8 февруари 2026 г.
Седем сутринта.
Излизам от метровагон, катеря стълби на метростанция „Западен парк“.
Пулсиращи неонови надписи разбуждат неделната ми просъница: „Всекидневен бонус!“, „Месечен бонус!“. Игрален клуб Еди-кой-си гарантира печалби и охолен живот! А до него: офиси за бързи кредити, ако случайно нямаш пари. Живея наблизо от двадесет години, през тази метростанция ежедневно преминават хиляди хора. Сред тях - ученици и по-малки деца, забързани към близки училища и градини. Майки, татковци, баби, дядовци. Всякакви хора, всякакви възрасти. Дори и да искаш, няма как да не минеш оттам: хазартът е препречил всички изходи.
Преобличам се у дома, мятам спортен сак в колата и тръгвам към плувен басейн в Банкя.
Обратен ляв завой на най-голямото люлинско кръстовище. Огромни оградни пана приканват към друг хазартен оператор. Има и бонус: паркинг за клиенти. Целият пътникопоток преминава оттук. Хазартът дебне на всеки ъгъл.
Приближавам метростанция „Люлин“ с огромните магазини на Билла и Технополис, със спирките на градския транспорт и булеварда за околовръстното и изхода от столицата. И хоп - изненада: класическа указателна табела по Закона за движение по пътищата сочи - „Сезам“. Хората си мислят, че иде реч за населено място, жилищен квартал, държавна институция, болница. Обаче - не. Пред мен изгрява с примамлива окраска поредният дворец на хазарта. Перфектно публично-частно партньорство! Тук има буферен паркинг в локалното на метростанцията, почти никога няма свободно място за паркиране. Обаче собственикът на хазартния дворец осигурява безплатен паркинг за своите клиенти. За хората, препускащи за работа, паркинг-места няма, за хазарта - места бол!
Продължавам по бул. „Сливница“, позаглеждам се по рекламните пана. Стотици пъти съм минал оттук по посока Банкя и съм претръпнал. Опитах се да се поставя на мястото на милионите шофьори, минаващи оттук: от чужбина през границата или от провинцията. Ала няма измъкване от хазартните клопки: през 20-30 метра назидателно дебнат и разпръскват своята отрова огромни рекламни постери, ужасяващи с излъчване на цветни пулсации: Еди-кой-си Birthday - „Точно така, партито е тук!“, Еди-кой-си-Bet - „По много без депозит“. И т. н., и т. н.
Плувам. Минералната вода не може да измие полепналите върху кожата петънца от хазартните фойерверки. Самотните плувни коридори в неделните утрини са прекрасно място да поразсъждавам за важните неща.
И си спомних релефна картинка! Преди 7-8 години бях в родното си с. Стоб, Дупнишко. Лятос. Бабите бяха приседнали в градинката на площада, чакаха пенсии – тъкмо да си подърдорят. Обичам си ги много. Пощата поработва ден-два през седмицата, нали така казаха по телевизиите - че пощите са пред фалит. Приседнах до тях, радват ми се. Исках да поизчакам с тях служебното пощенско бусче с вестници и пенсии. И хоп - изненада: джип на частна охранителна фирма стовари държавните пощенски пратки и парите за бабите. Тъжно ми стана - та нали по белия свят държавната поща е символ на респект, традиция и достойнство! Ама нищо де. Отидох да изпия едно кафе, постоях на пейките. След два часа отидох да си взема списанието от пощата. И какво видяха очите ми? - Квадратната дупка на гишето, позната ми от детство, се бе „поприсвила“ сред обграждащите я в диаметър от повече от метър рекламни постери на частни хазартни игри! И бабите търкат ли талончета, търкат! Една четвърт от пенсиите хвръкна мигновено в джобовете на хазартни оператори, след малко друга част пое по същия път през местните хранителни магазини.
И тогава се замислих: що за държава сме, когато пощите се обслужват от частни фирми, а пенсиите отлитат към хазартни собственици, улеснени от рекламите в най-държавното предприятие…
Излизам от басейна, паля колата, потеглям по Банско шосе към бул. "Сливница". На правата отсечка отдалеч огромен рекламен билборд привлича всички погледи. Я виж! Ведър полицай вежливо се усмихва: униформа и пагони блестят върху постера! Намалих скоростта. Позадрямал инстинкт на бивш вътрешен министър проръмжа; слязох от колата. Приближих. Не било полицай, не било униформа, не били пагони. Било реклама на хазарт, многозначителна: Мартин е тук! Много мощно!
Казвам ви, че в този миг щях да полудея.
Най-близкото ми семейство имат син, когото едва спасиха от бездната на хазарта. И още се борят - и те, и момчето. Друга моя близка жена не можа да се спаси и отлетя в отвъдното. Хора, всеки от вас, всеки от нас, ние - знаем за какво огромно зло иде реч. Няма по-страшна от хазартната зависимост, няма!
Да поискаме от партиите, които точно днес търсят доверието ни, да се ангажират за решаване на този огромен социален проблем! Хазартът ще намери пролуки през законови членове и алинеи, ще си пробие с отровно жило всяко препятствие, ще понапълни партийни и медийни джобове.
Ала нещо трябва да се направи.
Призовавам за пълна и неотменима забрана на рекламата на хазарт във всичките й форми! А по-нататък – ограничаване и на самата хазартна дейност.
*Авторът е преподавател по право, бивш зам.-вътрешен министър, депутат, министър. Подава оставка от постовете през 2015 г.
