Наскоро, докато разясняваше възгледите си за външната политика в интервю, Бойко Борисов се похвали, че е в добри отношения с всички чуждестранни лидери. "Аз в момента съм заложил и на черно, и на червено. И на двете. Еднакво добре съм с всички, защото на всички във важни моменти съм помогнал и всички знаят, че съм лоялен и не си предавам приятелите", каза водачът на ГЕРБ, доволно усмихнат.
Макар че говореше за други държави, лесно се забелязва, че прилага същия принцип и в политиката у дома.
В края на 2024 г., когато търсеше парламентарно мнозинство за кабинет с мандата на ГЕРБ, Борисов първо се обърна към ДБ. Като не стана, заряза десните и набързо залепи импровизирано мнозинство с БСП, ИТН и депутатите на Ахмед Доган, които потриваха ръце, че така ще се сдобият с властта да се борят с големия си враг – Делян Пеевски. Много скоро обаче се видя, че водачът на герберите тихомълком е приобщил към управлението и "Новото начало" на Пеевски, което започна да го подкрепя при вотове на недоверие, гласуването на държавния бюджет и множество назначения в държавни органи. А формално Пеевски тогава се водеше опозиция!
Хората на Доган се усетиха, че са били надхитрени
и се принудиха да напуснат мнозинството. Борисов ги изпрати по живо, по здраво – нали вече се беше уредил с гласовете на Пеевски. "Ново начало" се държат изключително коректно – не искат да влизат в управлението, подкрепят политиките, държат се прогнозируемо, като европейска партия", хвалеше го Борисов. Тандемът им изкара до края на 2025 г., когато внезапно изригнаха граждански протести. Тогава водачът на ГЕРБ направи това, което винаги прави, когато усети, че българите се обръщат срещу него – хвърли оставката на кабинета, за огромно неудоволствие на Пеевски.
А преди това двамата публично бяха стигнали до договорка да крепят правителството до края на мандата му. Тогава това стана повод ПП-ДБ да се присмее на Борисов, че лидерът на ДПС го е "пенсионирал". Не минаха дори два месеца от тази сделка и Борисов прати кабинета в историята. А Пеевски трябваше да преглътне пропадането му и даже не каза една критична дума на Борисов.
"Ситуацията ни направи да зависим от него (Пеевски – бел.а.), защото другите се дръпнаха... Когато всички прекалиха, включително и Пеевски, нищо не задържаше ГЕРБ в това правителство, в това мнозинство", обяснява сега водачът на ГЕРБ. Пеевски не командва държавата, а възходът му се дължал единствено на ПП-ДБ, защото отказали нова сглобка с ГЕРБ – това са новите му опорни точки. Така Борисов подсказва, че единственият вариант шефът на "Новото начало" да остане извън властта след предсрочните избори, е обединението да заеме неговото място като партньор на ГЕРБ – това се подразбира от политическите размисли на Борисов, в които явно прозира вече подготвен капан за ПП-ДБ.
Ходовете му през отминалата година ясно
демонстрират модел на поведение
Когато с една партия не става договорка, взима друга, а скришом кооптира трета, за всеки случай – общо-взето, това изчерпва тактиката, която Борисов следва. В тази игра отделните формации са взаимозаменяеми. Водачът на ГЕРБ залага на всички ("и на черно, и на червено", както казва), пък после с който и както се получи. Както обяснява сега, "в момента, в който ние свършихме тази работа (с БСП, ИТН и ДПС за еврозоната – бел.а.), аз им казах "Довиждане" на всички, разбрахме се, разделихме се като приятели с всички партии". В такова разбиране за политиката идеологията и ценностите не играят абсолютно никаква роля, но поне "приятели" винаги ще се намерят.
Сега, освен на (лекичкото) дистанциране от Пеевски, Борисов залага и на това, че с времето гражданският гняв, избухнал на протестите, ще се охлади и враждебността към него ще намалее. "Хората ще се върнат постепенно, ще се изчистят от емоциите, ще видят направеното, ще оценят рисковете", прави сметка Борисов. Даже вече си приписва като своеобразна заслуга преждевременната смърт на сегашния парламент, който описва като средище на "самонадеяност, на моменти преливаща в простащина", в което само той и ГЕРБ се държали прилично (изглежда е забравил случая, в който публично крещя на журналистка).
"По-добре да го разпаднем (парламента – бел.а.) и да се мисли нещо ново",
казва сега Борисов. И по начина, по който описва ролята си в управлението ("Няма една тема, по която да мога да кажа, че за тези 11 месеца ГЕРБ е сгрешил, нито една") изглежда очаква, че онова ново нещо, за което ще се мисли след изборите, непременно ще включва и старото в лицето на собствената му партия. Стига ПП-ДБ да се съгласят да му пристанат, разбира се.
Пък ако не склонят, тогава на линия отново ще е "Новото начало". А ако и с едните, и с другите не се получи, тогава винаги има следващи избори, нови партии и нови политически конфигурации. Борисов винаги си намира приятели.
