Въпреки че тотализаторът има монопол на пазара на лотарийни игри, той така и не успява да изпълни заложените в плана си приходи от този сектор на хазарта. Същевременно играещите тото стават по-малко, но пък заради увеличените цени на фишовете и на лотарийните талони има ръст на приходите.
Като цяло всичко това е позволило миналата година да се преведат с 10 млн. лв. повече за подпомагане на спорта и културата, според годишния доклад за дейността на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" (БСТ) за 2024 г.
Промените в Закона за хазарта от 2020 г. дадоха на тотото изключителното право единствено то да провежда моментни лотарийни игри. Но това не води до планираните от ръководството му резултати.
През 2023 г. бизнес планът на БСТ беше за 190 млн. лв. приходи от лотарии, а те реално бяха 170.034 млн. лв. (89.5% от заложеното). За 2024-та целта дори е била снижена - 188.701 млн. лв., но и тази сума не е достигната, а са получени 182.640 млн., и то при завишени цени на талоните (виж по-долу). Това е 96.8% от заложеното - най-малкия процент на изпълнение от плана на тотализатора за 2024 г.
Най-големите приходи отново са от традиционните игри (числовите и залозите за спортни събития) - общо 236.952 млн. лв. Огромна част от тях (224.420 млн. лв.) е от лично подадени фишове и едва 12.532 млн. лв. са от същите игри, но онлайн. И самият доклад отчита, че "делът на постъпленията онлайн се задържа на 3% от общите", т.е. БСТ продължава да разчита най-вече на установената от десетилетия система с пунктове за подаване на фишове, вместо да влага повече усилия в разработване на онлайн платформите си.
Само че и приходите от традиционните игри са под заложените - съответно 230.520 млн. лв. (97.4% от плана) от тотопунктовете и 12.639 млн. лв. (99.2%) онлайн. Като цяло тотото е реализирало 97.2% от планираните 431.860 млн. лв. общи приходи.
Все пак, въпреки неизпълнената изцяло бизнес програма приходите от дейност от 419.592 млн. лв. са с 25.482 млн. лв. повече (+6.4%) от 2023-та. А с допълнителни приходи от 7.373. млн. лв. БСТ отчита общо 427.091 млн. лв. (5.9% абсолютно увеличение спрямо 2023-та), срещу нарастване на общите разходи с 0.8% - до 343.2 млн. лв.
Всичко това е позволило на тотализатора да внесе в ММС за подпомагане на спорта и културата близо 10 млн. лв. повече спрямо 2023 г., или 59.746 млн. лв. А печалбата му в крайна сметка да възлиза на 21.437 млн. лв. (при 12.558 млн. лв. през 2023 г.).
На фона на подобрените финансови резултати, в годишния доклад изпъква фактът, че всъщност броят на подаваните фишове намалява. И за ръста в постъпленията "основната причина е повишената цена на залозите при водещите игри".
През октомври 2024 г. трите най-популярни тото игри поскъпнаха. Еднократният залог за "6 от 42" бе вдигнат от 1.10 на 1.20 лв.; за "5 от 35" - от 1.00 на 1.10 лв.; а за най-популярната игра "6 от 49" - от 1.40 на 1.50 лв., като при т. нар. тиражи с увеличен залог цената на фиша скочи от 1.50 на 1.60 лв.
Същевременно общият брой подадени фишове е намалял с 0.5% (вероятно с толкова малко заради вдигането на цените едва в 10-ия месец на годината). При числовите игри най-голямо е отстъплението на "6 от 49" - близо 500 000 фиша по-малко (-2.35%), но все пак това остава най-играната разновидност с над 20 млн. фиша (16.34% от всички).
Продължава и тенденцията към затихване на т. нар. спортни залози (познаване на изхода на футболни мачове), в която област оперират множество конкурентни (и по-гъвкави в предложенията си) букмейкърски компании. В най-играната разновидност "13 срещи" спадът е с цели 19.2% до скромните 424 200 фиша. Но и това е над два пъти повече от фишовете за другите две подобни игри - "10 срещи" (74 500 фиша) и "12 срещи" (111 600 фиша).
От тотализатора посочват "значително и нарастващо присъствие на конкурентни хазартни оператори, включително с разширяване на наземната им приемателна мрежа и игри" и привеждат на НАП, според които през 2023 г. в България са регистрирани 354 дружества с хазартна дейност с общ брой лицензи 1184 (1139 наземно и 45 онлайн).
И в същото време отчитат увеличаване на собствените тото пунктове (от 673 до 681) и на касиер-приемчиците (от 1089 до 1147 души). Повече през 2024 г. са станали и пунктовете по комисионни договори, включително с уеб приложение - от 737 до 785. А новостартиралите обекти са били 160.
Както бе споменато, постъпленията от лотарийните игри не са покрили изцяло бизнес плана, макар че и при тях има увеличение на цените. Средната стойност на всеки продаден лотариен талон през 2024 г. е била 4.73 лв. при 4.46 лв. през 2023 г. (+6.1%).
Но пък са били продадени с 482 308 талона повече спрямо предходната година - общо 38 598 642 броя, а ръстът в приходите е 7.4% (12 606 318 лв.).
Доста вероятна причина за това е фактът, че през 2024-та са били въведени нови 9 лотарии и така общият им брой е станал 54. А от БСТ дори изтъкват, че са настъпили "промени в реда и начина на комуникацията с НАП, поради което се забавя регистрирането на нови моментни лотарийни игри, на нови обекти за приемане на залози, на промени в цените на залозите и т. н."
Като една от големите трудности относно лотариите от тотализатора посочват още, че "много сериозни негативни промени настъпиха в два от наследените ключовите партньори "Български пощи" ЕАД и "Петрол" ЕАД", имайки предвид, че пощите са намалили от 89 на 13 обектите си, в които се предлагат талони, а "Петрол" - от 210 на 53.
