Втората задължителна матура за учениците да е само по основния им профилиращ предмет, а не да избират измежду 3-4 предмета. Тази идея представи днес просветният министър Красимир Вълчев на дискусия за структурата на училищното образование и необходимите реформи в националните изпити, организирана от ведомството му. А мярката, както се видя, среща одобрение сред директори и учители.
Понастоящем учениците изучават даден профил в 11. и 12. клас. Профилите се състоят задължително от два предмета, като училището може да избере още два. Ако например профилът е математически, задължителните профилиращи учебни предмети са математика и информатика или математика и физика (като основният е математика). Ако профилът е природни науки, двата профилиращи предмета са биология и химия или физика и химия. Те обаче не са задължителни за втора матура, т.е. ако училището е избрало английски и информационни технологии за трети и четвърти профилиращ предмет, ученикът може да се яви на матура по някой от тях. Реално се получава така, че ученик може да учи даден профил, но да не е задължително втората му задължителна матура да е по основния предмет от профила, а например по чужд език. Затова и на практика масово младежите избират английски за втора матура, който им е по-лесен.
"Над 50% от учениците избират английския език за втора задължителна матура. Но трябва ли да има матура по чужд език, ако профилът не е по чужд език?", попита министър Вълчев. По думите му е редно ако ученикът учи испански, то да държи втора матура по испански, а не по английски, както се случва в момента. "Може да се мисли за задължителна матура по една от две различни пътеки - СТЕМ пътека или хуманитарна пътека, но засега това е само идея. Може да имаме обобщени профили, за които да има разширена задължителна подготовка, например СТЕМ профилът да е свързан с математика и природни науки. Но трябва да осигурим и проходимост за всяко дете, ако завърши музикално училище, да може после да продължи с инженерно или техническо образование", посочи министър Вълчев.
Дискусията за структурата на училищното образование бе втора поред, като днес фокусът бе върху подтемите, произлизащи от евентуално по-късно завършване на основното образование - като кога и по кои предмети да има външни оценявания, по кои - задължителни матури и др. И този път имаше консенсус по въпроса кога следва да започва гимназия - както министърът, така и повечето директори на дискусията заявиха, че приключването на основното образование в 7. клас е било грешка, като основната посока, по която ще се работи в бъдеще е гимназията да започва в 9. клас, а не както сега в 8. клас. Предложението вероятно ще залегне в следващ етап от промени в училищния закон, които ще бъдат подготвени след приемането на сегашните, които чакат своето второ четене в парламента. А самото решение може да стане факт най-малко след 2 години.
Въвеждането на задължителна матура по математика и промяна на изпита в 7. клас бяха сред темите, по които имаше различни мнения. Според някои директори подобна матура е задължителна, защото задава логически начин на мислене на децата, според други тя трябва да е на различни нива, защото няма нужда един музикант да владее математика на най-високо ниво. Относно националното външно оценяване в 7. клас бяха дадени две идеи. Едната, посочена от министър Вълчев, е изпитът да се раздели на два модула, както бе преди години - така, на втория по-сложен модул ще се явяват само учениците, които искат да кандидатстват за точно определени училища, в които местата не стигат за всички желаещи. Другата идея, предложена от Люба Йорданова от "Заедно в час", е да има два изпита - единият да служи само за диагностика и да е за всички, а другият - за селекция за гимназиите за желаещите.
Проблеми бяха откроени и при изпитите в 4. и 10. клас, но според министъра вместо да отпадат изцяло, те биха могли да се използват за диференциране на училищата на различни писти. "Не бързаме с решенията, в следващите 3 месеца ще се направят дискусии, за да се обсъдят бъдещите мерки", посочи Вълчев. Сред тях са облекчаване на профилираната подготовка, намаляване на часовете по чужд език между 8. и 12. клас, с изключение на езиковите гимназии, за сметка на повече часове по български, математика и природни науки и др. "В рамките на задължителното образование страната ни изостава от държавите в ЕС с брой учебни часове, равен на близо 2 г., като това е особено видимо в основното образование. Разликата е още по-голяма при природните науки", посочи още той.
Акредитирани училища по иновации
МОН обмисля въвеждане на статут на акредитирани училища по иновации, стана ясно още от думите на просветния министър. В момента с иновативен статут са 526 училища у нас, или 1/4 от всички в страната. Те могат да въвеждат иновативни елементи в организацията или съдържанието на обучението, да организират по нов начин управлението, обучението и учебната среда, да използват нови методи на преподаване, да разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове. Въпросните иновации могат да бъдат с продължителност до 4 години и да обхващат всички или част от учениците.
Според министър Вълчев може да се отиде една крачка напред, като най-добрите иновативни училища, които показват добри резултати, биха могли да стават акредитирани училища по иновации. Това означава, че те няма да има нужда след приключване на иновацията да пишат нови иновативни проекти, а ще продължат да имат по-голяма свобода и да правят изключения от правилата по отношение на учебното съдържание, учебните планове и т.н. "Някои от тях може да могат да усвоят общообразователните уроци за много по-кратко време от други и те трябва да имат тази възможност", смята той. По същия начин и училищата с по-слаби резултати според него би следвало да имат възможността да се съсредоточат върху нуждите на техните ученици. "Ако не знаят таблицата за умножение, няма нужда да се минава към закона на Джаул-Ленц, а да се работи за преодоляване на затрудненията. Трябва да има различен тип гъвкавост за различните училища", коментира той.
