Къде, какво и защо да учиш - рейтингът на университетите отдавна не е просто класация, е карта за информиран избор за кандидат-студентите. Изданието за 2025 г. сравнява 51 държавни и частни висши училища, обучаващи в 52 професионални направления въз основа на десетки показатели - като учебен процес, научна дейност, социални условия, престиж, доходи и реализация на завършилите. Младежите могат да избират между стотици специалности в зависимост дали искат да получават висок доход, да имат перспективи за развитие в бъдеще, или пък да са с повече шансове за образователна мобилност в чужбина. Данните са прелюбопитни - може да се окаже, че е по-перспективно да учите икономика в частен университет, или пък общо инженерство не в най-големия технически университет, а в доста по-малко висше училище. Току-виж се разколебаете да следвате математика или общо инженерство в Русенския университет, информатика в Югозападния и Шуменския университет или пък комуникационна и информационна техника в Бургаския държавен университет.
Според дохода - от 2000 до 10 000 лв.
Ако гледате предполагаемия доход, който може да получавате след завършване на висше образование, то следва да се запишете във военно дело, информатика или национална сигурност. Средният облагаем доход на получилите диплома по тези направления е съответно 6112 лв., 4751 лв. и 3763 лв. В топ 10 на направленията с най-висок среден облагаем доход са още комуникационна и компютърна техника, математика, металургия, обществено здраве, проучване на полезни изкопаеми, енергетика, медицина и електротехника (между 3300 и 3700 лв.). Имайте предвид, че ако в част от тях влизането е трудно - входът за медицина е средно 5,73 от дипломата за средно образование, то в други цедката не е непосилна. Кандидат-металурзите влизат със средна оценка от дипломата от училище 4.47, а излизат от университета с около 3680 лв. За да влезете в направление проучване на полезни изкопаеми, ще ви е нужна средна оценка от дипломата 4.59, но пък след завършване на университет може да се надявате на заплата 3590 лв. Подобни са закономерностите и при енергетика и електротехника.
И ако при някои направления няма голямо значение къде точно ще ги учите - като например военно дело, медицина или педагогика, то при други това е от съществено значение. Едно е да учите информатика в СУ, където тя върви със 7400 лв. облагаем доход, или в Американския университет - 6570 лв., и съвсем друго, ако следвате това направление в Шуменския или Югозападния университет - с диплома оттам може да се надявате на едва около 2400 лв. По-високата степен носи логично още по-високи доходи. Завършилите магистърска програма по информатика в СУ могат да разчитат на около 8570 лв. доход, а в Нов български университет - 7920 лв. Магистрите по администрация и управление на Американския университет пък са номер 1 по доход - 10 100 лв.
Няколко пъти са и разликите в доходите на завършилите математика - ако дипломата е от СУ или ТУ-София, тя носи съответно 5000 лв. и 4220 лв., но ако е от Русенския и Пловдивския университет - едва 1900 лв. и 20220 лв. Два пъти по-високи доходи може да очаквате, ако завършите компютърна и комуникационна техника в ТУ-София - 4790 лв., от например Бургаския държавен университет, където дипломата по това направление върви само с 2320 лв. Любопитното при тази специалност е, че тя дипломата по нея носи по-високи доходи, ако е получена в НБУ (4231 лв.) и Националния военен университет "В. Левски" (4237 лв.) от например в Софийския университет (3970 лв.), а само с 200 лв. по-малко може да очаквате, ако я завършите във Висшето училище по телекомуникации и пощи.
Ако изберете икономика, която остава най-масовото направление с близо 27 хиляди студенти, въпреки че последните години държавата целенасочено намалява приема му заради пренасищане, то следва много внимателно да се избере висшето училище, в което ще се учи, тъй като разликите в заплащането след това са близо 3 пъти. Дипломата по икономика от СУ носи средно 4200 лв. доход, тази от частното Висше училище по застраховане и финанси - 3900 лв., от АУБ - 3700 лв., докато от Университета по хранителни технологии и Русенския университет - едва 1870 лв. При икономиката прави впечатление, че доста частни университети изпреварват утвърдените държавни висши училища по очакван доход. Типично икономически университети като УНСС, Стопанската академия в Свищов и Икономически университет-Варна изостават с между 2000 и 2800 лв. доход на получилите от тях диплома по икономика, докато частни университети като Колежът по икономика, маркетинг и туризъм или Международното висше бизнес училище в Ботевград "вървят" с между 3000 и 3200 лв. заплата за завършилите там тази специалност. НБУ и Висшето училище по мениджмънт също се отличават с по-високи доходи на завършилите икономика - около 3500 лв. също както и Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" - около 3000 лв. заплата за икономист.
Според приложението на дипломата - от 38% до 92% работещи на позиция, изискваща висше образование
Индикаторът за приложение на придобитото висше образование дава представа какъв процент от висшистите в дадено направление работят на позиция, изискваща висше образование. Национална сигурност изглежда най-перспективно да се учи в Академията на МВР, където 92% от завършилите работят на позиции, изискващи диплома за висше. За сравнение - в Югозападния университет този дял е едва 45 на сто, а в Пловдивския университет - 44 на сто. 95% от завършилите информатика в СУ работят на позиции, изискващи висше образование, както и 89% - от завършилите ТУ-София, докато това може да се каже само за 47% от завършилите това направление в ЮЗУ и за 51% от завършилите го в Шуменския университет. Ако учите математика в СУ, то може да се надявате да сте сред 93%-те, използващи дипломата си по предназначение, но ако учите тази специалност в Русенския университет, шансовете ви са двойно по-ниски - едва 41% от завършилите математика там работят на позиции, изискващи висше образование. При комуникационна и компютърна техника разликите по този индикатор също са големи - 82% приложение на придобитото висше образование в СУ и само 38% в Бургаския държавен университет.
Безработицата също показва къде какво би било по-добре да се учи. При завършилите енергетика в Университета по хранителни технологии безработицата е 3.4%, докато при завършилите това направление в ТУ-Варна - едва 0.8%. Странно, но тук индикаторът за приложение на придобитото висше образование е по-висок при имащите диплома по енергетика от УХТ вместо в ТУ-Варна - 58% срещу 48%. А доходът в това направление е най-висок в ТУ-София - 3960 лв. за разлика от в ТУ-Варна, където той е 2700 лв. Малко рисковано изглежда да се учи комуникационна и компютърна техника в Бургаския държавен университет, където безработицата сред завършилите е 4.2%, за разлика например от в СУ, където тя е едва 0,8%. Също както и информатика в Шуменския университет, където безработицата сред дипломиралите се е 3.6%.
При общото инженерство приложението на придобитото висше образование е най-високо във Висшето училище по телекомуникации и пощи - 92%, при ТУ-София е 56%, а най-ниско - в Университета по хранителни технологии - 24%. В УХТ обаче безработицата при завършилите това направление е най-ниска - 0.6 на сто, докато в Русенския университет - най-висока - 5%. При учащите общо инженерство доходът изглежда най-обещаващ, ако дипломата е от Висшето училище по телекомуникации - 3640 лв. и от ТУ-София - 3310 лв., но едва 1830 лв. - от Лесотехническия университет.
Според шансовете за мобилност
За някои ключова при избора на специалност е възможността да пътуват на образователна мобилност в чужбина. По този показател номер едно е медицината в МУ-Пловдив - 404 студенти от това направление са участвали в програма за обмен на студенти. Следват завършилите транспорт и корабоплаване във Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" - 325 младежи, ходили на обмен, както и завършилите дентална медицина в МУ-Пловдив (192 души) и ветеринарна медицина в Тракийския университет (186 души). Повече шансове за мобилност предлагат още направленията военно дело в Националния военен университет, икономика в УНСС и театрално и филмово изкуство в НАТФИЗ. На другия полюс, без никакви пътували студенти по програми за обмен в чужбина се отличават направленията електротехника, електроника и автоматика - в ЮЗУ, УХТ и МГУ, администрация и управление в Лесотехническия университет, туризъм в Шуменския университет, право в ЮЗУ и др.
Колебания
Рейтингът на университетите от години е утвърден като надеждно средство за ориентиране на студентите, но другата му функция - да служи и като инструмент за финансиране на висшите училища, вече започва да се оспорва от ректорите. "Обвързването на субсидията на университетите с рейтинга върви от 2015 г. досега. Рейтингът стана измерител на качеството, което се определя по твърде дълга и сложна формула, но качеството се оценява от Националната агенция по акредитация. Тя започна да прави оценки по нов начин - едновременно да оценява качеството на образователната услуга в дадено направление по едно и също време във всички университети, в които се предлага. Вече има по-отчетлива диференциация и затова в системата вече има известни колебания в доверието в рейтинга, както и различни мнения за това кой орган е меродавен по отношение на качеството", коментира проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите.
