Един от доскорошните основни съветници на Румен Радев, негов служебен министър и настоящ конституционен съдия Сашо Пенов се оказа докладчик по всички дела, свързани с отнемането на правата на президента да кадрува в службите. Пенов беше изпратен в КС от Радев преди година.
Преди седмица на Пенов се падна делото по искане по искането на депутати да бъдат обявени за противоконституционни новите текстове в Закона за Държавата агенция за национална сигурност. Сега той получава и идентичните дела срещу промените за Държавна агенция "Разузнаване" и Закона за специалните разузнавателни средства, регламентиращи назначаването на шефове на ДАР и ДАТО. И те са атакувани в съда от опозицията в лицето на "Възраждане", ПП-ДБ, АСП и "Величие".
По принцип делата в КС се възлагат по реда на постъпването им на съдиите по старшинство. Затова е учудващо, че Пенов, който получи делото за Закона за ДАНС в началото на ноември, сега получава две поредни дела, преди да са се "извъртели" и останалите 11 конституционни съдии. Идентичността на трите дела е причината за пращането им при един докладчик, обясниха от съда. "Сходството в предметите на новите две дела с предмета на дело, което вече е образувано, и е с докладчик съдия Сашо Пенов, води до разпределението им към същия съдия", отговориха на "Сега" от пресслужбата на съда.
С първото ново искане се атакуват промени в Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. С тях беше отнето правомощието на президента да при назначаването на председателя на ДАР и на шефа на военното разузнаване. Досега председателят се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет. След промените председателят се избира от Народното събрание, а заместниците му се назначават от Министерския съвет.
Депутатите пишат в искането си, че промените нарушават принципа на разделение на властите и засягат правомощията на президента като държавен глава и върховен главнокомандващ. С тях се дерогира споделената компетентност между президента и Министерския съвет при назначаването на ръководителя на службата, казват още депутатите и пледират, че промените са приети без обществен дебат и при нарушаване на процедурните правила в Народното събрание. Те сочат още, че приемането на тези изменения е част от "институционалната война" между парламентарното мнозинство и президентската институция, след като президентът отказал да подпише указ за назначаване на предложен от правителството кандидат за шеф на разузнаването.
Второто искане е отново по Закона за СРС-тата. В него се припомня, че ДАТО е ключов орган в системата за национална сигурност, осигуряващ и прилагащ СРС. Досега президентът и кабинетът споделяха компетентност при назначаването на председателя. Новата уредба нарушава този баланс и политизира избора на ръководството, така се създава опасност от партийно влияние и "нечистоплътни задкулисни политически сделки".
