Питали ли сте се някога какво би станало, ако Великата октомврийска социалистическа революция бе победила не в Русия, а в Америка? В някаква паралелна реалност. Ако имахме демократичен социализъм не тук, а там. Вече няма нужда от подобни въпроси, защото социализмът категорично проби в Ню Йорк. Градът, който никога не спи, вече е "Червената ябълка".
Обвиняват Зохран Мамдани, че е "лимузинен" социалист, защото произхожда от богато семейство - майка му е от света на изкуството и филмовата индустрия, а баща му принадлежи на академичната наука и социалната критика, т.е. Зохран е израснал далеч от работническата класа, въпреки че родителите му са дълбоко ангажирани с левите академични идеи. Поне докато родителите му не го гонят и той се настанява в апартамент с "регулиран наем". Това обаче, което предложи Зохран на нюйоркчани, не може да се определи по друг начин освен като социализъм. И той така се самоопределя.
Американският президент Доналд Тръмп нарича Мамдани "комунист", който ще превърне Ню Йорк в "комунистически град", но това не е правилно. Не защото Мамдани не изглежда и не говори като класически комунист от 30-те години на миналия век, а защото трябва да се придържаме към марксизма, който определя комунизма като краен етап след световна революция. Не революция в отделна държава, камо ли в отделен град. Но като нищо някой ден "Тръмп тауър" ще стане работническо общежитие, а Ийст Ривър - гребна база на Колумбийския университет.
Засега е по-добре да приемем, че Зохран е протестът на Ленард Коен - той идва "от огньовете на бездомните, от пепелта на гейовете", "за да вземе първо Манхатън, а после да вземе Берлин".
Той е мечтата на либерала, който всъщност си е чист комсомолец - подкрепян от Демократическата партия, той е емигрант, той е мюсюлманин, но от индийски произход, той е африканец - т.е. той е мултикулти и затова бързо бе разпознат като левия кандидат и фаворит за кмет на шарения Ню Йорк. Странно, но не е гей - ожени се в началото на тази година в родната Уганда за художничката и илюстраторка от сирийски произход Рама Дуваджи, с която се запознал в приложението за запознанства Hinge.
Малко биография...
Зохран Кваме Мамдани е роден в Кампала, Уганда. Баща му е Махмуд Мамдани, потомък на гуджарати мюсюлмани. Професор, спец по епохата на колониализма, сега преподава антропология в Колумбийския университет. Като шиит, баща му му дава име с персийски и арабски корени - зохран е "сияен". И "Кваме" - в чест на Кваме Нкрума, първия президент на Гана и един от най-значимите лидери на панафриканизма и антиколониалната борба в Африка. Символ до символа, така да се каже.
Майка му Мира Наир е от хиндуистко семейство от пенджабски произход. Тя е известна индийско-американска филмова режисьорка. Мира Наир преплита във филмите си индийски и западни теми. "Monsoon Wedding" спечели "Златен лъв" на Венецианския фестивал, "Salaam Bombay!" имаше номинация за "Оскар", нейни са "Mississippi Masala", "The Namesake" и "Queen of Katwe".
Когато Зохран е на 5 г., семейството се мести в Кейптаун, Южна Африка. Когато е на 7 г., пристигат в Ню Йорк, САЩ. Зохран получава американско гражданство през 2018 г. Бързо се ориентира не просто към Демократическата партия, а към лявото й крило - Демократичните социалисти на Америка (DSA). Без да работи и един ден в живота си, през 2020 г. е избран за член на Законодателното събрание на щата Ню Йорк, представлявайки 36-ти район (Куинс). Точно преди година спечели първичните избори като кандидат на Демократическата партия за кмет на Ню Йорк. И сега е кмет на мегаполиса.
Мамдани е на първо място демократичен социалист и на второ място - мюсюлманин шиит. Съчетанието от двете неща ражда нещо невиждано за Ню Йорк - червено знаме с шиитски меч Зулфикар. Важно уточнение - това е невиждано за САЩ, но за Европа не е - кмет на Лондон отдавна е Садик Хан, който също като Мамдани е имигрант, социалист и мюсюлманин, макар и сунит.
Основните точки от платформата на Мамдани приличат малко на откраднати от 1925 година в СССР. Всички усилия са насочени към борбата за власт, бой по експлоататорските класи и удовлетворяване на базовите потребности на пролетариата. И един съшит с бели конци НЭП - Нова икономическа политика. Целите са леви и либерални - намаляване на неравенството, към достъпността (affordability) и включването.
Мамдани обещава изграждането на 200 000 нови достъпни общински жилищни единици през следващите 10 години, които да допълнят огромния жилищен фонд на общината. Т.е.
обещава работническата класа да бъде оземлена, в случая - опартаментчена.
Успоредно с това започва борбата с капиталистите-чорбаджии-рентиери - мандатът му ще стартира с незабавно замразяване на наемите за всички жилища с регулиран наем (rent-stabilized units).
Мамдани не обещава по един "Форд" на всеки, но за сметка на това е решен да предостави безплатен градски транспорт за всички. Премахването на таксите за всички градски автобуси (fare-free city buses) е продължение на неговата работа в щатския парламент, където е бил съавтор на пилотен проект за безплатни автобуси. Много спорен откъм ефективност проект, между другото. По време на експеримента пътникопотокът се увеличил рязко, но рейсовете започнали да висят по спирките и графиците им съвсем отишли на кино, затвърждавайки факта, че градският транспорт в Ню Йорк е най-зле в цяла Америка.
Разбира се, Мамдани, като един същий Делян Пеевски, се е замислил и за храната на хората. Той има проект за създаване на градски хранителни магазини (city-owned grocery stores) във всеки от петте административни района на мегаполиса. Да, правилно - тези магазини ще продават по цени на едро, за да свалят високите цени на капиталистическите вериги.
Нещо пропуска ли Мамдани? Децата? Новородените ще получават подкрепа във вид на кошница - т.нар. "NYC Baby Baskets", с най-необходимото неща за бебетата и техните майки. Мамдани предлага универсални безплатни грижи за деца (no-cost/universal free child care) за възрастта от шест седмици до пет години. Без значение от имиграционния статус и доходите, разбира се. Мамдани мисли и за осигуряване на пълно финансиране за държавните училища, включително силни програми след училище.
Като един истински социалист, Мамдани мисли и за сигурността. Но като мюсюлманин, той набляга на засилване превенцията срещу насилствените престъпления и не предлага увеличаване на броя на полицията, а се фокусира върху пренасочване на нейните отговорности.
А пари? Кой ще ни даде парииии?
Мамдани стартира кампания "$30 by '30" - т.е. минималната надница в Ню Йорк да скочи от 16.5 долара на час на 30 долара на час до 2030 г. Т.е. 400 лева на ден... Откъде ще вземе един социалист парите за всичко това - за жилища, магазини, училища? От богатите, много ясно. Мамдани предлага увеличаване на данъците за корпорациите и за лицата, които печелят над $1 милион годишно, и смята да събере 9 млрд. долара допълнително към бюджета на Ню Йорк. Ще събере ли Мамдани допълнително 9 млрд. приходи? Сигурно ще ги събере. Поне първата година. Не знам за втората - все пак 9% от населението на Ню Йорк декларира в момента, че възнамерява да се изсели от града.
За да стане водещ кандидат в Ню Йорк, не бе достатъчно само да е от Демократическата партия, която да толерира неговата различност. Мамдани прогресира благодарение на подкрепата на синдикатите, които в Ню Йорк са мощни още преди ерата на мафията. Мамдани се усмихваше и подкрепяше всеки един протест на всеки синдикат. Примерно, протест на доставчиците на храна и куриерите. Или гладна стачка на таксиметрови шофьори, борещи се за облекчаване на дълговете.
Затова не бе чудно, че във вторник вечерта, по време на победната си реч, Мамдани говори за натъртените пръсти на хората от складовете, за мазолите на краката на велосипедистите-доставчици, за изгорените кокалчета на ръцете на готвачките, които "тази вечер се осмелиха да посегнат към властта, която богатите и хората с връзки им казваха, че не им принадлежи".
Сигурно някой се пита защо въобще
говорим за храна, наеми и транспорт в богата Америка?
Те нали са Америка, пари имат... Това не е точно така, меко казано. Ако се запитате защо социализмът проби в Ню Йорк, сигурно лесно ще намерите и социалните причини за това.
Два факта: Клиентите на Програма за допълнителна помощ за хранителни продукти /SNAP/ са около 1.7 млн. в Ню Йорк. Това са хора, които ползват помощи за храна. Това са 20 на сто от населението. Жилищната администрация на град Ню Йорк /NYCHA/ е най-големият собственик на общински жилища в Северна Америка - тя притежава и управлява над 177 569 апартамента и осигурява субсидиран наем за други още над 85 000 частни жилища. Т.е. 250 хил. апартамента, в които живеят над 520 хил. души с нисък наем. Търсенето на тези апартаменти е огромно, защото NYCHA наистина е мащабна система, която е от критично значение за социално слабите семейства и отделните лица в града.
Защо 20 на сто от населението на града е на купони, образно казано, и защо половин милион хора трудно ще оцелеят, ако няма общински жилища - тези въпроси би трябвало да се зададат на предишните управници на Ню Йорк, но и на хората, които минаха през Белия дом и които напълниха града с нелегални мигранти, нуждаещи се от храна и подслон.
Къде е Мамдани в тази история? Тъй като още не се е преместил в резиденцията "Грейси Меншън", сега живее в апартамент в "Астория", който е с регулиран наем. Това е друга форма на регулация. Наемният съвет (Rent Guidelines Board - RGB) казва на наемодателите какъв да е наемът...
Освен че е социалист, Мамдани е мюсюлманин.
И то не какъв да е, а шиит, защитаващ яростно каузата на Палестина и мразещ яростно евреите. Като твърд поддръжник на движението Бойкот, Отнемане и Санкции (Boycott, Divestment, and Sanctions - BDS), той обвинява правителството на САЩ в "съучастие" във военните действия чрез предоставянето на военна помощ на Израел. Той е толкова против Израел, че не смята, че страната има право да съществува като еврейска държава, в неговите представи трябва да бъде и мюсюлманска. Разбира се, позицията му е, че войната в Газа е просто геноцид.
Когато стане кмет на 1 януари, Мамдани е обещал да прекрати съществуващите институционални връзки на Ню Йорк с Израел, като например програмите за полицейски обмен между NYPD и Израел. Едно от най-радикалните му обещания е, че като кмет ще арестува израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, ако влезе в града. Израелското външно министерство публично заклейми неговите изявления като "позорни" и заяви, че действа като "говорител на пропагандата на "Хамас", повтаряйки лъжи за "кампанията за геноцид".
Мнозина побързаха да заявят, че победата на Мамдани е загуба на Тръмп. Това по никакъв начин не е дори близко до истината. Ню Йорк никога не е бил на републиканците, ако изключим, разбира се, Руди Джулиани и Ла Гуардия. Майкъл Блумбърг бе ту демократ, ту републиканец, ту независим - така че не се брои. В Ню Йорк демократите можеха да издигнат дърво и то да стане кмет. Но те издигнаха социалист.
За Тръмп победата на Мамдани е плюс -
Демократите му дадоха перфектна боксова круша, която ще удря дълго. От друга страна - Мамдани не може да обедини демократите, които още са в шок от миналогодишната загуба. Напротив, Мамдани допълнително разделя умереното крило от левичарското, което очевидно взема връх в партията, която от Демократическа се превърна в Социалистическа. Тази партия се огъна под ударите на Александра Окасио - Кортес и Бърни Сандърс, а сега вече тотално сменя курса, заставайки зад Мамдани. Това вече е партията на Рашида Тлаиб, Илхан Омар, Джамал Боуман, Аяна Пресли, които искат да видят Палестина "от реката до морето". Членовете на "Отряда" са зелени, те мразят евреите, а по отношение на икономиката и социума са изкристализирали социалисти. Тръмп превзе преди години Републиканската партия и тя вече няма алтернатива. Точно така Демократите паднаха в ръцете на социалистите и там няма алтернатива - крайната левица на Демократическата партия взема връх и това само ще разпали наново противопоставянето в Америка.
