Използването на думата "ромски" за произхода на учениците в закона за предучилищното и училищното образование е проблемно. Това алармира Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе". Според него употребата му е дискриминационна и може да стане повод за съдебни дела.
В закона и нормативните документи в момента се говори за "концентрация на деца от уязвими групи". (За училищата, в които имат концентрация на ученици от такива групи, например се определят различни нормативи за издръжка и др.). Този термин присъстваше и в първия вариант на мащабните промени в училищния закон, предложени преди месец от МОН, свързани с въвеждането на предмет по религия, забрана за телефони в час и др. Във варианта, одобрен от МС обаче, който вече мина и на първо четене в образователната комисия в НС, се появява друг термин - деца от "ромски произход".
Един от новите текстове, предложени от ведомството, например гласи, че "в населени места, в които функционират детски градини, обособени въз основа на концентрация предимно на деца от ромски произход в тях, общините организират и осъществяват дейности по преодоляване и недопускане на обособяването, ако са налице условия за това". Изрично се дефинира какво са "обособени детски градини и училища" - това са училища с "концентрация предимно на деца и ученици от ромски произход, което прави невъзможно осъществяването на политика за ефективно приобщаване в системата на предучилищното и училищното образование". Преодоляване на обособяването пък ще се нарича комплексът "от дейности, необходими за ефективно приобщаване в системата на предучилищното и училищното образование на деца и ученици от ромски произход..".
Неправителствени организации обаче сигнализират, че никъде в България не се събират данни за броя на ромските деца в училище, защото всеки има право на самоопределение. Точната бройка на ромските ученици не се събира нито от директорите, нито от общините или НСИ. Т.е. всяко решение, основано на определяне на броя на ромските деца в училище, най-малкото може да бъде обжалвано, смятат експерти. Освен това според тях това противоречи и на закона за защита от дискриминация.
"Вероятно с включването на думата "ромски" от МОН са искали да избегнат думите сегрегация и десегрегация, които присъстваха в първия вариант на проекта. Това е по желание на МВнР, които настояват, че у нас няма сегрегация по начина, по който е съществувала в САЩ например, с отделени места за различни етноси. Това обаче не е така и се вижда в европейското законодателство, което сме приели и ние като страна и е над националното. В препоръките на Съвета на ЕС думата сегрегация се споменава 8 пъти и се казва, че държавите трябва да работят за десегрегацията в образованието", коментира пред "Сега" Деян Колев от "Амалипе". По думите му терминът "ромски произход" обаче е дискриминационен, защото не може в никакъв случай да се смята, че концентрация на деца само от един етнос е проблемен.
"Училището в пловдивския квартал "Столипиново" е пример, в който част от учениците се определят като турци. Те могат да кажат, че не са сегрегирани, нямат ромски деца и са етнически смесени, а реално са пак с концентрация на деца от уязвими групи", дава за пример Колев. В тази връзка той смята да направи становище към МОН с възражения по темата, които да бъдат взети под внимание между първото и второто четене на закона.
МОН: Няма дискриминация
"Предложената регламентация с проекта на закона за предучилищното и училищното образование не е дискриминационна, а е инструмент за фокусиране на подкрепящи политики към определена етническа общност. Конкретизацията има за цел да подпомогне решаването на проблемите на ромските семейства, като осигури на техните деца достъп до качествено образование. И досега програмите и проектите на МОН са насочени точно към децата от ромски произход, като по този начин се гарантира, че ще бъде подпомогната именно тази конкретна уязвима група", казват от МОН.
По думите им използването на по-широкия термин "уязвими групи“ може да създаде предпоставки за размиване на реалните нужди на децата, които са най-силно застрашени от сегрегация в образованието. "В проекта се дава възможност на общините да регулират приема на деца и ученици по места, така че да не се допуска концентрация на деца от тази общност, а те да бъдат разпределяни равномерно в образователните институции. Това не е дискриминация, а мярка за подкрепа с оглед тяхното ефективното им приобщаване в обществото и допълващ елемент към общите подкрепящи мерки към уязвимите групи, които включват бедни семейства, деца със специални образователни потребности, мигранти и др.", категорични са от министерството.