В над 200 училища у нас средният резултат на матурата по български език и литература е бил под Среден 3. Плашещата статистика бе оповестена наскоро от Института за пазарна икономика и логично доведе до полемика. За някои тя прозвуча като диагноза за българското образование. Други предупредиха, че макар данните да са коректни, хвърлени без задълбочен анализ, крият риск от стигматизиране на училищата. Какво стои действително зад слабите резултати на училищата, в някои от които нито един зрелостник не е направил абсолютно нищо на държавния зрелостен изпит?
Кръгла двойка
Фактите са си факти. В 202 училища с близо 4000 ученици средният успех на матурата по български език е бил под среден 3. Това са и малки, и големи училища, като близо 1/2 от тях са с лоши резултати във всяка от последните 3 г. В 17 училища с близо 100 ученици средният успех е точно Слаб 2, т.е. нито един зрелостник в тях не е направил абсолютно нищо на изпита. Общо учениците със Слаб 2 на матурата по български са над 5000.
"Причина за провала не може да се търси в отделни ученици, защото в някои такива училища се явяват по над 10 ученици, нито в големината на населеното място", коментират от ИПИ. Според изследователите трябва специално наблюдение върху тези училища, както и целенасочени действия - като смяна на директори, командироване на учители, промяна на бюджетите и изучаваните профили, оптимизация на училищната мрежа.
Плъзгане по повърхността
"Великолепен пример как от очевидна статистика могат да се прави словесна еквилибристика", възкликна във фейсбук Иво Райнов, учител в профилираната езикова гимназия "Й. Екзарх" в Ловеч. Според него е ключово да се види социалния профил на слабите училища - сегрегирани, с ученици, които още на входа са били със слаби резултати, много от тях от неграмотни семейства или с ниска степен на формирани навици, без интерес да се образоват, с критично ниско ниво на самодисциплина, саботиращи учебния процес.
"Ако имаше този тип аналитичен интерес, вероятно нямаше да бъдат направени погрешни изводи и препоръки. Защото учителите не са некадърни, а безпомощни да се справят с хаоса, който създават тези израснали с усещането за безнаказаност ученици. Директорите не са слаби ръководители, а притиснати от постоянната мисъл за оцеляването на училищата", коментира той. Според него смяната на профила няма да помогне на резултатите по български език, а преди да размахваме пръст на училищата, трябва да се опитаме да им помогнем и оздравим.
Какво се крие на дълбокото?
"Ако искаме качествен анализ, трябва да видим детайлно ситуацията във всяко училище. Повърхностно е да се хвърлят сухи данни, без да се отчитат особеностите на различните училища", казва Теодора Крумова от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе". Проучване сред 79 училища от Мрежата на "Амалипе" показва, че все повече ученици от тях се явяват на матури - 86,47% от зрелостниците завършват 12. клас, а от 1757 ученици в края на 12. клас 1569 са се явили на матура по български - нещо, което преди 10 г. е било немислимо. "Все пак са стигнали до 12. клас, явили са се, което значи, че осъзнават нуждата от продължаване на обучението", казва тя.
Опитът й показва, че ученици, включени в различни мотивационни дейности, лидерски академии, доброволчески и граждански инициативи, показват много добри резултати. Крумова дава пример с училище, в което средният резултат на матурата е 2.50, но негов ученик е изкарал 5.22 на предварителния изпит във Великотърновския университет. "Преди 10 г. в една професионална гимназия в София почти нямаше зрелостник, явил се на матура, а сега на задължителните зрелостни изпити се явяват много ученици. Един от тях там т.г. е с резултат Много добър 4.55 по български и Отличен 5.88 на професионалния изпит. Тези успехи потъват в образователните статистики", казва тя. По думите й все още повечето ученици от сегрегираните училища са със слаб успех, но резултатите на тези, с които се работи, не се виждат, а те съществуват.
Такъв пример е и професионалната гимназия по текстил и облекло в Сливен с 99% уязвими ученици, при която се наблюдава системно и устойчиво повишаване на резултатите, дължащо се очевидно на огромна работа. Т.г. явилите се на матура са 25 на брой със среден успех 3,26. От тях 7 са с двойки (повечето са лица в самостоятелна форма, невзели изпита предни години), но 7 имат тройки, 8 - четворки, един има петица и един - отличен, а на изпита по професионална подготовка средният резултат е 5.38. "Залагаме на допълнително обучение по български език и на силна професионална подготовка с провеждане на всички практики в реална работна среда. Имаме дуално обучение - 11-класниците работят 2 дни от седмицата във фирма, а 12-класнциите - 3 дни. Убеждаваме се, че има смисъл децата да се обучават чрез работа и опит. Тази година един от учениците ни има 100 от 100 т. на изпита по професия", споделя директорът Даниела Караманова. По думите й обаче и проблемите не са никак малко. Сред тях е голямата миграция на учениците - те заминават с родителите си на гурбет, от училището ги отписват, но след месец-два учениците се връщат. "После пак ги записваме, но каквито и учебни планове да създадем, наваксването на пропуските е много трудно", казва тя.
"От 25 наши седмокласници тази година само двама останаха на поправка. От останалите 23-ма обаче 15 бяха с двойки на изпита по български. Миналата година бяхме на първо място в общината по резултати и на средно ниво в област Пловдив, но тази година въпреки усилията успехът е нисък", коментира Красимира Благоева, директор на основно училище "В. Левски" в с. Караджово, в което масово учениците са от уязвими групи. По думите й випуските са коренно различни и не могат да бъдат сравнявани. "Подходът на учителите е еднакъв, работим наистина много сериозно - по проекти, с училища със същия профил, пробваме различни подходи, имаме допълнителни часове по български и математика във всички класове. И топлата вода търсим, дори там, където не е открита. Резултатите обаче са такива. Още от началото виждахме, че мотивацията на тазгодишния випуск е изключително ниска и неосъзната", посочва тя. По думите й все пак всички ученици, излизащи от училището й, са грамотни - могат да четат, пишат и мислят.
"Това, което се забравя, е, че в училищата с концентрация на уязвими ученици, с децата работят само учителите - те не могат да си позволят частни уроци. А резултатите им, които понякога са много добри, се дължат само на усилията на учителите вътре в училището", коментира още Благоева. Относно причините за слабите оценки на матурите тя посочва, че те са комплексни - дължат се на социално-икономическата среда и съществуващите неравенства, натрупаните пропуски в основното образование, липсата на семейна подкрепа, ниската мотивация, неосъзнаването на ползата от дипломата и др.
"Имаме 900 училища с концентрация на деца от уязвимите групи. Ниските им резултати са функция на много фактори - вътрешни и външни за системата, вкл. от какви семейства са учениците", коментира и просветният министър Красимир Вълчев пред "Сега". Сред вътрешните причини той откроява високата степен на образователна сегрегация - особено в гимназиите, голямото "избутване" на неграмотни ученици в по-горен клас, неписането на реалните отсъствия в някои училища, сложните учебни програми и профилите, неотговарящи на възможностите на децата от уязвимите групи, недостатъчна квалификация на учителите и др. Базовият проблем според него обаче е социално-културната среда на тези ученици. Бедността, липсата на култура на учене и подкрепа у дома, ниското образователно ниво на родителите, езиковата бариера и др. са все външни за системата фактори, които обуславят ниските резултати.
По думите му не трябва да се анатемосват всички слаби училища, без да се отчита какво е вътре в тях и с какви трудности се сблъскват учителите. Вместо това, следва да говорим диференцирано, в противен случай според него демотивираме усърдно работещите. "Имаме училища със слаби резултати, които полагат 10 пъти повече усилия от други с по-високи резултати. Имаме и училища с ниски резултати, които не полагат усилия", признава министърът. За вторите той предлага крайна мярка - освобождаване на директори при лоша оценка, каквато вече е предложена в промените в училищния закон, които ще се гледат през септември. А за всички - упорита работа на терен ден след ден, защото резултатите се виждат в дългосрочен план.
Как да изплуваме?
Всички започнати вече политики следва да продължат и да се надграждат, смята министър Вълчев. Механизмът за обхват и задържане на ученици в училище е първото условие за подобрение в системата, но ефективността му зависи и от социални служби, медиатори, полицаи и т.н.
"Училищата с концентрация на деца от уязвимите групи получават повече средства, с които могат да увеличават заплатите на учителите, както и да наемат образователни медиатори. Но и това не е достатъчно. Директорите и учителите трябва да се държат в по-висока степен отговорни - не по документи, а каква работа действително се върши с учениците, но да имат и повече свобода - не да следват учебната програма, а нуждите на учениците си, за които понякога е по-важно просто да получат базова грамотност", разсъждава министърът. Той дава пример с гимназия, в която на стълбите е разлепена таблицата за умножение - предполага се, че в 8. клас тази материя следва да е усвоена, но реалностите са различни. "Колкото по-дълго остане в системата един ученик, толкова по-големи шансове има да научи повече. Избутването не е най-доброто решение, но изключването определено е по-лошото", казва той.
Важно, по думите му, е продължаването и на политиките по десегрегация, които водят някои общини - като например Търговище и Свиленград, които са закрили сегрегирани училища. Колкото и да се отричат от някои организации, мерките за дисциплина и по-лесно налагане на санкции на учениците според него също са важен лост в ръцете на учителите. Тези действия трябва да се съпровождат и със стриктен контрол от РУО-тата срещу криенето на отсъствия. "Понякога дори редовно да се отбелязват отсъствията, пак не успяваме да накараме учениците да идват редовно на училище - например заради сезонна миграция", признава Вълчев. Възможна мярка би било и командироването на учители в проблемните училища, което обаче трябва да върви и с по-високи възнаграждения за тях.
