На всеки няколко години българското образование претърпява по някоя промяна. Дали ще са нови учебни програми и планове, новости в изпитите или в квалификациите на учителите, системата е от години нащрек. Предстоящите в следващите месеци и години реформи, предложени от просветния министър Красимир Вълчев, обещават да са значителни, ако има хоризонта и късмета да ги въведе. А сред най-сериозните би било удължаване на основното образование, което в момента приключва в края на 7. клас - мярка, по която МОН започна наскоро широко обсъждане и която има потенциала, ако бъде изпълнена внимателно и смислено, да коригира траекторията на българското образование.
Защо ги ручахме жабетата 9 г.?
"Изминаха 9 г. от приемането на новия училищен закон, достатъчни, за да оценим образователната структура. Анализите на МОН са, че ранното завършване на основно образование има повече недостатъци, отколкото предимства", заяви Красимир Вълчев. По думите му то води до сериозен психологически натиск и демотивация у учениците, поставя ги в ситуация да правят сериозни избори твърде рано и стеснява алтернативните пътеки за бъдещата им реализация.
"По-краткото основно образование, каквото имаме в България, води до ограничаване на времето за изграждане на базови компетентности (между 1-4. клас учениците ни имат едва 4200 часа, докато връстниците им по света - около 7600 часа), до голямо претоварване на учениците, стръмни учебни програми, ранна диференциация, стрес, напрежение и загуба на мотивация сред младежите", посочи и предшественикът му проф. Галин Цоков, който понастоящем оглави новосъздадения в министерството Институт по образованието. По думите му по-късното профилиране и по-дългата основна степен води до по-високо качество на образованието и равнопоставеност между учениците, дава глътка въздух за усвояване на основни умения, има и положителни социални ефекти, включително води до по-висок дял на записаните в университет. Въпросът е защо ни трябваха цели 9 години, за да прогледнем една очевидна истина? И колко още ще ни трябват, за да я променим? Две? Три?
Как е по света?
На дискусията бе представен анализ на образователните системи на 37 държави от Европа - с тяхната различна продължителност на началната, основната и средна степен - германски модел (4+4+4 или 5 г.), френски модел (5+4+3/4 г.), американски (6+3+3 г.), който е най-разпространеният модел, характерен за 45% от близо 100 държави по света, и т.н. В редица европейски страни като Германия, Австрия и Финландия, основното образование приключва именно след 9. клас, което позволява по-продължителен период на изграждане на базови умения, без ранна специализация, която често води до неравен старт.
България обаче се оказа единствената в Европа, в която основното образование приключва в 7. клас. Никоя от близо 80 изследвани страни не диференцира толкова рано учениците след 7. клас. В никоя освен това задължителното училищно образование не се определя според възрастта на младежите - в случая у нас е 16 г., а според класа или степента им на завършено образование (средно или основно). Любопитно, защо това не е направило впечатление на образователните власти през 2016 г. Никой ли тогава не е проучил част от чуждия опит?
В 8 или 9 клас да приключва основното образование?
На дискусията се очерта удивително единодушие "за" увеличаване на основното образование. Директори, учители и експерти споделяха едни и същи аргументи - в прогимназия натовареността е изключително висока и трябва да се намали, 7. клас е твърде рано учениците да избират бъдещата си професия, само 11 и 12. клас не са достатъчни за сериозно профилиране, и т.н. Разлики има обаче за класа, в който трябва да приключва основната степен.
"9. клас е най-ранната възраст за основно образование. Би било добре началната степен да се вдигне до 5. клас. Нормално е и училище да се започва на 6 г. - децата са съвсем готови на тази възраст", коментира Анелия Андреева, директор на Националния инспекторат по образование. "Бъдещето ще изисква по-голяма гъвкавост и рамковост на учебните програми, ще има и интензивен процес на персонализация на образованието. В този смисъл 9. клас би бил по-подходящ за край на основата степен", подкрепи я и Юрий Анджекарски, бивш директор на 151 училище в София. "8. клас е добра възраст за край на основното образование. Но трябва да се помисли дали останалите 3 години и половина стигат да се разпредели учебното съдържание за изучаване на език или професия", попита Антоанета Янева, учител от 107 училище в столицата.
"Подкрепям 6 години основно образование, 3 г. основно и 3 г. средно образование. Трябва да се помисли и за специализираните гимназии, дали и при тях не е добре да има широка общообразователна подготовка до 10. клас, а подготовката между 10. и 12. клас да е наистина професионална", посочи Даниела Шошова, директор на професионалната гимназия по дизайн. "Вариант е основно образование да се завършва в 9. клас, като структурата бъде 4+5+3", смята пък Никола Запрянов. "Съгласен съм с мнението на Ралица Кирилова, директор на 18 училище, че учителите да слязат при малките ученици, за да им преподават и така по-лесно да се адаптират към горните класове", коментира и Николай Радулов, директор на 176-то училище. Според него е най-добре краят на основното образование да е в 9. клас, защото тогава учениците могат да направят най-осъзнат избор за бъдещата си професия.
Двамата председатели на директорски организации също представиха различни визии за образователната структура. Според Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, прогимназията може да бъде от 5 до 8. клас, 9. и 10. клас да са обща подготовка, а 11.-12.клас - профилирана/професионална, като приемът след 8. клас да се осъществява чрез граматичен и интегриран изпит. Според Асен Александров пък, председател на Сдружението на директорите в средното образование, основно образование може да приключва в 9. клас, в 10. клас да има обща подготовка, а в 11 и 12. клас - профилирана или професионална, като приемът след 9. клас да става чрез интегрирани изпити - по математика с природни науки и по български език с обществени науки. И според двамата подготвителният 8. клас с интензивно изучаване на чужд език би могъл да отпадне и да се интегрира гъвкаво в учебния план още от 5. клас.
Празни гимназии и пренасочване на учители?
Когато се променя структура, следва да се прави институционален анализ - колко основни училища ще бъдат засегнати, какво означава това от гледна точка на персонала, на пътуването до друго населено място, как ще се отрази по-късното завършване на гимназиите с прием след 7. клас и др.
"Какво ще стане с материалната база на основните училища? Има училища, които биха имали затруднения да поемат още един випуск от прогимназия, да не говорим за два. Ние например нямаме нужната материална база за едносменен режим, и мисля как бих обезпечил промяната", коментира Данко Калапиш, директор на 107-мо училище. "В нашата област нямаме проблем с материалната база, защото до преди 2016 г. всички училища бяха до 8. клас. Не така обаче би стоял въпросът с големите области. Не е ясно и дали ще има преливане на учители от професионални и профилирани гимназии към основни училища", коментира началник на РУО-Смолян. Как ще се случат технически нещата - ако в гимназия се влиза след 9. клас, как ще става кандидатстването, как ще се осигури материална база и учители в училищата с прогимназия, за да се покрие увеличеният брой випуски, какво ще се случи с материалната база и преподавателите на гимназиите, когато се намали броят на випуските в тях и т.н. - все въпроси, от които живо се вълнуват учители и директори.
По тях детайли засега няма. Към момента може да съдим само по коментара на министър Вълчев, според който "не можем да скочим рязко от едно състояние в друго", тъй като имаме много гимназии, на които промяната би се отразила. "Ако гимназия се почва в 9. клас, това означава да изпразним гимназиите на 40%, а ако това се случва в 10. клас - на 60%. Опцията за избор кога да е краят на основната степен е лимитирана от сегашната система на гимназиите у нас. По-лесно може да се случи изтеглянето на основното образование в 8. клас, отколкото в 9. клас", коментира той, давайки да се разбере, че промяната на структурата на образованието е реалистично да се случи поне след 2 години. Освен това, изместването на основното образование нагоре би имало смисъл, само ако повечето години в тази степен се изпълнят с модерно преподаване, повече проекти и практически казуси и истински смисъл за учениците.
