли жребий. При него шансът беше на страната на Йорданка Ганчева от ГЕРБ-СДС. След това от ДПС заявиха, че очакват техният претендент Исмаил Осман да стане зам.-председател на ЦИК.
Изслушването на кандидатите ще се проведе на 12 юни, от 12 часа.
СПОР ЗА МАНДАТИТЕ
Още в началото на консултациите ДБ поиска тяхното временно отлагане. Според коалицията методиката, с която президентството е определило мандатите в комисията, е погрешна и трябва временно да се спре процедурата, за да се потърси становище от ЦИК.
Съгласно указа на държавния глава, в който се описва процедурата за назначаване на ЦИК, квотите на парламентарните формации са следните: ПБ - 7 места, ГЕРБ-СДС - 3, ПП-ДБ - 2, ДПС - 2, "Възраждане" - 1. В края на миналата седмица от ДБ заявиха, че е допусната грешка в методиката, с която се определя това съотношение.
Законовата разпоредба гласи, че при назначаването на членовете на ЦИК се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък. Партиите и коалициите с равни остатъци попълват незаетите места, като се започне от най-малката парламентарно представена партия или коалиция. Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в комисията.
От президентството се защитиха, че определянето на квотите в ЦИК следва стриктно алгоритъма, предвиден в Изборния кодекс, който не предоставя право на преценка на държавния глава по какъв начин да приложи методът на най-големия остатък. Същия аргумент използваха и днес от правния екип на Йотова. Самата тя също се включи в дебата, като посочи, че сегашната система не е много справедлива, но се налага работим с това, което имаме като нормативна база. Позицията ѝ получи устната подкрепа на ПБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.
От ДБ заявиха, че ще търсят мнението на Конституционния съд по въпроса. За това ще се нуждаят от подкрепата на други парламентарни групи, тъй като ДБ няма достатъчно депутати, за да сезира самостоятелно съда.
