България е единствената страна в Европейския съюз и сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която основното образование се завършва в 7. клас. Навсякъде другаде то приключва по-късно - в 8., 9. или 10. клас, като тенденциите са за увеличаване на началното и основното образование и отлагане на ранната специализация на учениците. Това съобщи проф. Николай Попов, преподавател по педагогика в СУ на дискусия на МОН, с която се даде старт на разговорите за обсъждане на нуждата от промяна на образователната структура у нас.
Проф. Попов представи анализ на системите на 37 държави от Европа. В т. нар. германски модел основното образование е 4 г., долната степен на средното образование - също 4 г., а горната степен на средното образование - 4 или 5 години. В друга група държави, приели френския модел, началната степен е 5 г., основната (колеж) - е 4 г., а гимназиалната - 3-4 г. (лицей). Друг модел, наречен условно американски, началото образование продължава 6 г., след което следващите две степени са по 3 г. "Това е най-разпространеният модел, характерен за 45% от близо 100 държави по света - Канада, Бразилия, Азия, Мексико, Африка и др. България обаче е единствената в Европа, в която основното образование приключва в 7. клас. Никоя от близо 80 изследвани страни, които наблюдавам от години, не диференцира толкова рано учениците след 7. клас", посочи проф. Попов. По думите му навсякъде другаде по света основната степен приключва в 8., 9. или дори 10. клас. Страната ни е уникат и с това, че задължителното училищно образование се определя според възрастта на младежите - в случая 16 г., а не според класа или степента им на завършено образование (средно или основно).
Тенденциите в образователните структури по света са категорични - те са насочени към намаляване на възрастта за започване на училище, най-често от 7- на 6-годишна възраст, към разширяване на задължителното предучилищно образование, увеличаване на продължителността на задължителното училищно образование, както и на началния етап и др., посочи още проф. Попов. По думите му българската образователна структура - 4 г. начално образование, 3 години прогимназия и 5 г. гимназия, води до ранна диференциация на учениците и затруднена хоризонтална проходимост след 7. клас.
"По-дългото основно образование води до по-добри образователни резултати, а по-краткото - до ранно разделяне на учениците. Отлагането на това разделяне не вреди на по-силните, а помага на по-слабите", посочи и проф. Галин Цоков, директор на Института по образование към МОН. По думите изследванията по темата са категорични, че по-късното профилиране и по-дългото основно образование води до по-високо качество на образованието и равнопоставеност между учениците, дава глътка въздух на учениците за усвояване на основни умения, има и положителни социални ефекти, вкл. води до по-висок дял на записаните в университет. Обратното - по-краткото основно образование, каквото имаме в България, води до ограничаване на времето за изграждане на базови компетентности, до голямо претоварване на учениците, стръмни учебни програми, ранна диференциация, вкл. стрес, напрежение и загуба на мотивация сред младежите. "Нашите часове в основната степен са едва 50% от средното в другите държави - едва 4200 часа при около 7600 часа в останалите страни", посочи още той.
Министърът Вълчев посочи, че вече са минали 9 г. от приемането на новия училищен закон и анализите, които си прави МОН, е че ранното завършване на основно образование има повече недостатъци, отколкото предимства - то води до сериозен психологически натиск и демотивация у учениците. Според него завършването на основно образование на едва 13-14 годишна възраст поставя учениците и семействата им в ситуация да правят сериозни избори твърде рано, за които все още нямат достатъчно натрупан опит и осъзнатост за пътя на професионалното си развитие. По думите му ранното профилиране не само стеснява алтернативните пътеки на младите за бъдещата им реализация, а на места дори действа демотивиращо, като се наблюдава нисък интерес към ученето след влизане в желаното училище. "Бъдещето ще изисква по-широк комплекс от умения, като за всяка професия ще са необходими голяма основа от знания и компетентности, което също е аргумент за по-продължително основно образование", каза той.
"Наблюдаваме широк консенсус за това краят на основното образование да е по-късно. Не можем да скочим "рязко от едно състояние в друго", тъй като имаме много гимназии, на които промяната би се отразила. Ако гимназия се почва в 9. клас, това означава да изпразним гимназиите на 40%, а ако това се случва в 10. клас - на 60%. Опцията за избор кога да е краят на основната степен е лимитирана от сегашната система на гимназиите у нас. По-лесно може да се случи изтеглянето на основното образование в 8. клас, отколкото в 9. клас", коментира министър Вълчев. "Според ОИСР нашата система е с образователна обусловена сегрегация, която е много по-голяма в гимназиалния етап, отколкото в по-ниските степени. Ако имаме 1 година по-късно започване на средното образование, сумарният ефект на сегрегацията би намалял", добави той.
Относно подготвителния клас в езиковите гимназии, за който има опасения, че може да се загуби, министър Вълчев посочи, че той трябва да се запази. "Преди 9 г. равнихме образователната си структура по езиковите гимназии. Те трябва да останат с тази възможност за подготвителен клас, но не е задължително да се равняваме по тях. Имаме значителен проблем, че много училища, извън тези, които осъществяват обучение на чужд език по всички предмети, са избрали рамкови учебни планове с интензивно обучение на чужд език. Това води до това, че се минимизират часовете по останалите предмети. Учениците не учат изобщо природни науки - в 8. клас те имат нула часа, за да могат 18 от 32 часа да учат език", посочи той. Вълчев посочи, че много голяма част от младежите влизат в подобни паралелки, знаейки езика, но започват да го учат от нула, т.е. те половин година не учат нищо, особено с английския език. "От една страна имаме по-малко учебно време, от друга го натоварваме с повече часове, от трета - пропускаме половин година за тези ученици. Трябва да запазим тази езикова подготовка, но да има различен старт и тези, които знаят езика, да не започват от нула, за да няма загуба на време. Тепърва ще има разговори как да стане това", посочи министърът.
Евентуалната нова образователна структура ще се обсъжда поне в следващите 2 г., като ако се приеме, ще се въвежда поетапно, стана ясно от изказването на Красимир Вълчев. По думите му почти сигурно няма да се пипа старта на учебната година, който ще си остане на 15 септември, а промяната ще касае само края на основното образование. "Решения няма да бъдат взимани прибързано и ще са резултат от всички натрупани мнения и препоръки", посочи той.
